сряда, април 13, 2016

ЗАЩО НЕ ПОКАЗВАМ ЛИЦЕТО НА ДЕТЕТО СИ

Не, не че е уродлива. Няма си трето око, ушите са й на място, носът не стърчи метър напред. А пък може би всъщност има не само трето око, ами и 25 пръста. Това няма никакво значение, защото решението да не показвам Лора в социалните мрежи, беше най-доброто, което някога съм взимала и всъщност малко са хората, които са я виждали. За което нито секунда не съм съжалявала. 
На първо място, заедно със съпруга ми решихме, че ще уважим правото на невръстното ни дете само да избира дали някой ден би се показало в социалните мрежи (ако те изобщо съществуват). 


Втората причина е малко по-тривиална и доста по-суеверна. По време на бременността ми не спрях да споделям щастието си. Е, щастието ми за някои хора явно се оказа доста натрапчиво. На финалната права безпроблемната иначе бременност се превърна в малък кошмар (очаквайте скоро: Историята на един живот: Как се роди Лора). Затова реших, че ще се опитам да предпазя максимално детето си от вредното влияние на негативното мислене. Повярвайте ми, то достига и на 2000 км разстояние.
На трето място, знаете ли, че във Франция съществува закон, според който детето ви може да ви осъди за постването на негови снимки в социалните мрежи? Да, съвсем сериозно. И трябва да кажа, че колкото и да обичам да гледам снимки на бебета,  толкова подкрепям един такъв закон. Защо? Ами защото дори и непорастнало, това дете е човек. Чували ли сте за човешките права? Онова там за личния избор? Така се връщам на причина #1.
На четвърто място, без изобщо да подценявам важността, попадали ли сте на истории за виртуални отвличания? Защото аз – да. Някой си решава, че бебето ви е прекрасно. Ами, да, то е наистина прекрасно. Лайква го в интернет-пространството, коментира снимката и дотам. Може би дори забравя, че го е видял. Да, но някой друг не само, че няма да забрави. Не само, че няма да лайкне или коментира, а дори ще направи скрийншот и ще постне снимката, представяйки го за свое дете. И вие може и да не разберете. Вие най-вероятно няма да разберете. На пръв поглед, може да ви се стори  невинно и по никакъв начин накърняващо детето ви, но как ще се почувствате, ако ровейки в някакво списание или просто ей така, сървирайки си в нета, видите снимката на вашето дете. Отговорете си честно на този въпрос. А после се запитайте, как би се почувствало самото дете.
На пето място, може би и най-плашещото. Наясно ли сте, че педофилите всъщност вършеят основно онлайн? И ако на вас ви се струва адски сладко да постнете снимка на малкото си беззащитно дете, докато се плацика невинно във ваната, то за г-н Педофил това е рай на Земята. Да, няма лошо да учите детето си на самоувереност и любов към тялото му, но го правете в домашни условия. Да показваш голото си дете дори на приятели и познати, е меко казано, странно. Когато се съберете на вечеря с приятелско семейство, каните ли ги да разгледат вашите голи снимки (ако изобщо имате такива)... Не възприемайте детето си като нещо различно от вас. И то е човек, и за него важат всички общоприети правила. И колкото самата аз да казвам „Стига с това „трябва““, толкова смятам, че голото бебешко тяло трябва да бъде запазено само за тати и мама, а след определена възраст при момичетата, само за мама. Точка с удивителна по въпроса!

И тук ще дойде въпросът – ми като не искаш да си показваш детето, защо изобщо пишеш блог за майчинството и споделяш негови преживявания? Ами, защото мразя дискриминацията. И ако смятате, че тъй като не показвам детето си, нямам право да пиша за майчинството и да споделям месечни ъпдейти за развитието му с цел да помогна на друга мама, която търси информация, то тогава открито ви обвинявам в дискриминация.
Знаете ли, много ровя в интернет, защото отглеждам детето си абсолютно сама. Бабите и дядовците му са на повече от 2000 км разстояние и тук не мога да разчитам на никой.  Някой ден ще споделя повече за отглеждането на дете в Германия, но на този етап само ще ви кажа, че дори ходенето при педиатър е леко про-форма и е от дъжд на вятър. Интернет е моят източник на информация, но като за изключително богато откъм какви ли не данни място, Интернет доста пъти не ми предлага отговори на въпросите, които му задавам. Затова реших да отделя своите мисли, чувства и преживявания с шестмесечната си вече дъщеря, в отделно Интернет кътче. Защото някой ден, някоя мама може и да го намери за полезно.

Усмивки,
Мери