неделя, октомври 02, 2016

ЗАХРАНВАНЕТО - ТАЗИ НАША БИТКА // ЧАСТ 2

Здравейте, мамчета :)
В първата част на този пост ви разказах съвсем НЕдетайлно за началото на нашата битка с това нещо, наречено захранване или иначе казано, с преминаването на твърди храни. Лора е вече почти на едина годинка (а докато този пост види бял свят, вероятно ще бъде и на една годинка) и борбата продължава да ожесточена, но съм на път да спечеля войната :D



Истината е, че Лора вече се храни сравнително нормално, като от 11-и месец минах на нова схема на хранене, съобразно нейния режим, благодарение на която схема, тя яде пълноценно три пъти на ден, а през останалото време хрупа различни гризинки, плодчета или... предмети :D

Да се върнем обаче няколко месеца назад. След като успях криво-ляво да заместя обедното хранене, към 6-и месец дойде ред да премахнем млякото от още едно хранене на ден, а именно следобед. Като добра майка от стадото, реших да започна с безглутеновите каши с плод. Тъй като любовта на Лора към бананите вече беше налице, първата каша, която направих беше оризова с банан. За целта купих готово еко-био-не-знам-си-какво брашно от органичен-свободно-отгледан-неГМО-и-прочее ориз и се захванах да го приготвям по технологията, открита в нета - брашното се накисва предната вечер или сутринта на същия ден, за да се развиели добре полезните вещества на ориза или нещо такова. Имам навика да вярвам сляпо на всичко, което прочета онлайн. Та, след като брашното се накисне така добре максимален брой часове (отново според интернет писанията), го варях на бавен огън докато се сгъсти на хомогенна каша. Въпросната каша омесвах с пасиран суров банан и поднасях на Лора. Всичко това точно... 3 пъти. Първата лъжичка от кашата сякаш й хареса, но водейки се от схемата всеки ден да удвоявам количеството, с което замествам млякото, следващите 2 лъжички на следващия ден бяха набутани с 300 зора в устата на Лора. Половината количество беше изплюто.
Ден трети - така и не се стигна до 4-те лъжички. Детето съвсем ясно ми показа, че това, което се опитвам да му дам, просто не е вкусно и точка по въпроса. Минахме на купешки бурканчета с плодови пюрета, които в Германия още от 4-и месец включват какви ли не екзотични плодчета. Любимото й пюре си остана това с горски плодове (днес вече похапва цели малинки като за световно). След около близо месец борба, все пак към 7-и месец вече успешно хапвахме само плодчета за следобедно папане, вместо мляко, което не беше крайно зле. Не съм сигурна, че хранителната стойност на готовите плодови бурканчета беше кой знае колко висока, но все пак Лора ги ядеше и на мен това ми стигаше. 
След фиаското с оризовата каша пробвах и други безглутенови, но все удрях на камък. Днес вече знам защо - детето просто обожава хляб и тестени изделия. На мама се е метнала в това отношение отвсякъде.


Всъщност захранването на Лори до въвеждането на глутеновите храни беше изключително неследващо никакви правила и традиции, дори силно казано бих го нарекла захранване. Млякото оставаше основната й храна, като по между другото, давах и други неща. Ако това ме прави лоша майка, ОК, нека да съм лоша майка. Но държа да отбележа, че детето ми в крайна сметка си наддаваше добре, без да дебелее, растеше си добре и беше щастливо и засмяно. Т.е. - грешката е била вярна. Това е бил начинът, по който ТЯ е трябвало да яде. И когато и изследванията й показаха, че всичко е в норма, притесненията ми изцяло изчезнаха.

Може би ще се намери още някой да каже, че този пост не е особено полезен, НО неговата цел е НЕ да ви учи как да храните детето си! Неговата цел да ви покаже, че дори да имате затруднения с въвеждането на твърдите храни, детето си знае какво му е нужно! В този блог споделям своите истории по начина, по който са ми се случвали и нямам никакво намерение да отправям съвети или да ви уча! Та дори самата аз все още се уча и вероятно ще се уча цял живот. 



След лиричното отклонение, да преминем нататък.
В 9ти месец започнах да замествам и третото хранене, като с него всъщност въведох глутена. По принцип, третото заместване започнах късно, но основната причина беше, че от средата на 7ми месец до към началото на 8ми, Лора преболедува лека настинка, но докато нослето й не се оправи, не можех да рискувам и да въвеждам нови храни. Навсякъде така пишеше, а и българската ни педиатърка ме посъветва да изчакам (немската не я интересуваше особено, че детето е болно). Когато нослето се оправи и в крайна сметка реших да въвеждам глутена (отново според българската ни педиатърка, това е добре да се направим между 6-и и 9-и месецв Германия дори от 4-ти месец дават пюрета с глутен), се оказа, че първо трябва да въведа месните пюрета, при това по определен ред. Това забави реално заместването на трето папане с още месец, но в крайна сметка въведох месото по бързата процедура. Важно е да отбележа, че Лора не даваше никакви признаци на непоносимост или алергии от първите лъжички, което ми даваше смелост да бутам по-настойчиво и по-големи количества. Дали е грешно, не знам, но така ми идваше отвътре и така го правех. Отново - детето ми е здраво и щастливо и все така засмяно!


В началото на 9-и месец започнах да давам по малко попара - сухар, сиренце, малко масълце и малко захар, всичко залято с гореща вода. Идея си нямате колко й хареса. До ден-днешен тя яде само попара за закуска (вече като първо ядене вместо мляко).
Защо реших да давам захар? Някои могат да кажат, че това е ужасяващо, пристрастяващо и не знам още какво, че детето ми ще надебелее или че няма да иска да яде други неща. НО истината е, че захарта дава енергия и стига да не й давам супени лъжици само захар, не смятам, че има нещо нередно в това да прибавям по една кафена лъжичка (при това кафява био) захар в попарката :) 
Въвеждането на глутена в менюто на Лора беше повратният момент в нейното хранене. Не съм следвала схемите с постепенно въвеждане на различни зърнени култури. Давах в началото по малко от всичко, като постепенно в следобедното захранване добавих и бисквити, размачкани в адаптирано мляко (днес вече кисело мляко). Към обедното меню добавих паста и варен ориз (но не под формата на брашно), а между храненията - солетки, бисквити и оризови гризинки. Лора ядеше и само това беше от значение за мен.
И колкото и да звучи разпиляно тази схема, при нас работеше. 
В 10-ти месец Лора сама си създаде режим на спане, който ако не се следва, положението излиза от контрол и става почти истерично. Храненето отново стана проблем, като всичко освен мляко се отказваше. В този период избиха наведнъж 4 зъбчета. След което храненето се нормализира с тази разлика, че не изяждаше всичко. Ето и схемата по която я хранех:




след събуждане около 7:30 -  230 мл АМ
в 10:30 - попара
в 13:30 - зеленчуково или месно пюре
в 16:30 - плодово пюре
в 19:30 - 230 мл АМ

Тази схема обаче започна да НЕ действа особено добре, тъй като в края на 10-ти месец Лора промени часовете си на ставане и лягане:
Събуждане - 8:00
Сутрешна дрямка - 10:30-12:30
Следобедна дрямка - 15:30 - 17:00
Лягане вечер 20:00

Това наложи промяна в режима й на хранене и в момента тя хапва така:
8:00 ч: попара
10:00 ч: каша от грис с ванилия или бисквити ИЛИ йогурт с ягоди (тук продават готови такива за деца от 10 м. нататък. Лора ги обожава. Кремчетата, както аз им казвам, са по 100 грама всяко)
13:00 ч: готвено хапване - предимно сладки картофи в допълнение с различни други неща (примерни менюта очаквайте в следващи постове!!!)
15:00 ч: отново кремче
17:30 ч: мюсли или кисело мляко с бисквити ИЛИ банан с малинки ИЛИ нишесте (всеки ден различно)
20:00 ч: вечерно купешко пюре - мляко с бисквити или ванилия като редувам през вечер със зеленчуково, като постепенно увеличавам дните в седмицата, в които вечеря зеленчукови пюрета с паста, за да преустановя сладкото преди лягане.


Държа да отбележа, че сладкото преди лягане не й се отразява по никакъв начин, просто искам тя да свикне да хапва като големите хора.
През деня, докато си играе обича да хапва солетки или малки млечни бисквитки и пие много вода, която понякога сменям със сок от ябълки, цвекло и моркови. :)
Изобщо храненето й е максимално разнообразно според моите представи, макар така написано да изглежда мноооого еднообразно.
Пропуснах да кажа, че от началото на 9-и месец давам и жълтък, като в началото четвъртинка през ден, после всеки ден, а сега всеки ден е цял жълтък или колкото изяде. Правя това, защото в Германия слънцето е изключително ограничено количество и витамин Д е от много голяма важност за детето. Това е и причината поради която възнамерявам да продължа да й давам капки Вигантол поне до следващото лято. 

Когато навърши годинка (edit: вече навърши! Тези дни и пост хихи), смятам да започна постепенно да давам от нашето ядене, макар че вече когато готвя за нас, отделям и за нея. В последните дни забелязах, че предпочита да й давам неща на много по-едри парчета от обикновено, а не да ги пасирам до гладко или не толкова гладко пюре. Забелязвам интерес към това сама да слага храната в устата си, но само с ръце. Като малко индийче яде :D 

Толкова по темата засега. В следващи постове смятам да ви показвам примерни менюта и какво хапва Лори може да се превърне в нещо като седмична рубрика, само да имам време и настроение за писане. Защото другата борба  - тази със съня, е просто ужасяваща и очевидно там аз и желанието ми да спим по цяла нощ, губим на всички фронтове.

Ако нещо ви интересува или имате какво да споделите по горе написаното, моля заповядайте, чувствайте се свободни да коментирате <3
Усмивки,
Мери