Detox Salad :: Recepies

В духа на лайфстайл тематиката, към която се стремя да поддържам този блог, от време на време ми се иска да споделям с вас и някои хранителни попадения. В никакъв случай не мога да се меря със десетките страхотни кулинарни блогове, които съществуват само в България, а и не искам. Но трябва да призная, че от време на време хапванията ми се получават и някои неща заслужават да се споделят.
Като тази салата, която пробвах преди две седмици :)

Favourites :: January 2016

Здравейтееее!
Отдавна не съм пускала месечни любимци, има-няма 3-4 месеца, май... А това са едни от любимите ми постове, така че ми се иска да събера тазмесечните си любимци в едно, като споделя по няколко думички за всеки от тях :)



Lavera 3 in 1 :: Review

Днешното ревю е на един продукт, който ползвам вече два месеца и промени изцяло вида на кожата ми. И когато ми кажат, че кожата ми е страхотна (да, да, случва се :D), смело заявявам, че това е тайната ми.

Urban Decay Gwen Stefani Palette :: Review

Здравейте, момичета.
Може би трябваше да пусна това ревю доста по-рано, но палитрата на Гуен все още се намира тук и там онлайн, така че се надявам да съм ви полезна.
Трябва да призная, че въпреки че обожавам тази палитра, имаше лека нотка на разочарование от текстурата на сенките.

Животът е страхотен :: Personal

Преди няколко дни в snapchat едно момиченце (все пак изглежда на не повече от 10-12 години) ми каза: "Животът ти е страхотен!" В комплимента, който тя ми направи, усетих обаче и лека нотка на разочарование от нейния живот, лека нотка на завист за моя живот и това дълбоко ми повлия. Прекарах последните 5 дни без да влизам във Фейсбук, без да отварям Инстаграм, без да изобщо да се сетя да туитна, ей така, защото нямам какво да правя. Прекарах последните няколко дни в доста дълбока депресия, без да знам на какво се дължи. Когато обаче се замислих - осъзнах. В депресия съм от много време и не, защото прекарвам дните си в интернет, а просто защото буксувам на едно място прекалено дълго време. Дълго натрупваното разочарование от този факт, заедно с нелеките три месеца след раждането на Лора, доведоха до това да изпадна в една апатия, която дори в момента продължава, но виждам светлина в края на тунела. Започвам да изплувам.


Напоследък все ме влече да пиша на дълбоко философски теми в блога и на няколко пъти, трябва да призная, писах изключително депресиращи постове, в които изливах душата си. След това ги изтривах. Не можех да си позволя, аз, която иначе винаги се усмихва, да пусна нещо в блога, което да ви натовари емоционално, но в негативния смисъл на думата. И ето, че днес сядам да напиша един пост, който всъщност няма нищо общо с депресията, а напротив - искам да ви кажа, че животът е прекрасен, животът е страхотен, ВЪПРЕКИ всичко.


Животът обаче не е страхотен, защото съм пуснала красива снимка на сутрешното си кафе в понеделник (деня, който всички мразят), заобиколено от цветя, интересно списание или шикозно червило, споделяйки, че смятам да мързелувам, докато вие се борите да отидете на работа с градския транспорт (ПС: Който има малко дете, знае, че мързелът е един много красив блян). Животът не е страхотен, защото съм ви показала снимка от нашата ваканция. Животът не е страхотен, защото живея в тази така "мечтана" чужбина (повярвайте ми - това не е толкова лесно, колкото изглежда отстрани). Животът не е страхотен, защото ви се снимам винаги усмихната. Животът не е страхотен, защото съм си купила поредното червило (май станаха около 70 в колекцията ми... ОМГ!, имам проблем!).
Животът МИ не е страхотен, защото така го виждате в социалните мрежи.

И аз съм човек! Имам своите проблеми, своите тревоги, своите моменти, в които пропадам и не виждам надежда да изплувам. И то доста по-често, отколкото може да си представите. НО какво ще спечеля, ако ви покажа как плача? Какво ще спечеля, ако ви кажа, че и аз, като всеки средностатистически българин се боря с туй жУвотно, наречено живот? Какво ще спечеля, ако споделя с вас най-тежките мигове, през които преминавам? Няма да спечеля нищо! Защото от това да сееш негативизъм, никой нищо не е спечелил. Това е причината да продължавам да се усмихвам от социалните мрежи. Само, че в последните месеци усмивката ми в живота се загуби.

Но днес се събудих и нещо ме удари по главата! Удари ме мисълта, че ЖИВОТЪТ Е СТРАХОТЕН, защото тази сутрин се събудих! Защото отворих очи и осъзнах, че имам този живот. Животът е страхотен, защото от детската кошарка се чуваше щастливият глас на моята дъщеря, която тепърва ще расте в един свят, който искам да е най-прекрасният за нея. Животът е страхотен, защото от лявата ми страна, се пробуди голямата ми любов и се приготви за работа, но не и преди да ме гушне и да ми каже колко много ме обича. Животът е страхотен, защото в момента сме тук и го живеем.
Прекалено често, забързани в това скапано еднообразно ежедневие, забравяме тези малки моменти, които правят живота ни страхотен. Прекалено често се вглъбяваме в проблемите и мислим повече затова как да платим тока и водата, какво да купим за вечеря и прекалено често се тревожим за неща, които още не са се случили и вероятно няма и да се случат.
И прекалено често от съзнанието ни бяга именно мисълта, че животът е страхотен, защото сме живи и можем да се наслаждаваме на изгревите или залезите, на слънцето, на дъжда, на снега. Че можем да усетим вкуса на кафето или да се заплачем при първата среща с нашето дете. Животът е страхотен, защото сме тук и изживяваме всички тези емоции. Животът е страхотен, защото го виждаме, чуваме, усещаме.

Така, че мили момичета (а защо не и момчета), ДА, ЖИВОТЪТ НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС Е СТРАХОТЕН. Без значение на каква възраст си, каква вяра изповядваш, без значение от цвета на кожата ти; без значение дали днес е последният срок за вноската по ипотеката, а ти се чудиш откъде да намериш пари; без значение, че свъсената бабка в рейса те е погледнала на криво, защото й пречиш с това, че изобщо те има; без значение, че леличката от някоя общинска администрация ти се е скарала, че й прекъсваш кафепиенето и нищоправенето с желанието да си платиш данъците; без значение, че съседът ти ти мърмори, че кучето ти лае; без значение, че има задръстване по пътя за работата или че рейсът е претъпкан с миризливи хора. Всичко това са дребни неща, които просто съпътстват житейския ни път и ние трябва да ги посрещнем като едни леки предизвикателства, без които не може. Защото всички сме се запътили към едно място и ако сега не осъзнаем какво предимство е да сме тук, да сме здрави и да живеем, то тогава ще стигнем до това място разочаровани.

Затова, мили момичета (а защо не и момчета), искам да ви пожелая само да бъдете здрави!Защото всичко останало вече го имате и имате милиони поводи да се усмихнете!
Усмихнете се, когато отидете в банката да си платите ипотеката, защото това значи, че имате собствено жилище. Усмихнете се, когато бабата в рейса ви погледне накриво, може би никой не й се усмихва и затова тя е вечно сърдита. Усмихнете се, когато леличката с кафето започне да ви се кара, тя не е виновна, че работи за 400 лева. Усмихнете се, когато съседът ви мърмори и му пожелайте красив ден. Усмихнете се, докато чакате в задръстването, пуснете си любимата песен и пейте с цяло гърло. Усмихнете се на миризливите хора в рейса, защото... ами, защото имате сетивата да ги усетите! Усмихнете се, защото днес сте се събудили и защото днешният ден ви предлага възможността да мечтаете и да се опитате да сбъднете мечтите си. Усмихнете се, защото днешният ден е този, който има най-голямо значение и само от вас зависи дали ще е най-хубавият. А всеки ден, може да е най-хубавият!

PS: Повторенията на една и съща фраза в този пост е
 напълно умишлена и не е породена от неспособността 
ми да измислям различни прилагателни :D

Целувки, 
Мери

Грижа за мама, грижа за бебето :: SkinCare


Здравейте :)
Днешният пост ще е козметичен 2 в 1: за всички мами и техните бебчета. Вероятно няма да прочетете нищо ново, но пък от друга страна още едно мнение за наистина добри продукти, може да ви е от полза.

Обещах си... // Personal

Седя си, допивайки последното си кафе на българска територия за отминалата година и първото за настоящата. Гледам първия си залез за 2016 и последния за престоя ми в България. засега. Болна съм, посрещнах новата година с течащ нос и маска тип Дарт Вейдър, за да не заразя Лора и си мисля... Мисля си какво искам и какво трябва да направя, за да го постигна.


2015 беше доста преломна година за мен, на финалът й обаче мога да кажа, че не беше моята годинa. С изключение на най-голямото щастие с име Лора, което се роди почти в края й, годината не ми даде нищо, не ме направи по-силна, не ме накара да изпреваря миналогодишното си Аз, не постигнах нищо. Губех времето си в безсмислен престой във Фейсбук и Инстаграм, в игра на Bubble-нещо-си и Witch-нещо-си на таблета и телефона, едновременно. Гледах десетте сезона на "Приятели" без спиране през цялата година, живеех с тях, сякаш те бяха моите приятели. И в момента, в който приключваше последната серия от последния сезон, веднага пусках първата... започваха да ми липсват.. Тъжно, нали?
И днес мислейки за отминалата година не искам да правя равносметка, но мога да кажа едно - на два пъти съдбата ми показа ясно и безмилостно, че животът в един момент приключва, дори и когато се появява нов такъв. И затова реших - аз ще живея! Ще живея така, както искам и колкото искам.

Неее, не искам да ви депресирам. Искам да ви накарам да живеете, защото животът е подарък със срок на годност и трябва да му се наслаждаваме във всяка една минута. Ето защо, тази година аз си обещавам:

1. Да се науча да казвам "Не", защото прекалено често казвам "Да" и това ми изяжда главата!
2. Да се науча да не мисля за хора, които не мислят за мен и да не търся тези, които не търсят мен!
3. Да изхвърля всичко непотребно - в материален и нематериален план!
4. Да прекарвам свободното си време с тези, които най-много обичам и всяка вечер да се гушкаме на дивана, с изключени телефони и компютри!
5. Да пътувам повече и да бъда повече навън.
6. Да гушкам Кари максимално много! Нейният живот е още по-кратък!
7. Да си поставя значима цел в личен план, която да постигна или поне да започна
8. Да сменя "Приятели" със сериал, чийто сезони не съм гледала 869725692 пъти :D Спрях се на Modern Family.
9. Да не позволявам на точка 8 да обсебва денонощието ми :D
10. Да мечтая, но и да живея в настоящето. Да правя планове, но и да се пусна по течението. 

●◌●◌

И, ето, няколко дни след като започнах този пост, вече седя в уютната ни къщичка в Германия. Зарита от пране, мръсни чинии, кучешки косми и бебешки играчки навсякъде, но знаете ли - щастлива съм! Допивам последната глътка кафе и изключвам компютъра. Живот, здравей!