Travel diary :: Bouillon

Ако в заглавието сте прочели “Бульон”, на прав път сте. На български нечия “умна” главица е решила, че думичката “bouillon”, която на френски означава супа, се превежда бульон. Да, но не точно. Френският език е особен език и в него нищо не е такова, каквото изглежда. С една дума: пишеш “пиле”, четеш “кокошка” 😂 Та и тук така, “бульон” всъщност е Буийон. И не е супа, а разкошно градче в китна Белгия, което открихме абсолютно случайно.

Реших днес да ви заведа там и да върна в блога поредицата пътешествия, които така ме зареждат в други блогове. Но освен да ви покажа снимки, ще пробвам да сътворя и един своеобразен пътепис, защото... ами защото ми се пише 😄



Неделя сутрин е и моя милост ожесточено се бори за разнообразие в живота. Едно от големите предимства на това да живееш в Люксембург е това, че държавата е толкова малка, че се обикаля за час-два. Но освен това разполагаш с възможността да пътуваш във Франция, Германия, Белгия, че дори и в Холандия, без да се друсаш в колата половин ден в едната посока. Затова и всеки уикенд се стараем да намираме разнообразни дестинации и да прекарваме по-голямата част от двата дни навън. Разнообразието обаче засяга единствено мястото хахаха Защото, когато имаш малко дете, което обожава вода и животни, изборът не е толкова голям. Или ще сме в някой зоопарк/кът за диви/домашни животни или ще се опънем край някоя водна площадка (като детските площади с пързалки и катерушки, но с течаща вода и различни водни съоръжения, изключително популярни в тази част на Европа). Този уикенд си харесахме приключенския парк в Буийон, който на практика си представлява зоопарк с 
животни от цял свят. Бели лъвове, сибирски тигри, поне 10 вида кози, още толкова вида маймунки, стадо зебри, в което наскоро се бяха родили малки зебрички, огромни щрауси, полярни сови (едната, заклевам се, беше Хедуиг 😄), австралийски животинки със странни имена, и още, и още.


Не успяхме да видим всичко, защото някои хора (някои 2-годишни хора) решиха, че това е най-подходящото място, за да се хвърлят на земята с пронизващи ушите писъци, и то само, защото си попитал дали искат вода 👀🙈 Та благодарение на Лорините тантруми, прекарахме около не повече от два часа в зоопарка, и се оттеглихме, за да хапнем в заведението на парка, до което за удобство на родителите има наистина огромна детска площадка. Оставих мъжа ми да поръча и тъй като Лора не обича да си играе сама, отидох с нея на площадката. И всичко беше наред за точно 5 минути. След като я попитах дали иска да се пуснем по голямата пързалка, въпросът ми беше посрещнат със засилка към земята и бясно размятане на крайници във въздуха, придружено с оглушителен рев 😂 Сега ми е смешно, но тогава ми падна пердето. Бях ужасно гладна и неистово жадна. Термометрите показваха 32 градуса, при обещани от синоптиците... 28 👀 Тъй като не понасям истерични деца, просто обърнах гръб на Лора и тръгнах към масата ни. Тя, разбира се, автоматично ме последва, продължавайки да циври. Така се ядосах, че просто посочих на мъжа ми колата и дори не поръчахме ядене. 
Оказа се обаче, че всяко зло за добро. Тъй като наистина умирахме от глад, а беше време за обяда и на малката, която до този момент чинно кротуваше в количката, решихме да спрем в самия Буийон и да хапнем някъде там.
И, о, рай! Градът се намира на дъното на мъъъъничка речна долина и се разпростира от двете страни на красива река, обграден от зелени хълмчета.  На едно от тях е кацнал стар замък който, за съжаление, не успяхме да посетим, заради пороен дъжд, който ни изгони веднага след обяда ни. Но успях да щракна малко кадри от тази невероятна красота, която се разстели пред очите ни, когато влязохме в градчето. Не очаквах, наистина. Белгия има много невероятни места, но никога не съм вярвала, че случайно ще попаднем на едно от най-красивите. 
От двете страни на реката е пълно с малки ресторанчета, които с миниатюрните си размери и наблъскани масички, ме върнаха в Париж. Основният специалитет бяха мидите, които обаче никога не бих пробвала в град, далеч от морето. Липсваха традиционните за Белгия пържени в 200годишна мазнина картофи с червен пипер и това направи търсенето на хапване почти невъзможна мисия. Сядахме на три места и ставахме веднага щом видехме менюто. Ужасно неудобна подробност, която важи за Франция и Белгия е, че храна на обед се сервира единствено между 12 и 14 часа. На някои места и до 15. След това да намериш сносно ядене, а не junk food си е направо мисията невъзможна, с която дори Том Круз няма да се справи.
Притиснати от часовника, набързо обиколихме градчето покрай реката, в която хората караха водни колела с формата на лебеди и фламингота, и се спряхме на заведение, в което, стори ни се, има по-богат избор на храна. Е, богатият избор на храна включваше някакво извратено меню за 50 евро на човек или странни разядки, отново с основна съставка - морски дарове. Все пак нямахме особен избор и накрая поръчахче две порции запечени картофи с червен пипер (не повече от 150 грама всяка за цена от 9 евро на порция), една порция фалафел в бурито (за 13 евро си останах гладна), половин литър вода (5 евро... още една от странните особености на Белгия. Да поръчаш минерална вода на масата, е скъпо удоволствие), една кока кола (4 евро) и някакъв странен, но иначе вкусен безалкохолен коктейл с горски плодове (разбира се, за мен. 200 мл бяха 8 евро). Цените, както сами виждате, бяха астрономически и са нещо, което очаквам във Франция на Ривиерата, или в Париж, но не и в затънтено градче in the middle of nowhere в Белгия. След този “солен” обяд имахме намерението да се разходим още малко из градчето и да се качим до замъка, но не би. От нищото запраска такъв дъжд, че едва стигнахме до колата. Отново белгийска работа - от ясното небе, може такъв дъжд да се стовари, че да наводни улиците.

🌸🌸🌸

И въпреки всичко, красотата, с кяото напълнихме очите си, си заслужаваше всичко. Оставям ви със снимките и ще се радвам да ми споделите дали бихте искали още такива постове. Всъщност и да не искате, пак ще има, защото мисля да превърна в блога точно в дневник с мисли и събития, които ме усмихват.

Тази снимка нещо се прецака при обработката. Хич не ми се занимава да я оправя! #ЛошБлогър















Усмивки, 
Мери 💋