Detox Salad :: Recepies

В духа на лайфстайл тематиката, към която се стремя да поддържам този блог, от време на време ми се иска да споделям с вас и някои хранителни попадения. В никакъв случай не мога да се меря със десетките страхотни кулинарни блогове, които съществуват само в България, а и не искам. Но трябва да призная, че от време на време хапванията ми се получават и някои неща заслужават да се споделят.
Като тази салата, която пробвах преди две седмици :)

view post

Favourites :: January 2016

Здравейтееее!

Отдавна не съм пускала месечни любимци, има-няма 3-4 месеца, май... А това са едни от любимите ми постове, така че ми се иска да събера тазмесечните си любимци в едно, като споделя по няколко думички за всеки от тях :)

view post

Lavera 3 in 1 :: Review

Днешното ревю е на един продукт, който ползвам вече два месеца и промени изцяло вида на кожата ми. И когато ми кажат, че кожата ми е страхотна (да, да, случва се :D), смело заявявам, че това е тайната ми.

view post

Urban Decay Gwen Stefani Palette :: Review

Здравейте, момичета.

Може би трябваше да пусна това ревю доста по-рано, но палитрата на Гуен все още се намира тук и там онлайн, така че се надявам да съм ви полезна.
Трябва да призная, че въпреки че обожавам тази палитра, имаше лека нотка на разочарование от текстурата на сенките.

view post

Животът е страхотен :: Personal

Преди няколко дни в snapchat едно момиченце (все пак изглежда на не повече от 10-12 години) ми каза: "Животът ти е страхотен!" В комплимента, който тя ми направи, усетих обаче и лека нотка на разочарование от нейния живот, лека нотка на завист за моя живот и това дълбоко ми повлия. Прекарах последните 5 дни без да влизам във Фейсбук, без да отварям Инстаграм, без да изобщо да се сетя да туитна, ей така, защото нямам какво да правя. Прекарах последните няколко дни в доста дълбока депресия, без да знам на какво се дължи. Когато обаче се замислих - осъзнах. В депресия съм от много време и не, защото прекарвам дните си в интернет, а просто защото буксувам на едно място прекалено дълго време. Дълго натрупваното разочарование от този факт, заедно с нелеките три месеца след раждането на Лора, доведоха до това да изпадна в една апатия, която дори в момента продължава, но виждам светлина в края на тунела. Започвам да изплувам.

Напоследък все ме влече да пиша на дълбоко философски теми в блога и на няколко пъти, трябва да призная, писах изключително депресиращи постове, в които изливах душата си. След това ги изтривах. Не можех да си позволя, аз, която иначе винаги се усмихва, да пусна нещо в блога, което да ви натовари емоционално, но в негативния смисъл на думата. И ето, че днес сядам да напиша един пост, който всъщност няма нищо общо с депресията, а напротив - искам да ви кажа, че животът е прекрасен, животът е страхотен, ВЪПРЕКИ всичко.

Животът обаче не е страхотен, защото съм пуснала красива снимка на сутрешното си кафе в понеделник (деня, който всички мразят), заобиколено от цветя, интересно списание или шикозно червило, споделяйки, че смятам да мързелувам, докато вие се борите да отидете на работа с градския транспорт (ПС: Който има малко дете, знае, че мързелът е един много красив блян). Животът не е страхотен, защото съм ви показала снимка от нашата ваканция. Животът не е страхотен, защото живея в тази така "мечтана" чужбина (повярвайте ми - това не е толкова лесно, колкото изглежда отстрани). Животът не е страхотен, защото ви се снимам винаги усмихната. Животът не е страхотен, защото съм си купила поредното червило (май станаха около 70 в колекцията ми... ОМГ!, имам проблем!).

Животът МИ не е страхотен, защото така го виждате в социалните мрежи.

И аз съм човек! Имам своите проблеми, своите тревоги, своите моменти, в които пропадам и не виждам надежда да изплувам. И то доста по-често, отколкото може да си представите. НО какво ще спечеля, ако ви покажа как плача? Какво ще спечеля, ако ви кажа, че и аз, като всеки средностатистически българин се боря с туй жУвотно, наречено живот? Какво ще спечеля, ако споделя с вас най-тежките мигове, през които преминавам? Няма да спечеля нищо! Защото от това да сееш негативизъм, никой нищо не е спечелил. Това е причината да продължавам да се усмихвам от социалните мрежи. Само, че в последните месеци усмивката ми в живота се загуби.

Но днес се събудих и нещо ме удари по главата! Удари ме мисълта, че ЖИВОТЪТ Е СТРАХОТЕН, защото тази сутрин се събудих! Защото отворих очи и осъзнах, че имам този живот. Животът е страхотен, защото от детската кошарка се чуваше щастливият глас на моята дъщеря, която тепърва ще расте в един свят, който искам да е най-прекрасният за нея. Животът е страхотен, защото от лявата ми страна, се пробуди голямата ми любов и се приготви за работа, но не и преди да ме гушне и да ми каже колко много ме обича. Животът е страхотен, защото в момента сме тук и го живеем.
Прекалено често, забързани в това скапано еднообразно ежедневие, забравяме тези малки моменти, които правят живота ни страхотен. Прекалено често се вглъбяваме в проблемите и мислим повече затова как да платим тока и водата, какво да купим за вечеря и прекалено често се тревожим за неща, които още не са се случили и вероятно няма и да се случат.
И прекалено често от съзнанието ни бяга именно мисълта, че животът е страхотен, защото сме живи и можем да се наслаждаваме на изгревите или залезите, на слънцето, на дъжда, на снега. Че можем да усетим вкуса на кафето или да се заплачем при първата среща с нашето дете. Животът е страхотен, защото сме тук и изживяваме всички тези емоции. Животът е страхотен, защото го виждаме, чуваме, усещаме.

Така, че мили момичета (а защо не и момчета), ДА, ЖИВОТЪТ НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС Е СТРАХОТЕН. Без значение на каква възраст си, каква вяра изповядваш, без значение от цвета на кожата ти; без значение дали днес е последният срок за вноската по ипотеката, а ти се чудиш откъде да намериш пари; без значение, че свъсената бабка в рейса те е погледнала на криво, защото й пречиш с това, че изобщо те има; без значение, че леличката от някоя общинска администрация ти се е скарала, че й прекъсваш кафепиенето и нищоправенето с желанието да си платиш данъците; без значение, че съседът ти ти мърмори, че кучето ти лае; без значение, че има задръстване по пътя за работата или че рейсът е претъпкан с миризливи хора. Всичко това са дребни неща, които просто съпътстват житейския ни път и ние трябва да ги посрещнем като едни леки предизвикателства, без които не може. Защото всички сме се запътили към едно място и ако сега не осъзнаем какво предимство е да сме тук, да сме здрави и да живеем, то тогава ще стигнем до това място разочаровани.

Затова, мили момичета (а защо не и момчета), искам да ви пожелая само да бъдете здрави!Защото всичко останало вече го имате и имате милиони поводи да се усмихнете!
Усмихнете се, когато отидете в банката да си платите ипотеката, защото това значи, че имате собствено жилище. Усмихнете се, когато бабата в рейса ви погледне накриво, може би никой не й се усмихва и затова тя е вечно сърдита. Усмихнете се, когато леличката с кафето започне да ви се кара, тя не е виновна, че работи за 400 лева. Усмихнете се, когато съседът ви мърмори и му пожелайте красив ден. Усмихнете се, докато чакате в задръстването, пуснете си любимата песен и пейте с цяло гърло. Усмихнете се на миризливите хора в рейса, защото... ами, защото имате сетивата да ги усетите! Усмихнете се, защото днес сте се събудили и защото днешният ден ви предлага възможността да мечтаете и да се опитате да сбъднете мечтите си. Усмихнете се, защото днешният ден е този, който има най-голямо значение и само от вас зависи дали ще е най-хубавият. А всеки ден, може да е най-хубавият!

PS: Повторенията на една и съща фраза в този пост е

 напълно умишлена и не е породена от неспособността 

ми да измислям различни прилагателни :D

Целувки, 

Мери

view post

Грижа за мама, грижа за бебето :: SkinCare

Здравейте :)

Днешният пост ще е козметичен 2 в 1: за всички мами и техните бебчета. Вероятно няма да прочетете нищо ново, но пък от друга страна още едно мнение за наистина добри продукти, може да ви е от полза.

view post

Обещах си... // Personal

Седя си, допивайки последното си кафе на българска територия за отминалата година и първото за настоящата. Гледам първия си залез за 2016 и последния за престоя ми в България. засега. Болна съм, посрещнах новата година с течащ нос и маска тип Дарт Вейдър, за да не заразя Лора и си мисля... Мисля си какво искам и какво трябва да направя, за да го постигна.

2015 беше доста преломна година за мен, на финалът й обаче мога да кажа, че не беше моята годинa. С изключение на най-голямото щастие с име Лора, което се роди почти в края й, годината не ми даде нищо, не ме направи по-силна, не ме накара да изпреваря миналогодишното си Аз, не постигнах нищо. Губех времето си в безсмислен престой във Фейсбук и Инстаграм, в игра на Bubble-нещо-си и Witch-нещо-си на таблета и телефона, едновременно. Гледах десетте сезона на "Приятели" без спиране през цялата година, живеех с тях, сякаш те бяха моите приятели. И в момента, в който приключваше последната серия от последния сезон, веднага пусках първата... започваха да ми липсват.. Тъжно, нали?
И днес мислейки за отминалата година не искам да правя равносметка, но мога да кажа едно - на два пъти съдбата ми показа ясно и безмилостно, че животът в един момент приключва, дори и когато се появява нов такъв. И затова реших - аз ще живея! Ще живея така, както искам и колкото искам.

Неее, не искам да ви депресирам. Искам да ви накарам да живеете, защото животът е подарък със срок на годност и трябва да му се наслаждаваме във всяка една минута. Ето защо, тази година аз си обещавам:

1. Да се науча да казвам "Не", защото прекалено често казвам "Да" и това ми изяжда главата!

2. Да се науча да не мисля за хора, които не мислят за мен и да не търся тези, които не търсят мен!

3. Да изхвърля всичко непотребно - в материален и нематериален план!

4. Да прекарвам свободното си време с тези, които най-много обичам и всяка вечер да се гушкаме на дивана, с изключени телефони и компютри!

5. Да пътувам повече и да бъда повече навън.

6. Да гушкам Кари максимално много! Нейният живот е още по-кратък!

7. Да си поставя значима цел в личен план, която да постигна или поне да започна

8. Да сменя "Приятели" със сериал, чийто сезони не съм гледала 869725692 пъти :D Спрях се на Modern Family.

9. Да не позволявам на точка 8 да обсебва денонощието ми :D

10. Да мечтая, но и да живея в настоящето. Да правя планове, но и да се пусна по течението. 

●◌●◌

И, ето, няколко дни след като започнах този пост, вече седя в уютната ни къщичка в Германия. Зарита от пране, мръсни чинии, кучешки косми и бебешки играчки навсякъде, но знаете ли - щастлива съм! Допивам последната глътка кафе и изключвам компютъра. Живот, здравей!

view post