Nice from above :: Travel diary

Макар навън температурите рязко да паднаха, и времето съвсем скоро ще напомни за идващите коледни празници, аз днес ще ви пратя на един слънчев бряг. Не много далеч.  В прекрасната Южна Франция, на брега на красивото Средиземно море. За да се насладите на гледката, която ме оставя без дъх. Една от най-красивите, които някога съм виждала...




Ница е град, който пленява най-вече заради разположението си. И заради цвета на водата. Не случайно наричат мястото Лазурния бряг. Въпреки, че повярвайте ми - водата е тооооолкова мръсна, колкото не може да си представите. Заради летището, разположено буквално във водата, заради преминаващите над главите на палжуващите десетки самолети на ден (за половин час минават прелитат 10 и то на толкова ниско, че можеш да видиш как туристите надничат през илюминаторите), заради множеството пристанища малки и големи и заради хилядите лодки и кораби, водите около Лазурния бряг вече са придобили сивкав оттенък, но все още на места личи великолепието на това място.


Ница не е място, на което да плажувате. Освен, ако не искате да си тръгнете посинени и натъртени. Защото това, което в началото минава за бонус - масаж, се превръща в истински терор след половин час лежане. Визирам настилката на плажовете, която се състои от милиони големи и малки камъни. Камъни камъни! Не просто ситни каменисти пясъци, а големи, тежки, ръмбести камъни. Пясъчните плажове се броят на пръстите на едната ми ръка и обикновено са частни или трябва да пътувате няколко километра, за да стигнете до тях.


Но е красиво! Ница и околните градчета, разположени буквално едно след друго  - излизаш от Ница и влизаш в Saint Lorrain du Var, без да разбереш, са абсолютен разкош, който пожелавам на всеки да посети.
И стигнете ли там, трябва да намерите начин да се качите до Parc Du ChÂteau или Mont Boron, откъдето се открива спираща дъха гледка. Ако не бяха децата, вероятно щях да вися там с часове, до залез слънце и просто да наблюдавам как се променя обстановката. Да погледнеш морската шир от тази височина, да усетиш бриза с прекрасния му аромат, да затвориш очи и да си представиш, че летиш - усещането е освобождаващо и невероятно релаксиращо. Спиращо дъха и времето.

Няма да говоря повече. Оставям ви сами да разберете за какво говоря. Снимките успяват почти напълно да уловят това, което изпитах. Без ароматите и бриза.

ПС: Последните няколко снимки са от Villefranche-sur-Mer, но са толкова красиви, че трябваше да ги включа.












Усмивки,
Мери 💋

Коментари

Публикуване на коментар

back to top