5 things :: I love...

Здравейте, момичета.
Отдавна в менюто на блога е залегнала една рубрика, наречена 5 things и ето, че реших, че е време да започна бавно да я пълня. Идеята е регулярно (или не толкова) да споделям с вас пет неща от ежедневието ми, които ме вдъхновяват, които ме усмихват или които просто ме карат да се чувствам добре.


Ранните съботни сутрини
Който ме познава е напълно наясно, че в събота преди обед и да иска не може да ме открие. Тоест, може, но ще му бъде трудно да ме събуди :D Спането до обед е едно от най-любимите ми неща, но откакто Лора се появи на този свят, спането до обед е блед мираж. Затова пък (след като започнах да свиквам с 4 часа сън на денонощие) преоткрих красотата на тихите съботни сутрини. Пиша този пост именно в събота сутринта (не знам кога ще види бял свят) и в момента Малчолина спи блаженно след 3-тото си хранене за деня, смятайте кога сме станали хахаха И вместо и аз да се шмугна в леглото под топлите завивки, си направих чаша кафе и се наслаждавам на тези толкова редки тихи утрини.

Аромата на кафето, което можеш да пиеш с часове
Липсва ми до голяма степен блаженното 4-часово кафепиене всяка сутрин. Обичам кафето си с много мляко, 4 лъжички захар и мноооого малко кафе. Но пък ми е напълно достатъчно, за да го пия в огромна чаша поне до обед. Тъй като в момента кърмя и се надявам това да продължи максимално дълго, съм редуцирала пиенето на енергизиращи напитки до минимум, което ще рече, че си позволявам по една чаша кафе на седмица и рядко успявам да изпия повече от 4-5 глътки, преди малкият звяр да е отворил гладна паст :D
Тук е мястото да кажа, че тук в Германия дори ми препоръчват да пия кафе всяка сутрин, но аз твърдо вярвам, че каквото ям и пия, преминава в кърмата и на Лора определено й е рано за кафе. И без това не е типичното бебе и спи буквално по 4-5 часа през нощта и сумарно 3-4 през деня.

Любимите блогове
Бях от онези наивни бъдещи майки, които все повтаряха, че ще имат време за всичко след раждането. Само, че се оказа, че съм си правила сметката без кръчмаря (в случая кръчмарката). Както споменах, Лора не е типичното бебе и има характер буквално от корема ми. Фактът, че отказваше да излиза от там доста време, е също показателен.
В крайна сметка в последните малко повече от три седмици единствената ми връзка с интернет е през телефона ми, докато кърмя и ако мъжът ми не е наблизо да го изтръгне от ръката ми, за да не облъчвам бебка. Въпреки това не мога да се откажа от четенето на любимите ми блогове. Имам си няколко, които чакам с нетърпение да пуснат нови постове и много се радвам, че са изключително регулярни напоследък.
Лошото е, че това са все блогове, които ме вдъхновяват да пиша, а времето ми за писане е наистина много ограничено. Всъщност по-големият проблем са снимките, отнемат повече време и изискват повече търпение. Но пък поне като се вдъхновя трупам идеи и чакам времето, в което да ги осъществя :)

Есента
Лятото е моят сезон, безспорно. Но ето, че тази година всичко се обърна с краката нагоре. Причината е вероятно фактът, че последните месеци от бременността ми съвпаднаха с най-топлите такива, а есента дойде в красиви златно-червени одежди, топли слънчеви лъчи и някаква странна свежест (нещо, което се случва за първи път откакто сме в Германия). Отделно Лора се роди именно в разгара на този красив сезон и някак коренно промени виждането ми за него. Сега стоя и гледам през прозореца разкошното съчетание на топли цветове и дори сивите облаци ми се струват примамливо романтични. Действа ми изключително успокояващо и зареждащо.

Да бъда мама!
Тривиално, но няма как да не го споделя! Откакто станах на 20 години  (сякаш е било в друг живот, ей!) знаех, че искам и съм готова за бебе. Десет години по-късно най-голямата ми мечта в живота стана реалност. Девет месеца се подготвях за раждането, представях си какво ще бъде да гушна за първи път нещото, расло в корема ми. Но нищо, повтарям - абсолютно нищо, не може да те подготви за това, което се случва в мига, в които ти поднесат подутата ревяща топчица.
Макар да бях силно упоена и под невероятен стрес, никога няма да забравя първото докосване на Лора до мен. Топло, мокро и толкова вълшебно. И дори смешно, защото тя се роди гладна и директно засука... носа ми! :D Лицето ми беше единствената част от мен, до която можеше да се докосне. По-късно, когато баща й влезе с нея на ръце в стаята, ревах дълго. Емоцията е просто неописуема, само една майка може да ме разбере. И пак не може да си представи точно моите чувства, защото при всеки те са уникални (в буквалния смисъл на думата, а не в модерния такъв), всяка майка изживява по свой начин появата на бебчето си и искрено и от сърце пожелавам на всяка една от вас едно (или защо не две-три) такова щастие.
Клише е, но светът се променя и изведнъж това, което си смятал, че е важно, изчезва и единственият ти приоритет остава малкото същество, което има нужда от твоята любов и защита.

●◌●◌●◌●◌

Искам да ви помоля в коментарите да споделите дали подобна рубрика ви допада, защото имам много идеи за нея и определено няма да включва толкова random неща, а смятам да я развивам с конкретни нещица от ежедневието ми, които ми правят силно впечатление. Дори и козметични, стига да стигна до шкафчето с козметика и да започна отново да я ползвам :D
Усмихвайте се и мислете положително! :)

Целувки, 
Мери