This month :: Малко мисли vol.1

Тези дни ми хрумна идеята за този тип постове - като кратка равносметка на изминалия месец, хубавото и лошото, но не само. Не знам как и дали мога да обясня какво ми се върти в главата. Да кажем, че този тип постове ще са своеобразен дневник, но не само за случки и спомени, но и за козметика, за пътувания, за неща, които са ме впечатлили - от хора до предмети. Изобщо един много разнороден пост.

Месецът като цяло.
Скука и депресия! Установих, че в момента, в който се прибрахме тук, депресията и паник атаките ми се появиха отново. Спокойствието, което имах в България беше заменено от постоянно усещане за несигурност и от притеснения, които с всеки ден намират "храна" за развитие. Но се примирих и мисля, че това е важното! Когато нещата няма как да се променят в близкото бъдеще, просто ги приемаш и продължаваш напред.

Дните се точат бавничко, но ако трябва да съм честна, това не ме притеснява толкова много, защото колкото по-бавно върви, толкова повече време имам, нали? Или не?! Няма значение - важното е, че не усещам летежа на времето, което иначе се изнизва като мъниста от скъсана корда. (Брех, че метафори 😂)

В козметично отношение.
Отново преобладаващо нищо. С изключение на няколко единични покупки, ей така, колкото да не загубя тренинг, нямам особено желание да пазарувам и дори да разглеждам козметика. На нова вълна съм - домашен интериор. За това по-надолу.
Януари месец мина малко неглижирано, най-вече спрямо грижа за кожата ми и гримиране като цяло. Това, разбира се, се отрази на самочувствието ми. И без това съм от хората, чието самочувствие може да бъде смачкано с една дума, пък какво остава като се погледнеш в огледалото и не видиш това, което ти се иска да те гледа оттам. Доста е травмиращо за емоционален човек като мен. Взех мерки! Намирам време... за сметка на други неща, но намирам и постепенно започвам да връщам вярата в себе си и това, което съм.


Какво ме вълнува!
Домашен интериор и книги! Прекарвах всяка свободна минута в четене и за първи път от години, мога да се похваля, че за един месец прочетох 5 книги, и започнах нови 3. Това си е своеобразен рекорд за мама с едногодишен Ураган.
През времето, в което спящото ми съзнание (това е тема на друг разговор хахах) не може да се концентрира върху книжни сюжети, прекарвам минутите си в сърфиране из сайтове за домашен интериор и преустройство на жилища. Това, разбира се, води до друг вид неудовлетвореност - от собствения ни апартамент. (Извинете ме за секунда, Ураганът се е развихрил и мята огън и жупел, вместо да се приспива)
И така, докъде бяха стигнала? А, да! Апартаментът ни претърпя поредната си промяна и в момента съм доста доволна как изглежда. Успях да реновирам и миниатюрната ни кухничка в голяма степен и сега имам желание дори да готвя хаха
В този ред на мисли - ще ви бъде ли интересно да споделям тук от време на време интериорни вдъхновения - снимки, сайтове, покупки за дома? 

Blog struggles
Дойдохме си на думата! Мисля, че всеки, който води блог, е наясно с нещата, които ще напиша сега. Желанието и вдъхновението са две мноооого големи неща, свързани с блогването. При мен все така се получава, че поради някаква причина е налично само едното. В повечето случаи желанието, но когато музата е решила да прекарва дните си далеч от мен, само желание не стига. И това си личи.
Водя този блог вече 6-та година. Ще бъдат пълни 6 години през юли. Но знаете ли, на моменти имам усещането, че е абсолютно безпредметен, тотално неполезен на хората и до голяма степен недостатъчен за мен самата. В никакъв случай не бих се отказала от блога - сами виждате - купих си самостоятелен домейн, инвестирах този път пари и в дизайна на самия блог (на вас всъщност допада ли ви? Или е много претрупан?) и наистина имам желание да пиша по най-различни теми.  И виждам, че редовните от вас са тук! Четете! Поне така показват статистиките. И ви БЛАГОДАРЯ 💛 (значението на този емотикон, според една статия означавало pure love 😉)
Броят на хората, които се присъединяват към ФБ страницата се увеличава буквално с всеки ден - дори и само с по един човек, но се увеличава. Е, винаги се намира някой, който да "отлайкне", но това е напълно в реда на нещата. Вярвам твърдо, че е невъзможно да се харесам на всеки. Повярвайте ми, понякога самата аз не се харесвам хахахаха
Мисълта ми беше, че понякога намирам за ужасяващо трудно да преборя липсата на вдъхновение и да пиша за нещата, които искам. Макар да се съветвам от време на време с вас за темите тук, далеч не ми се иска да приключим само с козметиката, макар че тя ще бъде голяма част от това място. Но не искам да се задолявам само с това. Животът ми е разпилян! Аз съм разпиляна и не харесвам статуквото в което и да е отношение. Просто искам да се развивам така, както аз искам, а не както ми налагат.
Ох, идея си нямам как да си формулирам мисълта - но страдам, наистина понякога страдам, че това, което обичам да правя - да пиша тук и да споделям с вас, се принизява и остава недооценено дори в моите очи. Толкова по темата.
Само последно - винаги ще съм благодарна на хората, които ме насочиха към блогване. Ако все още четат блога ми, мисля, че знаят кои са <3 Благодаря! Дори и фактът, че не комуникираме, не означава, че не помня 😊


И в крайна сметка - в последния ден на януари и при нас изгря слънце, докато дописвам този пост и дори успяхме да излезем от домашния си затвор. А това определено подейства вдъхновяващо!
Пращам ви милиони усмивки и не забравяйте и вие да се усмихвате! Заразно е 😝

Усмивки, 
Мери 💋