5 неща, които ще оставя в 2017

Идеята за този пост ми хрумна след като прочетох поста на Ида за 10-те неща, които иска да свърши до края на 2017 година. И тъй като не съм толкова деен човек, а съзнанието ми в момента е заето единствено с предстоящото раждане (и няколко изпита и курсови работи, които трябва да приключа до 16-и декември 😬), реших да напиша един пост с нещата, които искам да оставя в тази година. Не говоря за материални неща, въпреки че възнамерявам да се разделя и с доста такива. Но тук ще говоря по-скоро за емоции и поведение, което смятам, че за в бъдеще по-скоро ще ми пречи.  До 10 няма да ги докарам, но поне 5 със сигурност искам да оставя в тази година.


Всяка година си правя кратка равносметка наум - какво се е случило, какво съм искала да направя и не съм, какво ми дала годината и какво ми е отнела. Но никога не съм се съсредоточавала изрично върху това и никога не съм го имала за фикс идея. Каквото се е случило, се е случило. Каквото не съм направила, не съм направила. Така е трябвало - така е станало. 
Тази година беше същински roller-coaster за нашето семейство. Случиха се невероятно вълнуващи неща, но и много неприятни. Колкото беше хубавото, толкова беше и неприятното, че дори и малко отгоре. И като цяло годината по-скоро мина под негативен оттенък, въпреки толкова желаната ми втора бременност. 

Но всичко, което се случи, ме накара да се замисля и прекарах мноооого часове в мислене. А имайте предвид, че обикновено съм импулсивен човек и не мисля толкова много за нещата. Но тази година беше Годината на мисленето и премислянето. И накрая стигнах до извода, че е нужно да променя много неща. У себе си и поведението си. Затова през 2018 година искам да се разделя с някои навици, емоции и поведенчески стереотипи, които смятам, че ми пречат.

🌟🌟🌟🌟
Чао мързел!!!
Под номер 1 искам да се сбогувам трайно с мързела. Оказа се, че дори с Ураган като Лори, мързелът може да ме пребори и много неща оставаха на заден план и много време беше пропилявано досега, само защото моя милост се е почувствала прекалено мързелива, за да си вдигне дупето от дивана.
С годините мързелът много пъти е бил спънка в развитието ми - личностно и професионално. Затова смятам да му кажа едно "Чао" и да се взема в ръце. Организацията на времето ми с две деца под 3 години, ще е повече от наложителна, но ако изкореня този мързел от природата си, смятам, че времето ще ми стига за всичко, което искам да направя.

Негативното мислене - за каквото и да е било
Ако ме четете отдавна, знаете, че съм страстен привърженик на тезата за мисловната енергия и превръщането на мислите в реалност. И знаете, че като цяло съм доста позитивен човек, но негативизмът винаги си е намирал път към съзнанието ми, а тази година положението излезе извън контрол. Депресивното ми състояние, придружено от резки и неприятни паник атаки, доведе до трайна загуба на желание за каквото и да било в последните няколко месеца. Мисля, че това си личи най-вече в блога, а дори и в Инстаграм, където обикновено не минаваше ден, без да постна снимка, спрях да бъда толкова редовна. Сега, в това няма нищо лошо, разбира се! Дори напротив - интернет детоксикацията е нещо страхотно и го препоръчвам на всеки. 
Но когато месеци наред, въпреки усмивките, които раздавах онлайн, негативните мисли прерастнаха в нещо наистина страшно, че се стига до момент, в който потърсих професионална помощ, се замислих, че вредя сама на себе си. И по-лошо - на живота, който расте в мен и на този, който тича около мен в същото време. С други думи - вредя най-вече на децата си.
Затова в последните 2-3 седмици полагам неимоверни усилия и вече виждам резултати. Бавничко, но със сигурност, се завръща желанието ми за различни дейности, както и вълнението ми за бъдещето, което беше изчезнало под напора на тъмни мисли.
Но си казах край! И през 2018 няма да позволя на това мислене да ме завладее отново.

Край на необмислените и НЕНУЖНИ покупки
Един от най-лошите странични ефекти на депресията е маниакалното пазаруване. В стремежа да си върна доброто настроение и усмивката, в последните 4-5 месеца похарчих адски много пари за адски много НЕНУЖНИ неща. Малък пример: един кашон с чаши чакат да заминат към Германия, към другите ми 5000. Шуше, ако четеш това - признавам си, без бой, виновна съм.
Използвах пазаруването като метод за утеха, получаването на поръчаните онлайн купища чудесии ми доставяха удоволствие и лепваха усмивка на лицето ми.... но само за малко. И това налагаше следваща покупка. Осъзнах, че това се превръща в болестно състояние и реших, че е време да се излекувам, преди да ме е обсебило до степен, в която да завися от пазаруването. 
В 2017 година ще оставя излишните неща, ще се оттърва от тях, а от 2018 година всяка покупка ще бъде много добре обмисляна и преценявана. Решено! А дали ще се случи - обещавам да ви държа в течение.

Интернет зависимостта
Откакто се преместих да живея в Германия, интернет се превърна в моят живот. Социалните мрежи бяха моята връзка с приятелите, вайбър и скайп - основно средство за комуникация с роднините, дори висшето ми образование е дистанционно и изцяло онлайн. Всичко това с течение на времето, при това много бързо, се превърна в зависимост, от която се опитах да се оттърва след раждането на Лора. Частично успях, но не напълно и се хващам на моменти, че държането на телефона в ръка се е превърнало за мен като държането на цигара за върлите пушачи. А гледката - не е изобщо лицеприятна. Сливането на живота с технологиите изглежда неопреодолимо (за последното ме доубеди и последната книга на Дан Браун - Произход. За нея - в другия ми блог хаха), но аз си казах, че не мога да продължавам така. 
Вярвам, че с раждането на второто ни детенце, ще ми бъде много по-лесно да се откъсна от техниката, с която съм обградена, най-вече защото отглеждането на две деца под три години (без помощта на бабите и дядовците) си е абсолютно предизвикателство и времето за мен, ако остане такова изобщо, ще прекарвам по много по-релаксиращи и отпускащи начини. 

Нерешителността
През последните няколко години на няколко пъти започвам нови начинания и поради една или друга причина, най-вече заради нерешителност, се отказвам от завършването им, а понякога дори и от започването им. Нерешителността е голям проблем, с който се боря от години. Усещането, че не мога да успея в нищо, ме спира от предприемането на действия за реализиране на идеите ми. Нерешителна съм дори, когато трябва да изберем къде да идем на почивка или какво да правим следващият уикенд.
А това отчитам като голяма грешка. Знам, че това трудно ще променя, защото се е превърнало в част от личността ми с годините, част от характера ми и винаги изплува на повърхността, когато ми дойде идея или когато се сдобия с нова мечта. Но съм си обещала да положа усилия и в тази посока и най-вече - да повярвам в себе си!




🌟🌟🌟🌟

Говорейки за всички тези неща, които смятам да оставя в 2017 година, държа да отбележа, че не е необходимо една промяна непременно да се случи с началото на новата година, на новия месец или новата седмица. Всеки ден, всеки час е ново начало, защото животът върви с бързо темпо и когато вземем решение за промяна, тя трябва да се случи сега и веднага, а не да търсим повод да отлагаме тези решения и тяхното изпълнение. 
Това и причината още от няколко седмици насам да полагам усилия да премахна всички тези навици и да променя себе си към нещо по-добро. 
Има ли нещо, което вие лично искате да оставите в тази година? Имате ли демони, с които се борите и намирате за невъзможно да изгоните? Споделете в коментарите, ще ми бъде приятно да заформим дискусия, в която всеки да намери мотивация да постигне желаното 💜

Усмивки, 
Мери 💋