Chaotic Sunday :: Story time

Неделята започна рано-рано, в 6 часа. Защо ли да спим до късно, когато просто можем да отворим очи, преди слънцето да се е показало. Препъвам се в купчина дрехи на пода в спалнята, пускам музикалното слонче на малкото зверче, виновник за събуждането ми, и се моля на Хришна, Буда и Бог, да затвори очи за поне още половин час. Така де, докато поне един слънчев лъч пробие мрака и събуди душата ми. Уви, не се получава.



Тътрейки се, святкам лампата в хола и оставям мини Ураганчето в детския кът, който съм направила за нея и сестра й. Докато стигна до кухнята да приготвя закуската й, тя (въпреки, че не може изобщо да пълзи), вече се е преместила с около два метра (трябва да сложа камери хахах) и е успяла да разхвърли не само играчките си, но и някакви дрехи (които не се знае откъде е взела), да извади мокрите кърпички от пакета им и да е наченала да закусва с памперса си (слава Богу, с чистия).
Аз от своя страна - още не съм се събудила, мисълта за кафе не ми дава мира, но не се очертава в близкия час да глътна малко живителна течност.
След закуската, зверчето решава, че е готово да си доспи, но това не означава в никакъв случай, че мама ще си легне. Ооо, мама дори няма да седне. Защото от детската стая се чува вик: Мамоооо, аз побуди. *правилно четете, "побуди"*.
Номер 2, която е всъщност номер 1, е готова да довърши безпорядъка причинен от сестра й, но първо ми заповядва "Ам-Ам" и се настанява на стола си сякаш е трон. И нервно започва да потупва с краче. Не получава "пачинки с колад", а вместо това се задоволява с доматено-спаначена паста с много "сиене", тъй като това е единственият начин да я накарам да яде някакви зеленчуци.
В това време аз още не мога да стигна да пусна машината за кафе, а часът е 9:00.
В следващия час подреждам кухнята и се опитвам да я приведа поне малко във вид. Никога не мога да постигна перфекционизма на показните Инстаграм акаунти за интериор, в които по кухненските плотове не просто няма нищо, а спокойно можеш да извършиш някаква сложна хирургическа интервенция, защото вероятно са по-стерилни от болница. Кой няма нищо на кухненския си плот? По моя се разхождат 1-2 шишета за вода, няколко мръсни чинии от снощи,  една празна бутилка от вино, но като изключим очевидните излишни неща, разполагаме с тостер, машина за хляб, кутия за хляб, кана за гореща вода, мини-грил и кафе-машина. Освен това си мисля, че е много красиво и Инстаграм worthy, че държа приборите за готвене в слънчево жълта саксия до печката. Ами, не, всъщност хич не е, но пък е тоооолкова удобно.
Моля, също така някой да ми каже, къде си крият верото и гъбата за миене на чинии горе-споменатите очевидно извънземни индивиди?  Моите гордо "красят" отново кухненския плот, а компания им правят две четки за миене на шишета, сапун за миене на ръце и една табличка, в която да слагам измитите чинии.
Отплеснах се! Един час не ми стигна да подредя, но поне пуснах миялна - goals! През това време голямото Ураганче хапнанало, каквото хапнало и се развилняло. А малкото отново е отворило очи, че и наддало вой, да бъде изправено. Мързелчето ми то. Сама няма да се изправи, но пък обожава да стои права.
Споменах ли, че часът е вече 10:30, а аз още не съм стигнала до кафето. Вместо това съм построила една къща от Лего, надула съм 3 балона и съм "сготвила" спагети от Play doh. Е, поне "обядът" ни е готов! А, да, и разместих мебелите в стаята на децата, уж, за да оптимизирам пространство, ама май май, по-скоро защото леглото им е гигантско и просто ме дразни където и да го сложа.
Към 11 часа малкото отново наддава вой. Ми то станало време за обяд! А тя на всичко отгоре умира за сън, тъй като предходния около половин час далеч не й е стигнал. Съответно отказва да яде с лъжица и се приннуждавам да й дам мляко, за да го изльока за 1 минута и да заспи. А бяхме планирали разходка... Пратих голямото с баща му да покара тротинетка, а аз най-накрая стигнах да си направя кафе - в 11:45 часа! Алелуя!

Че дори реших да опиша неделния си предиобед и да пусна пост в този хванал плесен блог. Май успях, а?

💛💛💛
Извод: Животът ми е хаос и бъркотия; разпилени играчки и мръсни съдове; пропуснати разходки и недоизпити кафета; изтощение и недоспиване. Но толккова го обичам, че не го разменям за нито един перфектен розово-мраморно-бял Инстаграм свят на поредния родител на 3+деца, които изглеждат чисти, спретнати и облечени в тон с мама 24/7.
Така де, животът оффлайн няма филтри и инструменти за триене на излишното. Затова се нарича Истински.


Усмивки, 
Мери 💋

Коментари

back to top