A trip to Clervaux, Luxembourg :: Travel

Здравейте, момичета! 
Как сте? Надявам се да ви заварвам в добро настроение и с широки усмивки.
Знаете ли, понякога много ми се иска да започвам постовете си без тривиалното "Здравейте, момичета", но някак не мога :D  Свикнала съм при среща с хората да поздравявам, а ето че постовете ми са един вид своеобразна онлайн среща с вас. Чета страшно много други блогове и обожавам тези, които започват без излишни предисловия, карат по същество и звучат на много по-високо ниво :) Казвам ви това, за да не се учудите, ако някой ден все пак реша, че ще пропусна "Здравейте, момичета" :D



Днес ми се иска да ви отведа на едно малко пътешествие до най-високата точка на Люксембург. Едно красиво градче със звучащото толкова красиво име Клервó. Градчето не е място, което да планирате да посетите специално, но е определено романтична дестинация в някой неделен есенен ден, ако живеете близо или в Люксембург. Точно неделята избрахме и за нашето малко пътешествие до там. Денят беше мрачен, дъждовен, но въпреки това започнах да свиквам адски много с това време и разходките ми правят удоволствие, дори и небето да се изсипва над нас. Между другото винаги съм се възхищавала на това качество на немците - без значение какво е времето, дори и урагани да бушуват или снежни виелици, хората си се разхождат, карат колело и до късния октомври дори карат лодки! Ето, че три години, след като се преместихме в Германия, започнах леееееко да свиквам с този техен навик и наистина се чувствам добре.

Истината е, че хората, които ме познават, знаят, че есента не се нарежда след любимите ми сезони, поради единствената причина, че идва след лятото, по което тихичко страдам всеки път, щом приключи. Да де, ама тази година нещата не са такива, каквито бяха. Лятото ми беше кошмарно, топло, изпотяващо, без пътешествия (с изключение на тридневно бягство до Гент и белгийско море), самотно (мъжът ми работи много и се наложи да се прибере в България за две седмици) и в крайна сметка като изключим Тумби, лятото не беше най-прекрасното нещо за мен тази година. Изненадващо за мен самата първите есенни дни посрещнах с широка усмивка, в прекрасно разположение на духа и желание за разходки из природата. Може би, защото и за първи път тази година есента тук е есен като есен - пъстра, цветна, неубиваща от студ и леден вятър, красива, събуждаща живота в мен (дори буквално, все пак бебка ще е есенно хлапе). За първи път в живота ми ми се случи да се събудя сутрин, да погледна през прозореца и да се зарадвам на смръщеното небе, готово всеки момент да ливне порой от освежаващ дъжд.
Така беше и последната неделя! От две седмици насам успях да поспя малко повече от 4 часа през нощта и на сутринта се чувствах прекрасно и с огромното желание да се разтъпча, въпреки схлупените над вкъщи облаци. Нещо, което в последния месец ми е адскииии трудно.
И тук стигаме най-накрая до същината на поста ни - Клервó. Не знам какво мога да кажа за това градче. Знаете, че чисто туристическите информации за мен са просто суха статистика, затова ще се опитам да ви пресъздам моите усещания от разходката ни там.


Макар да се води най-високата точка в Люксембург, около 550 метра надморска височина, самото градче лежи в малка долинка, заобиколено от високи, отвестни гористи хълмове, защитено от бурните ветрове. На едно от тези хълмчета сред иглолистните дървета стърчи кулата на нещо, което решихме, че е католическа църква с пансион, защото определено не приличаше на замък. Така и обаче не намерихме пътя до там, затова се задоволихме да разгледаме единствено централната част на градчето.
Не знам как да ви опиша чувството да се разхождаш на такива места. Поне моето усещане. Някак ми е романтично и уютно, някак се връщам епохи назад и се опитвам да си представя как са изглеждали преди векове тези терасирани площи, оформящи градчето. Защото то не е просто разпиляно на дъното на долината, а всяко пространство е добре използвано и постоянно се изкачваш и слизаш. Така е масово в градчетата и селата в държавата Люксембург (пс: много често хората си мислят, че Люксембург е само градът, но макар и миниатюрна държава, Люксембург предлага изобилие от красиви малки градчета и селца).



Клервó не прави изключение, като в най-високата му част е разположена 100-годишна католическа църква, откъдето се вижда страхотна гледка към сградата на Кметството - мноооого стара, приличаща на замък кирпичена постройка!

Едно от най-интересните неща в града е, че той представлява своеобразна изложбена зала. На няколко места по изостанали крепостни стени или подпорни такива са наредени различни картини на различни творци. Най-голямо впечатление ми направиха т. нар. "живи" снимки. Не знам с каква техника и как са правени, но когато ги гледаш пресъздават напълно реално усещането, че се намираш именно там, където са заснети. Толкова истински, че едва ли не можеш да подушиш ароматите на запечатаните места.

Клервó е превърнат и в малък мемориал на американските войници, които на два пъти освобождават Люксмебург, като извоюват огромна победа над Германия през декември 1944 година. Битката избухва само няколко дни, след като самата Марлене Дитрих посещава американските войници с цел да им повдигне духа по време на Втората световна война. Не че е било нужно! Според историята войниците са се радвали на чудесни изживявания в Клервó, съпътствани от игри на футбол, вечерно кино и винаги топла вечеря. Но както указват информационните табели - това е било единствено затишие пред буря.



Днес в града има издигнат паметник на незнайния американски воин, който бива посрещат с бурна радост от местните жители след погрома на Германия. Освен това има и друг малък мемориал, който напомня за геройството на американците, а знамето на САЩ се вее на няколко места, редом до Люксембургското.




Обожавам манията на тукашното население навсякъде да садят цветя, които се редуват в цъфтежа си през цялата година и наред с есенните червени и оранжеви тонове, в Клервó имаше в изобилие розови и жълти такива :)

Разходката ни приключи с хапване в малко, но изключително сладко заведение с адски вкусна храна. Забравих да погледна как се казваше, но собствениците бяха италианци, а бургерите и картофките нямаха равни! :)

Надявам се тази малка разходка да ви е харесала и ако е така, бих споделяла с вас снимки и разкази от още малки и сладки местенца, които посещаваме и които не са популярни туристически дестинации, но си заслужават публичното внимание :)

PS: Всички снимки са правени с телефон и в доста мрачно време,
затова и качеството им не е най-доброто, но колкото толкова :))))
Все пак мисля, че успяват в доста голяма степен да пресъздават
атмосферата в това красиво градче :)

Stay Positive and keep smiling!