5 things :: Pink, Spring and Tiramisu

Как изглежда един ден в Германия през февруари? Добре де, как изглежда един ден в дълбоката немска провинция, закътана между Белгия, Люксембург и Франция?


Денят е петък, 19 февруари. 

8:30 часа сутринта: навън вали сняг на парцали и бавно, но изглежда (само изглежда) доста сигурно, затрупва всичко зелено;
10:30 часа: снегът вече никак сигурно не натрупва. Снежните парцали се превръщат в малки, едва забележими ситни прашинки;
12:30 часа на обед: снегът е вече само красив спомен. Няма дори леко загатната снежна покривка;
13:00 часа: тук-там небрежни слънчеви лъчи се опитват да пронижат гъстите сиви облаци;
14:00 часа: слънцето временно победи мрака;
18:00 часа: сивите облаци отново навъсено се скупчиха над главите ни, а само минути по-късно небето ревна, като сълзите му от дъждовни капки не спряха през следващите 24 часа...


Това всъщност беше и единственият сняг, който ще видим тази година в нашето село. Толкова вали всяка година и до обед вече е наистина само красив спомен и отминала надежда за снежната зима от детството ми. Но пък май вече намирисва на пролет!



ПРОЛЕТ
Противно на прекрасното ми усещане за лятото и на любовта ми към морето, горещите дълги дни и адския мор, пролетта е сезонът, който очаквам със затаен дъх. Започвам бавно да разцъфвам изпод мрачните зимни мисли, които скриват усмивката ми за няколко месеца. Хоризонтът става по-ведър, по-приветлив, по-свеж. Позитивизмът ми се завръща с всеки ден. Лалетата заливат пазара (някои намират временен пристан у дома), а дръвчетата показват първите си розови и бели цветове. Дори сивото небе, което обикновено гледаме в 10 от 12 месеца в годината, е някак по-поносимо.


РОЗОВО
Макар и жена, заобиколена от розовото (дори блогът е в леко розов, макар и по-прасковен нюанс), аз всъщност не обичах розово. Преди да се роди Лора бях категорична - не искам нищо розово за нея. Питах се каква е тази мания бебета-момичета да се обличат само в розово, а момченцата само в синьо? Да, да, знам, от веки веков е такова положението, но аз не исках дъщеря ми да расте с любов само и единствено към този цвят. Държах тя да е цветно същество, заобиколено отвсякъде с възможности. Не намирах розовото за достатъчно стилно, пък било то и за бебета. Обаче... буууум! Розови кецове, розови панделки, розови гащеризони, че даже и розови слънчеви очила! Не успях да избягам. Дори на Pantone упорито наложиха пастелно розовото в комбинация с пастелно синьо за цветoвете на 2016. Амииии... няма да се дърпаме, я! :D


ТИРАМИСУ
Този уикенд най-накрая стигнах до заветните две кутийки с маскарпоне, които стоят в хладилника от седмица. Два са десертите, които мога да ям до пръсване. Тирамису и крем брюле. И докато второто някак не ми се отдава, то тирамисуто е нещо, което правя със затворени очи.
Обичам много да пробвам различни рецепти, приготвени от различни хора. Най-любимото ми е, когато отидем да хапнем навън, да проверя дали има тирамису за десерт и да си оставя местенце в корема за него. Никога не съм попадала на две еднакви на вкус :D

ЩАСТИЕТО КАТО ПОЛЕЗНО ЗА ЗДРАВЕТО
Нивото на ендорфин в тялото сериозно се покачва, когато просто приемем тревогите на деня и се примирим с тях. Когато просто спрем да се тревожим за нещата, които не са се случили или за тези, които се опитват да се случат. Те не са нищо повече от малки камъчета, които се опитват да обърнат колата, но преминаването на тези предизвикателства е това, което ни прави наистина силни. И това, което ни прави щастливи. И не само! Какво е щастието? Ами то е различно за всеки. То е тръпка; то е усмивка; то е дребна случка; то е човекът, който ви поздрави тази сутрин; то е кучето, което с топъл поглед те посреща след работния ден и нежно слага главата на коляното ти; то е крясъкът на детето; то е мирисът на гората; щастието си ТИ! Но помни, щастието обича тишината ;)

ТИШИНАТА
Ах, тази тишина. Обичам я! Обичам самотните минути, в които ме потапя. Обичам гонещите се в главата ми мисли, които нахлуват, когато настъпи тишина. Обичам да я споделям с чаша кафе и поглед, зареян в зеленината на близката гора. Обичам да я усещам в компанията на нежни ухания, които притъпяват сетивата ми. Oбичам я за кратко. Но тя ми дава това, което имам нужда. Сила, за да продължа напред :)

Усмивки,
Мери