събота, април 23, 2016

Зa раждането и цезаровото сечение - откровено

Здравейте, раждали и нераждали дами! Здравейте и вие, господа, които може би никога няма да вникнете в смисъла на това, което пиша днес.


Всъщност съм дълбоко подразнена, абсолютно разгневена и невъзобразимо вдъхновена (
за да напиша този пост, не за друго) в същото време от един индивид, представител на "силния пол". Въпросният господин в един друг блог/сайт, беше написал/преписал/превел някаква, предизвикваща у мен агонизираща ярост, статия. Въпросният господин (прекалено учтиво е да го наричам така, но друго наименование за него, за съжаление, няма) не само си позволи да сравни женското съсловие по време на раждане с китове и слонове, ами стигна и по-далеч, наричайки жените, родили със секцио НЕпълноценни майки!


Това последното беше капката, която преля чашата ми, и като създател на блог за майчинството, ми се иска с този пост НЕ да се обърна към този господин, с когото всякаква комуникация би била наказание, но ми се иска да ви кажа няколко неща като жена, РАЖДАЛА с операция.

Идеята на статията на този беден духовно човечец, беше да даде да се разбере колко е вредно и колко е едва ли не грешно да се ражда чрез секцио. Няма да излъжа, като кажа, че аз самата не съм привърженик на това да се роди по този начин НАРОЧНО и чрез предварително планиране, НО 1. понякога (както в моя случай) това е неизбежно и 2. всеки има право на свой личен избор, което аз уважавам! 
Темата за раждането - дали със секцио или по естествен път, е малко като темата с кърменето. Вечно се водят спорове, вечно се натяква как трябва да се ражда нормално и как трябва да кърмим децата си (по възможност, докато влязат в гимназията, че защо не и след това; е, да преувеличих, но схванахте мисълта ми!), вечно се пишат статии, майки се дерат в онлайн пространството или по детските площадки, то са дебати, то са скандали, то са простотии. И по двете теми обаче аз ви казвам - просто спрете да бълвате тъпотии. Съвсем сериозно!

Сега малко история!
Скоро ще споделя подробно историята с раждането на Лора, достойна за някой дълбоко драматургичен сериал, но на мен ми НАЛОЖИ да родя със секцио. През цялата ми бременност ми повтаряха как няма причина да не родя детето си по естествен път и как няма смисъл дори да мисля за секцио. Истината е, че аз дори не мислех за раждането като цяло. Някак никога не ми хрумна мисълта, че нещо може да се обърка и, че Лора няма да се появи на този свят. Записах се в болницата, в която родих, буквално дни, преди да ме приемат. Преносих с една седмица и тъй като тук не чакат повече от 7 дни да се появи бебето, ме приеха за предизвикване на раждане. Дали заради това, дали заради нещо друго, нещата се объркаха доста и след 13 часа контракции, ме откараха по спешност в операционната, за да извадят Лора. До този момент абсолютно не ми беше хрумвало, че детето ми може и да не оцелее. И всъщност аз съм адски благодарна на човешката раса за постиженията й, сред които и възможността детето ти да се извади по оперативен път, защото иначе днес Лора нямаше да е сред нас, а много вероятно и аз самата. Да, може би малко преувеличавам, но до ден-днешен ми се случва да се сетя за този ден и за страха, който изпитах тогава. Няма с какво да го сравня! Това е страх, който не пожелавам на никого.
И тук стигаме до същността на поста ми. Драги г-н Всезнайко (Христо Андонов, ако не се лъжа, все пак ще се обърна Вас), НЯМАТЕ право, НИКОЙ НЯМА право да нарича една майка НЕпълноценна, защото видите ли не била родила по естествен начин. Още повече - един мъж да обяснява, че ако една жена не изпита контракциите, изтичането на водите, родилните мъки и прочее, не е пълноценна майка, просто е нелепо. Вие знаете ли изобщо за какво говорите? 13 часа търпях контракции, 13 часа чаках и се мъчих да изкарам от тялото си това малко създание, което осмисля света ми днес, 13 часа чаках заветните 10 см, но достигнах една 4! ТОВА НЕ МЕ ПРАВИ НЕПЪЛНОЦЕННА МАЙКА!
Защото 6 месеца по-късно, аз съм отдала всяка секунда от денонощието на това същество; не съм спала от 6 месеца, защото ден и нощ се грижа детето ми е да добре облечено, нахранено, усмихнато, щастливо, чисто и засмяно. Това ме прави ПЪЛНОЦЕННА майка!
И НЕуважаеми господинчо, това, че жените качваме някой друг килограм (в моя случай дори 21 кг) по време на бременността, не Ви дава правото да ни сравнявате с китовете и слоновете, които, виждате ли, раждали в естествена среда и без упойки и операции. Честно казано, ако някъде съществува подводна болница, в която медузи играят ролята на акушер-гинеколози, това би било най-голямото чудо на света, не мислите ли???
Майтапа настрана - няколко думи към всички, родили с цезарово сечение мами и тези, на които им предстои да родят чрез операция или им се наложи:

ТОВА НЕ ВИ и НЯМА ДА ВИ НАПРАВИ НЕПЪЛНОЦЕННИ МАЙКИ
Да, възстановяването е тегав процес, притесненията са повече, но в никакъв случай оперативното изваждане на детето ви, не ви прави по-малко майка от всички останали, които са имали щастието да родят по нормален път.
Да си майка е нещо съвсем различно и никой няма право да ви лепи етикети. Никой няма право да ви кара да се чувствате зле, заради начина, по който детето ви е дошло на този свят.

Накратко ми се иска да засегна и темата за кърменето, което може би после ще ме накара да си блъскам главата с въпроса "Защо, по дяволите, подхванах темата", но просто не мога да се въздържа.
Когато родих върху мен беше упражнен огромен натиск и постоянно ми се натякваше от близки хора в семейството, колко е важно да кърмя. В продължение на месец водих страшни борби с това да накарам да потече нещо от гърдите ми, което да нахрани детето ми. Ядях всякакви храни, които за мен имаха вкус на картон (до една!), пиех по литър чай за кърмачки, по три литра вода, по две шишета сок за кърмачки, цедях се след всяко кърмене, успях да преборя дори един досаден мастит с 39 градуса температура, но нещата не се получаваха. Детето ми ревеше от глад час, след като си мислех, че съм го накърмила. Умората, стресът и напрежението от "трябва да кърмиш" ме съсипаха и резултатите бяха, че месец след като родих, не можех да изцедя и капка кърма от гърдите си.
Та, мили бъдещи и настоящи мами, да, кърменето е препоръчително, НО моля ви спрете с това "трябва"! Някой жени просто не можем да произведем достатъчно кърма и не можем да храним децата си с най-естествената за тях храна. И това НЕ ни прави НЕпълноценни майки. И това НЕ води до изродяване на децата ни. Защото днес Лора е малко щастливо човече, което НЕ е дебело, защото яде адаптирано мляко; НЯМА здравословни проблеми, защото е родена със секцио или защото яде адаптирано мляко; да, НЕ спи, но пък не смятам, че е така, защото е родена със секцио или защото яде адаптирано мляко!

Просто ви моля - не позволявайте на никой да ви поставя условия и да ви заповядва как да отглеждате детето си. Слушайте и приемайте съвети, четете, гледайте предавания, НО се водете от собствените си инстинкти. Защото вие сте най-добрата мама за вашето дете! Иначе то нямаше да ви избере <3

Усмивки,
Мери