In the beggining of 2019..

Никога не съм била страхотен привърженик на равносметките, на Новогодишните обещания, резолюции и всякакви гръмки изявления. Най- вече, защото смятам, че новото начало не е нужно да бъде поставено в началото на новата година, новия месец или новата седмица. Новото начало е всяка една сутрин, в която отваряме очи и поемаме дълбоко въздух.
Мислейки си обаче за 2018 година, за всичко, което се случи, неволно си направих равносметката. Теглейки чертата, одобрих резултата. Годината беше красива, усмихната и изпълнена с изживявания, на които отдадох цялото си същество. Въпреки депресията, въпреки еднообразието, въпреки болестите, проблемите и въпреки всяко нещо, което се опита да застане на пътя ми.





Толкова за равносметките. Няма да си обещавам и нищо. Тази година ще бъде Годината на малките планове, защото, в крайна сметка, няма как без план, колкото и да се опитвах да се убедя в обратното в продължение на много години.
Тази година ще бъде Годината на малките стъпки и на вглеждането в себе си. В края й ще знам дали това е пътят, по който е трябвало да поема. Но в момента усещам, че така е правилно.


През 2018 година преживях някаква вътрешна метаморфоза, която изригна и тук в блога, и повече в Инстаграм, а най-вече чрез началото на подкаста ми. Открих силната любов към нещо, което смятам за свое призвание в момента, колкото и да звучи гръмко. Разбрах каква искам да стана, когато порастна. 👀 Да полагам усилия да усмихвам хората е нещо, което ме кара да се чувствам добре. Да, знам, супер егоистично е, но усмивката дори на само един човек променя всичко. Казвала съм го милиони пъти. Вдъхновява ме, мотивира ме, кара ме да правя неща, които водят до промяна. Усещам, че такава има. И искам да бъде все по-осезаема.
Затова този блог, като мен самата, претърпява метаморфоза след метаморфоза. Вярвам, че пораства заедно с мен. Все пак ще стане на 8 години (или стана вече?! Учудващо зле помня рожденната дата на собственото си местенце, но да кажем, че започнах да пиша под някаква форма с ужасяващи снимки и текстове за козметични продукти някъде през 2011 година... сякаш цял век е минал оттогава хаха) Няма да се заричам за това колко често ще пиша, за какво и как. Това са неща, които изискват желание, а не просто да седнеш и да тракаш на клавиатурата с цел да наредиш разни думички. Желанието да пишеш си личи в крайния резултат. Вярвам силно в това, че искреността на някого си личи в начина, по който пише. Вярвам, че хората могат да го усетят и нямам желание да пиша само, защото "трябва" или, защото някой ми е поставил задача.
Моето желание е тук да има качествено съдържание, което да ви усмихва на първо място, на второ - да ви мотивира и да ви зарежда с положителна енергия. Може би съм прекалено наивна, но искам да изкореня черногледството, искам да премахна негативизма, искам НЕ да променя хората, а да ги накарам да се върнат към същността си. Защото хората са добри, но времената, в които живеем, проблемите, с които трябва да се спряваме, новините, с които ни облъчват денонощно и намусените физиономии на отчаяните и тъжни хора - това ни депресира, смачква, тъпче и сивотата на деня се превръща в една голяма черна дупка, която е толкова силна, че дори слънцето трудно може да ни извади оттам. Не съм слънце, не съм и толкова силна, че да издърпам всеки и да помогна на всеки. Но мога да помогна на един човек, а той да помогне на втори, той на трети и така по веригата, усмивките да се множат. И накрая да стигнем до целта: да осъзнаем, че този живот, който живеем е красив, усмихнат и дори величествен за всеки от нас. Без да оспорвам наличието на фактори, които ни пречат да осъзнаем това (самата аз  всекидневно се сблъсквам с такива), вярвам, че ако отворим не очите си, а сърцата си, ще видим това.

Ще се радвам да ми помогнете в това начинание. Ще се радвам заедно през 2019 година да се опитваме да усмихнем хората, да проявяваме повече добрина, да засрамваме по-малко всички останали за щяло и не щяло, да мрънкаме по-малко и да направим промяната, която искаме за себе си. Аз знам, че имам нужда от тази промяна, за да бъда по-добра майка, съпруга, жена и човек! Знам, че и много други хора искат това, но поради различни причини не успяват. Не се насилвайте. Нещата се случват, когато трябва да са се случат. И ще ви го докажа :)


Благодаря ви, че през годините сте минавали оттук, и сте оставали. Благодаря ви за всички коментари и за цялата подкрепа, която ми подарявахте през годините. Не мога и всъщност не искам да ви подарявам поредната вещ, която да събира прах в някой шкаф и която ще ви радва три минути (всъщност изследвания показват, че всяка нова вещ, която си купим ни радва точно три месеца, а оттам насетне губим интерес към нея и като се замисля, май е вярно!), но мога и искам да ви подарявам усмивки всеки ден! Затова и фокусът ми в блога и в Инстаграм тази година ще бъде именно това - да ви дарявам усмивки и да ви провокирам да се погрижите за собственото си психично здраве.
Вече споделих в Инстаграм, че темата за Mental Health за мен е изключително важна и това е нещото, върху което ще се съсредоточа оттук насетне.
Очаквайте много нови постове, в които ще си говорим за различни неща. Бюти тематиката ще остане част от този блог, но все по-рядко ще пиша за козметика. Приоритетите и целите ми се промениха. Пренаредих си чекмеджетата в главата и осъзнах какво ме прави щастлива и кое ме кара да се чувствам пълноценна. И колкото и да продължавам да харесвам козметиката и да се изкушавам понякога, едно червило и една палитра отдавна не ме развълнуват толкова силно, че да продължавам да харча парите на съпруга си за тези неща.
Оттук насетне ще си подарявам спомени и преживявания, ще си подарявам време и грижа за себе си. Ще подарявам времето си на децата и съпруга ми. А за всичко останало - също има време 💛💛💛

Усмивки,
Мери 💋

Коментари

  1. Не мисля, че читателите ти ще се разочароват от промяната в тематиката на блога. Те са тук заради теб, а не заради снимките на червило или палитра. Пиши, само когато ти се пише - писнало ми е от блогове с насилени публикации по режим.
    Аз продължавам да си работя по целите за 2018 - по-малко социални медии, по-малко захари и алкохол, по-малко вещи, повече книги и контакт с хора. Към тях добавих 2 нови за 2019 - да прочета книгите, които съм купила и да ползвам нещата, които имам - дневника, пособията за рисуване, абонамента за фитнеса и пр. Мисля, че ще е хубава година. Желая такава и на теб! ☀️

    ОтговорИзтриване
  2. Пиши за каквото душата ти иска. На мен такива разнообразни блогове са ми най-интересни за четене напоследък. Ужасно бързо се отегчавам да чета само за червило. Градацията е важна и понеже имаме и различни интереси, няма по-разтоварващо и приятно от това да се опознаем и на едно по-друго ннво. Прегръдки.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

back to top