Zerowaste - how and why? :: Story time

Започвам с уточнението, че нулев боклук си е направо невъзможна работа. Просто няма как, боклукът дебне отвсякъде и всекиго. Превърнал се е в някаква ужасяваща инвазия, която световните експерти предупреждават, че ще ни унищожи. Грубо, стряскащо, но ако това не даде ефект върху хората, не знам кое ще е...
Днешният ми пост е вдъхновен от Jays Deen's beauty blog, който сподели в Инстаграм доста ужасяващи факти. Факти, които са ми известни от много време насам, но факти, върху които не ми се искаше да се замислям прекомерно, защото ме хваща страх. Но осъзнах, че този страх ще да бъде двигателната сила за промяната, която трябва да се направи, поне у дома.


Днес аз ще споделя какви са начините, по които аз се опитвам с малки крачки (отново тези малки крачки), да променя навици, градени с години от примера на средата, в която съм растяла.


Както ви е известно, а може би не ви е - живеем в Люксембург, а преди това в Германия. Страните в Западна Европа винаги са имали система за разделно събиране на отпадъци и хората тук са израстнали с това. За тях не е ново и не е ненормално. Тук хартията се оставя в определен за целта кош, който се изнася пред жилището на всеки две седмици в определен ден; стъклените бутилки и буркани също, а в случай, че не те мързи, има разположени специални контейнери на няколко места в градовете и селата, където можеш да ги хвърлиш сам, като ги разпределиш по цвят; пластмасовите опаковки от храните, консервите и пластмасовите шишета се отделят в нарочени от общината торби, които се доставят до дома всеки месец, те са със специално означение и служат единствено за тази цел, ако събирачите на боклук видят вътре нещо, което не трябва да е вътре, не взимат торбата и ти лепват огромен сигнално зелен етикет. Дрехите и обувките се хвърлят в специални контейнери, а веднъж на няколко месеца в пощата пускат чували, в които може да съберете ненужните дрехи и в определен ден да ги оставите пред вратата и от общината ги прибират за нуждаещи се.
На всяко първо число от месеца на специално място във всеки град или село, се стоварват контейнери за абсолютно всякакъв боклук - тук мебели не се хвърлят в кофите на улицата, всъщност дори няма контейнери на улицата, тук мебелите се карат на това определено място, както и електроуредите и по-големи боклуци, чието място не е в кофата в мазето. В Германия беше малко по-различно. Там можехме да си поръчаме да дойде камион от общината, който да прибере по-големите отпадъци, а друг камион идваше за отпадъци от двора - листа, трева, подрязани клони на дърветата. Вероятно и тук е така, но тук нямаме двор и не мога да съм категорична.

За времето, в което живеем тук, съм забелязала един феномен, който се надявам един ден да постигна. Хората тук почти нямат боклук. Не знам как го правят, но когато ни изкараме два коша хартия и картонени опаковки, те изкарват едва половин. Торбите с пластмасови опаковки и найлон са една-две срещу нашите 3-4. За две седмици...И ето, пишейки тези редове, виждам на масата поредната картонена опаковка от мляко, която трябва да изхвърля. Веднъж на три дни изкарваме от дома чувал със смесен боклук - това включва памперси, мокри кърпички, домакинска хартия, отпадъци от храна - обелки, костилки, кости от пиле и прочее (Слава Богу, поне спряхме да хвърляме недоядена храна). Изобщо културата спрямо боклука в тази част на Европа изглежда на високо ниво от това, което аз виждам.

Повлияна от това станах абсолютен маниак на тема разделно събиране на отпадъци и ми се случва от време на време да бъркам в едната кофа, за да местя неправилно хвърлен по погрешка там боклук в другата кофа. Но едва наскоро се поинтересувах точно как се процедира при разделното събиране на отпадъци и установих, че съм допускала груба грешка. Всяка опаковка, бурканче и шише трябва да бъде добре измито преди да се хвърли в коша, защото иначе става негодно за рециклиране.

Както написах и по-горе, нулев боклук е мисията невъзможна, с която дори Том Круз няма да се справи. Единственият начин е може би чрез компост (рециклиране на хранителни отпадъци), но за съжаление, за много малко хора това е вариант, защото се оказва и не евтино удоволствие. В Амазон цената на една машина за компост е от порядъка на 600-700 долара. Ако сте вкъща, е доста по-лесно, но не всеки има възможността да живее и в къща. Така, че днес ще си говорим по-скоро затова как да намалим боклука до максималния минимум.
Ще споделя с вас практиктите, които работят до този момент при нас и ще се радвам да споделите някоя и вие :)


  • спряхме взимането и ползването на найлонови торбички: като всяко начало и това беше доста трудно. Купих си платнена торбичка и всеки път я забравях вкъщи, и всеки си път си казвах: "Ще взема една найлонова, какво толкова". Да де, ама "какво толкова" си казват милиони души на ден. Следващия път, когато забравех платнената торба, си купувах директно нова платнена торба. Това далеч не кореспондира с идеята ми за живот с минимално нужни неща, но поне след 5-тата торбичка, се научих да държа една в колата, една в чантата и една до входната врата. Сега е ред да се запася с платнени торбички за зеленчуци. В някои магазини при нас разполагат с рециклируеми найлонови торбички за целта, но за съжаление, все още не навсякъде.
  • сменихме течния сапун в пластмасови опаковки, с най-обикновен сапун на парче. Toва са си 2-3 пластмасови опаковки по-малко на месец. Освен това, знаете ли, че при изработката на течен сапун се хаби 20 пъти повече енергия, именно заради опаковането. Освен това така популярните антибактериални течни сапуни съдържат съставка, която влияе негативно на ендокринната система. ВАЖНО! Когато избирате сапун на парче, уверете се, че няма палмово масло. Въпросната съставка е класифицирано деструктивна за околната среда и за хората. Това е причината и да я избягвате като съставка и в хранителни продукти. От месеци наред внимавам изключително много да няма палмово масло в продуктите, които консумираме и се разделихме с много любими храни, но здравето е на първо място. Има макар течният сапун да е по-евтин, имайте предвид че всъщност употребяваме 7 пъти повече течен сапун на едно миене, така че евтиното отново излиза скъпо. Още по темата може да прочетете в сайта care2.com
  • премахнах всички пластмасови изделия от дома ни - край на пластмасовите купи за салати, край на пластмасовите чаши и шишета за пиене на вода. Хвърлих и всички толкова любими сламки на голямата ни дъщеря. Драстично намалих и и играчките на децата, като оставих основно дървените им такива, а пластмасовите ограничих до най-любимите като Лего, например. Дребната хапва от бамбукови прибори и купички, а голямата отдавна яде със същите прибори като нас... или с ръце хахаха
  • сменихме всички крушки с led такива, и се стараем да няма повече от една лампа светната вечер. Втората част ми е особено трудна, защото основното ни дневно помещение е доста голямо, а аз обичам да ми е светло, поне докато вечеряме и оправим децата за спане. Пестенето на енергия обаче е важна част от борбата със замърсяването, така че полагам усилия в тази посока
  • планирано пазаруване и готвене: това правя от сравнително скоро и все още свиквам, но виждам положителните резултати. Откакто планирам какво да готвя през седмицата и отивам с ясен списък И ПЪЛЕН СТОМАХ в магазина, пазарувам по-умерено. Готвенето ми е малък проблем, просто не мога да готвя малко количество, защото все си мисля, че няма да стигне.


Неща, които смятам да променя оттук насетне:

  • да сменя памперсите на деца с eco-friendly и по-бързо разградими. Знаете ли, че са нужни 500 години, за да се разгради едни памперс? Лошо ми стана вчера, когато изхвърлих огромна торба с памперси. Към тази точка включвам и бързо отказване на памперсите от малката. Наясно съм, че съществуват памперси за многократна употреба, но нямам време за пране по 4-5 пъти на ден.
  • да сменя домакинската хартия с кърпи: всъщност за разграждането на домакинската хартия са нужни две седмици, но въпреки това, количеството, което използваме е кощунствено. Залагам отново на рециклирана хартия, но смятам, че е време да спра да използвам и нея
  • да се науча да готвя в по-малки количества: както казах това ми е голям проблем, а вкъщи повече от два дни не се яде една и съща храна. Това води до хвърляне на много храна и всеки път сърцето ми се свива ужасно. Към днешна дата успяхме да преустановим хвърлянето на храна, тъй като се насилвам да дояждам каквото не е изядено, но за да не стана 250 кила, мисля че е редно да взема мерки
  • да пазарувам продукти в рециклирани или стъклени опаковки: козметичните продукти в банята на едно 4-членно семейство са малкък козметичен магазин. Особено, когато майката е козметичен маниак. За съжаление, толкова много брандове ме изкушават постоянно с нещата си, че рядко мисля за опаковките, докато не събера една пластмаси за хвърляне. Оттук насетне, освен, че няма да имам повече от един душ-гел в банята, ще положа усилия да открия продукти, чийто опаковки най-малко да замърсяват околната среда.
  • да си поръчам менструална чашка: ето това е нещо, което отлагам с месеци., дори вече близо две години. Ужасно ме е страх от употребата на това чудо, но количеството превързочни материали, които използвам в рамките на 6 дни всеки месец, е ужасяващо.  Така, че мечка страх, не страх, поръчвам тази чудесия и ще ви ъпдейтна. ПС: Знам, че това беше too much information, но има теми-табу, по които смятам, че трябва да се говори съвсем открито!


И още нещо: изключително важно е  ДА НЕ СЕ ХВЪРЛЯТ лекарства в кофата за боклук! Ако имате лекарства с изтекъл срок на годност, занесете ги в аптеката, и ги попитайте дали приемат стари лекарства (не очаквайте да ви върнат парите!!!), защото това може да се класифицира като опасен продукт!

💛💛💛
Между другото, не знам колко сте запознати, но Европейският парламент вече гласува директива за забрана на продажбата на еднократни пластмасови изделия и тепърва страните-членки трябва да одобрят или отхвърлят тази директива, но смятам, че е крачка в правилната посока и се надявам на все по-добри такива новини оттук насетне. Защото крайният ни срок е 2030 година. Ако дотогава не бъдат взети необходимите мерки, вероятно нещата ще придобият ужасяващи краски.
Те вече са тръгнали в тази посока. Преди няколко дни съобщиха в новините, че в организма на хората съществува не малко количество микропластмасови частици, болестите като рак са станали епидемиологични, а света се бори едновременно с краен глад и крайно затлъстяване. Това ли е мястото, на което искаме да живеем? Аз не! И затова взимам мерки за себе си.

Искрено се надявам обаче, че страни като САЩ, Китай и Индия, които са най-големите световни замърсители, също ще видят реалната опасност, защото сме стигнали до момент, в който са необходими повече мерки на по-високо ниво. Това, разбира се, не трябва да ни отказва нас от малките неща в ежедневието, които можем да направим. Напротив, трябва само да ни мотивира.

Моля, споделете в коментарите дали някоа изобщо сте се замисляли върху тези въпроси и взимате ли мерки и какви! Лично аз си признавам, че съвсем скоро направих тези крачки и предстои много път да извървя, докато се похваля с минимум боклук, но спрях да отлагам промените. Не е нужно да чакаме новата година или седмица, за да започнем да се грижим за околната среда и за себе си. Във всяко едно отношение.

PS: Вероятно изпускам доста неща от този пост, но малката се събуди, а и без това го пиша два дни хахахаха Ще допълвам, ако се сетя! Допълвайте и вие <3

Усмивки,
Мери 💋

Коментари

  1. Страхотен пост, Мери! Опитвам се да събирам боклука разделно въпреки всички иронични погледи които получавам вкъщи.
    P.S. Менструална чашка ползвам вече почти 2 години и към днешна дата ми е супер удобна и не бих се върнала към използването на тампони. Първото поставяне и ползване си беше цяло приключение за мен, но препоръчвам чашката на всяка приятелка, която се колебае дали да пробва.

    ОтговорИзтриване
  2. Бях тръгнала да пиша отговор, но стана много дълго, та можеш да го прочетеш в моя блог -https://bit.ly/2OdRH0w

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

back to top