Как се промених след раждането

Въпреки, че историята за раждането ми вероятно трябва да предхожда този пост, в последните няколко дни съм доста философски настроена и мислите ми около това как се промених, след като Лора се роди, постоянно се блъскат в главата ми. Затова реших да им дам свобода и ги разпиша черно на бяло.




Преди няколко дни най-добрата ми приятелка (мама на прекрасни двумесечни близначки) беше тази, която ме наведе на мисълта дали съм се променила. И мислейки, че не съм кой знае колко по-различна от преди 8 месеца (ОМГ, кога минаха?!?), всъщност осъзнах, че съм претърпяла огромна метаморфоза. Не само психически, но дори и физически (което май е по-отрицателната част от нещата :D).

Ще започна с това, че бременността ми беше много силно желана и беше една сбъдната мечта, слава Богу с подходящия мъж. Деветте месеца, през които Лора растеше в мен, бяха най-красивият период в живота ми (добре де, след 4-тия месец, когато спря да ми се вие свят). И отново не говоря само в духовния аспект на нещата. Дори физически, макар и накрая с 21 кила отгоре и с походка на малък слон, се чувствах красива и нищо не можеше да промени това.
Ето обаче, че това беше първото нещо, което се промени след раждането. Вече не се чувствах красива и всяко поглеждане в огледалото ме караше да се чувствам зле. Поради тази причина вкъщи останаха само две огледала, в които няма как да се видя в пълен ръст :D Осем месеца след раждането, успях да намаля 67-те килограма, с които влязох да раждам, до 50,8 (от днес!!! ЙЕС!), без особени физически дейности, различни от заниманието с детето. Тъй като раждах със секцио в първите 6 месеца след раждането ми забраниха да ходя на гимнастика или фитнес, въпреки че има силно желание. Усещах обаче все още доста силно на моменти опъванията на шева и реших, че не исках да дърпам дявола за опашката. Сега вече, тъй като Лора упорито иска да стои права (да, не пълзи грам, но иска постоянно да я държа права на крачета), просто нямам желание за упражнения, тъй като и без това през деня рядко сядам на едно място. А когато тя спи, използвам момента или да сготвя и изчистя, или просто си лягам до нея, гушваме се и спим.

Та, да, първото нещо, което се промени след раждането е, че всичката ми кожа се отпусна отвратително и се чувствах по-грозна от всякога. Нямах дрехи, които да ми стават, размъкнатите парцали, които носех по време на бременността, сега не ми вършеха никаква работа и бях изпаднала в не толкова тихо отчаяние. Но си повтарях непрекъснато, че всичко това си заслужава, защото имам най-прекрасно здраво и красиво дете на света (за всяка майка нейното е най-красивото, нали знаете. Но Лора и нейните сини очи.. еми, съжалявам, тя е най-красивото бебе, което съм виждала :D)

Постепенно успях да свикна с мисълта, че никога повече няма да вляза в дънки с размер 32, дори да отслабна, просто защото самата аз съм се разширила. Свикнах с мисълта, че ще трябва да подаря два чифта обувки, за които за първи път в живота си дадох невъзобразими пари, просто защото те вече не ми стават и няма изгледи да ми станат... А са носени 3 пъти... общо! При мен един от "страничните ефекти" на бременността се оказаха постоянно уголемените крака :D
Но толкова с отрицателните промени. Все някой ден отново ще съм красива... а дотогава - гримът върши чудеса, когато намеря половин час за него! :D

Една от най-положителните промени, които се случи с раждането на Лора, беше моето психическо порастване. Колкото и да клиширано, раждането на едно дете променя живота ти на 100%, но променя и същността ти. И не, не съм станала някоя супер protective мама, която дебне 24/7 дали детето е ок (пример за това е, че вчера оставих Лора без надзор и от съседната стая чух едно глухо, но си силно ТУП, в следствие на това, че беше паднала от леглото и си беше изджаскала главата в теракота...). И не, не целият свят се върти около Лора. Все още мечтая за тихите моменти с книжка в ръка или дългите спа процедури, които сама си правех вкъщи. Е, някой ден и това ще се случи :D Но наистина порастнах! И за това съдя по собственото си поведение спрямо хората. Липсва вече толерантната Мери, която намираше доброто у всеки човек и се хващаше здраво за него, само и само да има социални контакти. Научих се да казвам "НЕ" и това всъщност е най-голямата и най-положителна промяна, защото смятам, че ще ми спести много!
Научих се, че определени хора трябва да останат в миналото и няма смисъл да се занимавам с тях повече, нищо, че са били част от това минало. Но те просто нямат място в моето настояще, както очевидно аз нямам място в тяхното.
Научих, че животът не върви в социалните мрежи! И макар Инстаграм да остава моят guilty pleasure, от месеци не съм поствала във Фейсбук (дори рядко го отварям), изтрих си канала в YouTube (което беше едно от най-хубавите неща, които съм направила) и просто не прекарвам дните си с телефон в ръка. Още едно положително нещо на това - не се налага да го зареждам по три пъти на ден :D Научих се също така, че не е нужно да отговарям на съобщенията на хората веднагически. Че то и те не ми отговарят, тъй че кореспонденцията в интернет може да почака!

Може би не успях да стана само по-спокойна. Все още съм припряна, нервна и избухвам без причина, но до голяма степен отдавам това на факта, че спането е само красива мечта. Но ето още една положителна промяна - научих се, че мога да живея и без да спя много. Някак се примирих, че няма да има вече излежаване до обяд, предхождане от късно лягане заради поредният филмов маратон (вече съм в леглото с кокошките, което ми напомня, че е време да се ориентирам към възглавницата, преди Лора да е решила, че се е наспала :D ) 

Все още не мога да преценя дали е положително или отрицателно, но голяма промяна беше и рязката загуба на страстта към хобито ми. Винаги съм повтаряла, че воденето на блог е моето хоби, но ето че то вече не ми носи такова удоволствие, каквото преди. Още по време на бременността ми спрях да купувам кой знае колко козметика, това не се е променило и до днес. С едно изключение. Търся перфектния dupe на едно червило на Colour Pop, тъй като не мога да поръчам до Германия и няма да се кротна, докато не се сдобия с този цвят хаха Но като оставим това настрана, влечението към козметиката и желанието да се занимавам дори професионално с нея (като козметичка, не като гримьор), просто изчезна. Предполагам, че това е напълно нормално. Приоритетите на хората се променят, особено след раждането.
Истината е обаче, че въпреки Лора, усещам една непълноценност в живота си и тя е свързана именно с кариерата. С работата като цяло. НО това е тема на друг пост и определено НЕ в този блог хахахах


A вие? Променихте ли се след раждането? Как?
Усмивки,
Мери