Minimalism - why I chose you :: Story time

Днешният пост поставя началото на изпълнението на поредната промяна в живота ми/ни. Тази трябва да е много голяма и да доведе до наистина сериозна промяна в нашето ежедневие. Въвеждане на минимализма като начин на живот, за да можем наистина да живеем.
В този пост ще споделя стъпките, с които смятам да постигна това и ще използвам блога като мерило за свършена работа и постигната цел. Защото, когато нещо е изложено черно на бяло пред свидетели, нещата придобиват съвсем други окраски и усещаш задължението да се справиш с поставените задачи, за да не излезеш несериозен. Е, всички знаем, че аз съм доста несериозен човек хахаха Но от месеци насам се боря да променя и това и донякъде съм успяла :)



Да започнем обаче по-отдалеч. Преди няколко месеца сменихме малкото си жилище с по-голямо, след като и семейството ни се увеличи. Не можехме повече да живеем на 40 квадрата и взехме необходимите мерки. Но това, с което се сблъскахме беше неочаквано за нас самите. Оказа се, че в тези 40 квадрата сме навряли/натъпкали толкова много неща, че повечето дори не знаехме, че имаме. Когато започнахме да опаковаме кашоните, получих мини удар. В шкафовете имаше милион и половина неща, които са седяли там от Бог знае колко време, една не малка част от тях НИКОГА използвани. Дрехи (някои с етикетите 🙈), играчки, декорации, чинийки, чашки, ТОНОВЕ хартия (?!?!); плетени, пластмасови, керамични, дървени панери, кошове, подложки и чинийки за украса; пак играчки; за Бога, имахме дори 6 (!!!) чанти за лаптопи, а дори нямаме лаптоп...; стари таблети и телефони (да, в множествено число 😩); отново играчки; козметика (да, козметика, безбожно количество козметика, която и до днес стои неупотребявана) и още, и още. Много голяма част от тези неща заминаха в кофата за боклук. Хвърлени пари на вятъра.
Но и много голяма част дойдоха с нас в новия ни апартамент. Преди месец направих огромна чистка. Изхвърлих половината от съдържанието на кухненските шкафове, намалих драстично броя на чашите за кафе и чай; хвърлих всички стари чинии и посуда. А се оказа, че имаме и един тон кухненски уреди, които не ползваме. Изхвърлих два чувала с дрехи, един чувал играчки и всичко счупено, скъсано или опърпано.

Но дори  и така, оказа се, че имаме ужасно много неща. Краят не му се вижда! А за капак на всичко - не спирам да пазарувам. Всяко ходене до Лидл за хляб завършва с импулсивната покупка на нещо голямо и непланирано: последния път се прибрах с табуретка (!!!!), която ужасно много харесвам, но в момента подритвам постоянно.
Всяко ходене до ДМ за памперси, завършва с харченето на минимум 100 евро за всякакви други неща - предимно козметични продукти, от които НЯМАМ нужда.

И това трябва да спре! Казвам се Мария и съм НЕанонимен шопингхолик! 🙇Абсолютната жертва на консуматорското общество и тотален пример за хвърляне на пари на вятъра. У дома имам 5 (!!!) "вериги" със светещи топки, които никога не светкам вечер. Ако видя в друга разцветка, купувам! Имам две чекмеждета с photo props за блога и Инстаграм. След снимките декорациите веднага се прибират обратно, а аз забравям, че ги имам и купувам нови. Положението е извънконтролно, мили хора. Болестно!😫


От месеци наред съм нервна, постоянно на педала, чистя и подреждам почти денонощно. Няма да ви обяснявам какво е количеството боклук, което произвеждаме. Срам ме е ужасно от това! 😪Дори пазаруването за храна, се превръща в неконтролируемо пускане на всякакви неща в пазарската количка, от които 50% отиват в коша за боклук заради изтекъл срок на годност. И пишейки това осъзнавам как изглеждам в очите на тези, които ме четат. И точно затова го пиша, за да си набия собственото канче и да взема нужните мерки!💪

Осъзнавам, че имаме проблем. Не само аз, но и съпругът ми, а отскоро и голяма ни дъщеря, която само, когато минем покрай магазина, казва: "Купи нещо!" А когато пазаруваме храна, просто хваща каквото види по стелажите и го пуска в количката. Улисани в покупки, с мъжа ми дори не забелязваме и не един път сме се прибирали с някакви неща у дома, за които взаимно се питаме: Ти ли сложи това в количката?! И щеше да звучи смешно, но ако не беше наистина трагично.
Снощи попаднах на статия на друга мама на две деца, която разказваше абсолютно същата история. За подреждането, хвърлянето, чистенето и после за пазаруването. За скандалите, които имат със съпруга си и за времето, което губят вместо да прекарват с децата си.
И осъзнах, че и нашият проблем е пренаситеността и прекалено имането. И реших да взема мерки:


  • сортиране на всички дрехи и даряване на излишните (тук има специални кошове, в които могат да се хвърлят, след което се пренасочват за нуждаещи се)
  • продаване на всяка излишна мебел и бебешки съоръжения, които не се ползват - като столче за хранене (имаме два броя, а голямата ни дъщеря вече сяда на обикновен стол)
  • разчистване на козметиката - смятам да хвърля всяко нещо с изтекъл срок на годност, а   тези, които са ползваеми, ще заделя за разпродажба тук в блога или в Инстаграм декември месец, когато ще съм в България
  • хвърляне на всяко счупено или скъсано нещо, както и на всяко, което не ми носи радост и не се ползва
  • оттърваване от всяка пластмаса у дома
  • разчистване на кухненските шкафове, като ще си оставим единствено нужния ни брой посуда за хранене в нашето четиричленното ни семейство; гости посрещаме веднъж на високосна година така или иначе
  • даряване на всяка излишна играчка у дома, като всички пластмасови играчки ще бъдат премахнати, смятам да запазя единствено Легото (което е единственото, с което и двете ни дъщери си играят) и дървените играчки за развиване на психомоториката на малката ни дъщеря основно.
  • БАН върху покупките на играчки за децата (освен за рожденните дни и Коледа, като дори тогава ще се търсят такива, които да са по-образователни)
  • БАН върху купуването на козметика за мама - в момента имам всичко, че и повече от необходимото. Отсега нататък ще се купува само каквото свърши!
  • Седмично планиране на менюто, а пазаруването ще става с изготвен спрямо менюто списък и всякакви странични покупки ще бъдат забранени
  • Плащане в магазините само КЕШ (пазаруването с карта, при това кредитна, е страшен бич и е време децата ни да разберат, че паричките не идват от невидимо пространство)



Да, знам, ще отнеме много време, за да си дойдат нещата на мястото. Но вярвам, че подредим ли един път физическото място, в което живеем, ще настъпи траен покой и за душите ни. Вместо да се събуждам сутрин с порива да чистя и подреждам, ще ставам с мисълта за разходка с децата и ще прекарваме quality time с тях, вместо в бърсане на прах няколко пъти на ден.
Вярвам, че можем да се научим да пазаруваме с мисъл и само, когато е нужно. В крайна сметка - за какво са ми 4 чифта маратонки, при положение, че нося само едни? И защо са ми 20 палитри със сенки, след като в редките случаи, в които се гримирам,  ползвам само една или две?!

Вярвам, че ще се справя! И в друг пост ще дам отчет!
Усмивки,
Мери

Коментари

  1. За неспирното купуване на козметика горещо препоръчвам /r/MakeupRehab като общност, мисля че ще намериш доста полезни съвети от хора с подобни проблеми.

    И аз се замислям напоследък за непрестанното облъчване как трябва постоянно да си купуваме неща и да сме консуматори на всичко. Дадох си сметка, че ми е далеч по приятно да ползвам неща, отколкото постоянно да се оказвам с нови такива, защото съм ги грабнала без да мисля. Наскоро се преместихме и ние в ново жилище и предвид цялата какафония с кашоните и куфарите си дадохме сметка, че имаме твърде много неща, които се повтарят. Обмисляме да ги подарим на хора, които имат нужда от тях и биха им послужили повече. Във Франция културата е далеч повече да се изхвърлят непотребните вещи, така и като студентка си намерих страшно много неща, които ми послужиха през годините в общежитието. Сега смятам да предам нататък, така да се каже. Със дрехите определено съм била на мнение, че разни неща, които не съм обличала нито един път пред последните две години и дрехи в размер, който дори +/- 5 килограма пак няма да са ми по мярка, трябва да се махнат да освободят място на нещо, което всъщност ще ползвам. Преди 2 години си разчистих много добре гардероба и дарих няколко големи торби за рециклиране, после се чувствах страхотно и от тогава си купих страшно много неща, които си нося с кеф редовно,а за които преди нямах място.

    За храненето, наскоро открих британското шоу Eat Well For Less и ми е много разтоварващо и образователно да гледам подобни формати. Британците по принцип имат страхотни предавания по темета и с огромно удоволствие изгледах Supersize vs Superskinny, Secret Eaters и Fat Families. Често включват наистина полезни съвети за по-добра култура на хранене и научни изследвания как маркетингът ни облъчва да си купувам по-много най-различни непредвидени глупости.

    Супер интересно ще ми е да следя поредицата! Минимализмът не мисля, че е точно моят стил на живот, но и аз също се старая да бъда по-образован консуматор в днешното общество. Пожелавам ти успех и нямам търпение да прочета следващия ъпдейт!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

back to top