ДА ОТГЛЕЖДАШ ДЕТЕ С КУЧЕ - ИЛИ ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЗАРАЖДАЩА СЕ ЛЮБОВ

Любов е думата, която описва гледката всяка сутрин. Въодушевление е емоцията, огряла лицето на Лора, когато Кари се приближи до нея за сутрешна целувка. Щастлив кикот, придружен с екзалтиран писък е звукът, който придружава тази сценка.



Преди Лора да се роди на няколко пъти ме попитаха какво ще правя с кучето, когато детето се появи - дали ще я подаря или ще я продам (?!?!?). Трета опция като отговор на този въпрос, очевидно не съществуваше за хората, които ми го задаваха. Реакцията ми беше винаги една и съща: Вие луди ли сте?!, заявено с отвратена физиономия от мисълта, че изобщо мога да бъда попитана такова нещо.
За тези, които не знаят - Кари е моето първо дете. Когато преди 6 години я прибрах "само за една нощ", дори не подозирах какво ще преживеем с нея. Нямах намерението да я задържам, защото само 4 месеца по-рано бях загубила предходното си куче - Тери. Плаках за нея като за човек и смятам, че всеки, който има куче, ще ме разбере. Всъщност, не всеки! Защото някои хора очевидно имат кучета само, докато не решат да имат деца. Попадала съм дори на обяви в нета: Подаряваме или продаваме куче, защото ще имаме дете!. WTF?!?!


Не искам да съм крайна, затова просто ще подмина поведението на тези хора с мълчание. Нито бих могла да изляза на глава с тях, нито бих могла да им влея акъл (не че претендирам аз самата да имам много хахаха)

Отглеждането на дете от пеленаче с куче, не е лесна задача. Дори напротив, то е като да гледаш две деца едновременно. Дори може би по-сложно, защото кучето не може да разбере напълно какво се случва и не можеш просто да му кажеш: "Извинявай, няма да ходим на разходка, защото трябва да кърмя и сменям пелени". Въпреки че Кари се оказа достатъчно разбрано същество и няколко месеца проявяваше канско търпение. Кари беше съществото, което най-много "пострада" (чисто на психическо равнище) от раждането на Лора. Вниманието към нея изведнъж главоломно намаля, разходките представляваха петминутни излизания в двора, колкото да свърши работа. Беше зима, мъжът ми беше в постоянни командировки и аз не рискувах да излизам с новороденото бебе за повече навън. Пиша всичко това, защото както тогава, така и днес се чувствам изключително зле заради това, че отношението ни към Кари мина на заден план. Нужни ни бяха пет месеца, за да влезем в час и всичко да тръгне по старо му. А Кари беше златна през тези пет месеца. Да, ходеше тъжна и рядко идваше до нас, защото все още изпитвах леки притеснения да седи близо до бебето, най-вече поради факта, че се опитваше да я ближе по лицето. На по-късен етап разбрах, че притесненията ми са били абсолютно неоснователни - та кучето е кастрирано, ваксинирано, редовно му се дават хапчета за вътрешно обезпаразитяване, редовно се третира с Фронтлайн и се грижим за хигиената й. Решем я, къпем я, почистваме й принцеското легло (да, Кари е глезено куче хаха).

Имаше един период, в който тя самата отказваше да идва при Лора, защото биваше блъскана, скубана,  и меко казано, малтретирана. Как да обясниш на едно бебе, че кучето не е барабан, а живо същество, което обича да се гушка и трябва да се гали. Слава Богу, този опустошителен период на Лора спрямо Кари продължи не повече от месец и половина и в момента, не минава сутрин, в която двете да не си играят заедно - т.е. Кари се въргаля в скута на Лора, а тя отново я блъска, но далеч по-нежно. А Кари търпи, защото разбира, че така Лори изразява любовта си! 

Кога е безопасно да отглеждаш дете с куче?
ВИНАГИ! Стига да сте достатъчно сериозно спрямо основните хигиени необходимости на кучето. То трябва да бъде обезпаразитено и ваксинирано. Когато се прибирате от разходка, да миете поне краката му, а през летните месеци, да проверявате дали не си носи някое кърлежче. В България вероятността е по-малка, тъй като там се пръска срещу такива животинчета, но тук в Германия е забранено и кърлежите са буквално най-опасното животно. Въпреки Фронтлайн-а, Кари редовно си пренася тези гадни буболечки, но до този момент, винаги съм ги намирала и махала навреме. Важно е да не се неглижира вниманието към кучето във всеки аспект.

Какви са позитивите от това да отглеждаш дете с куче?
Ох, откъде да започна!? За мен няма нито един негатив и го казвам с пълното съзнание, че някой ще скочи и ще каже: Ама как, то е мръсно, ръси косми, лиже си дупето! 
Да, но то е мръсно, ако вие го оставите така. Ръси косми, но хайде да си признаем - вие не ръсите ли коса навсякъде? Вкъщи моята коса по пода е в пъти повече, отколкото козината на кучето. И, хей, хората са измислили едно нещо, което се нарича прахосмукачка. Отнема точно 10 минути на ден да я пуснете и изчистите ;) Колкото до дупето - въпрос на личен вкус, нали знаете приказката хахаха

На първо място сред позитивите, искам да поставя това, че детето се учи на любов към животните от малко. Защото гледайки кучето навсякъде около него, то свиква с него и всички бабини (а понякова и мамини) приказки: "Бягай, че кучето ще те изяде" (нещо, което лично мен ме вбесява), просто няма да му правят впечатление. Знаете ли, че кучетата хапят само, когато се защитават? И то в случай, че са били малтретирани от хора!!! Кучето никога няма да ви посегне да ви ухапе, само защото е куче. По-голяма е вероятността да ви блъсне кола, отколкото да ви ухапе куче. Хапят само кучетата, които са възпитавани така; хапят кучетата, които са били бити; хапят кучетата, които се страхуват, че отново може да им бъде посегнато. Не казвам, че няма такива кучета, но вината не е тяхна. Вината е в хората, в техните собственици или в тези, които ги третират като второразредни същества. Защото въпреки побоищата, които Кари отнесе от Лора, въпреки дърпането на ушите (което Кари много мрази), въпреки скубането косъм по косъм, Кари НИТО ЕДИН ПЪТ НЕ Е ПОСЕГНАЛА ДА УХАПЕ ЛОРА! Напротив, всеки път с любов и разбиране, я лизва по ръчичката или по крачето. И някак Лора разбира, че не трябва да я бие и скубе.
Точка по въпроса!

На второ място, да отглеждаш дете с куче, означава да научиш това дете на отговорност от много малко. Именно Кари беше тази, която научи мен на отговорност - да се прибирам, за да се разхождаме, преди да хукна на някъде другаде; да я къпя; да има вечно прясна вода и храна в купата; да ходим заедно на ваканции. И искам Лора да се научи на същото - да се грижи за друго същество, а не да бъде егоист.

На трето място - щастието, което виждам в очите на Лора. Не може да си представите колко е голямо! Това дете буквално изпада в див екстаз от вида на Кари и сутрин, когато станем и минем покрай леглото на Кари, Лори опъва ръчички в нейна посока. Иска да й каже "Добро утро".
Разходките с Кари са любимото нещо на Лора. Следи я непрекъснато и въпрос на време да започне да й мята топки и пръчки. <3

Може много се пише по темата Отглеждане на куче и дете! Но ще спра дотук.
Искам да ви кажа само едно - не пренасяйте собствените си страхове и омрази върху децата си! Дори и да не харесвате кучета, котки и каквито и да е било животни (което ми е адски странно), недейте да учите и децата си на това. Оставете на тях избора дали да харесват кучетата и котките, или другите домашни любимци. Защото вашите деца, това не сте вие! Както не бих си позволила да задължавам детето ми да учи нещото, което аз искам да учи, така не бих му прехвърляла собствените си страхове. Искам Лора да живее в един по-добър свят, в който хората са по-усмихнати, а това може да стане само, когато се научим, че децата ни са отделни индивиди със собствени житейски път и, че не сме ние тези, които трябва да им казваме как да живеят! Но това е тема на друг разговор ;)

Включете се с коментари, нека да чуя/прочета и вашето мнение. Дори и да не съвпада с моето. Всеки има право на мнение ;) Няма да се опитвам да ви превъзпитавам или да налагам собственото си такова. Интересно ми е какво мислите по темата: Имат ли място домашните любимци в живота на децата ни?
Моят отговор е: КАТЕГОРИЧНО ДА!

Усмивки, 
Мери