Hello, again & some thoughts

Последният пост в този блог е от преди сякаш векове, а са само някакви си шест месеца, или горе-долу толкова. Идвам и си отивам от този блог, като някаква прелетна птица патица. През зимата желанието за писане, снимане и дори за живот, рязко ме напуска. Но ето, лятото си е направо тук. А с това и желанието ми за всичко се завърна. Е, не е само лятото причината 😊😊😊

В живота има моменти, които продължават малко по-дълго от други и те идват тогава, когато трябва да преосмислиш това къде се намираш и как действаш и да направиш нужните промени. Такива бяха при мен последните няколко месеца и въпреки промените, които направих във всяко едно отношение, открих, че това местенце ми липсва и искам да съм си тук. Да пиша, да творя, ако мога така да го нарека. Да изливам мислите си в този онлайн дневник, пък ако вие искате - заповядайте да почетете.

Това, че се зарекох преди няколко месеца да не се връщам в блога, ми се струва към днешна дата глупаво и неадекватно обещание, дадено в момент на силна душевна нестабилност. Нестабилността е все още налице, но пък не е толкова силна и разколебаването е факт. В крайна сметка, защо да зарязвам нещо, което в 90% от времето ми е носело усмивки? Защо да не правя това, което искам със собствения си живот? Защо да следвам желанията на някого другиго? Идва момент в живота, в който решаваш, че просто трябва да действаш така, както ти се иска да действаш и трябва да го направиш, защото само това може да се окаже правилният начин да откриеш загубеното си Аз.
Ох, ама много философско го изкарах. А всъщност е толкова просто - искам да правя това, което ми харесва да правя, когато ми харесва да го правя. Когато ми се пише, да пиша. Когато не ми се пише - просто да не пиша и да се наслаждавам на случващото се в живота ми. И да спра да бягам от себе си и да се опитвам да се променя, за да удовлетворя нечий желания. Било то и на много близки хора, чийто очаквания за мен и от мен са съвсем различни от това, което съм аз. Така, че ето ме. Пиша тези редове, защото в момента ми се пише. Не малка затова е заслугата на прекрасната ми Рали, която никога не загуби вяра в мен и когато я попитах колко шизофренично би било отново да започна да пиша тук, отговорът й беше просто: Очаквах го от известно време. Нямаше осъдителност в думите й, нямаше ирония, сарказъм или каквото и да е негативно усещане. Всичко беше толкова естествено, както ми се струва и днес естествено да пусна този пост, че дори подготвям снимки и за следващ 🙈

Докато хората в блог пространството се преориентират все повече и повече към Ютуб, аз предпочитам старомодното писане и четене. Рядко гледам видеа и то само на определени хора. Но чета блогове всякакви. Обичам ги, колкото и да излизат от мода, очевидно. Все по-малко хора продължават да пишат и все повече предпочитат видео-формата като по-лесен начин за комуникация (но не и като процес за заснемане и обработка, държа да отбележа и респект към всеки, който се нагърбва с това). Все по-малко хора и изобщо отварят блогове, за да четат, повечето предпочитат отново да гледат видеа, защото е по-лесно и в същото време може да се прави между другото, докато вършиш и някаква друга работа. А това си е предимство.
Аз обаче предпочитам да пиша и да чета. Такава съм си от малка и не мисля, че някога ще се променя.

Затова благодаря на всички, които отваряте този блог и четете това, което пиша. За мен означава много.
Държа да отбележа, че нямам намерение да се съсредоточавам върху една-единствена тематика тук, а местенцето на Бери ще продължи да бъде манджа с грозде. Вероятно ще забележите, че съм сменила името си в коментарната секция - Mrs. Midnight Reader. То ще остане. Както ще остане и другият ми блог, в който пиша за книжки от време на време, след раждането на втората ни дъщеря все по-рядко. Но нямам никакво намерение да изоставям и онова местенце.
Мислех дали да не сменя за пореден път името на този блог, но в крайна сметка реших, че това е напълно безсмислено. Определено не желая да правя кардинални промени в живота си, а просто се връщам към нещо любимо, което е време да изтупам от праха.

За тези от вас, които не са разбрали, направих си отново lifestyle акаунт в Инстаграм - merry.stef.  Там при всички положения ще поствам повече и по-често.  Just sayin' 🙈

Усмивки,
Мери 💋