сряда, юни 03, 2015

30 неща преди 30 - постигнах ли ги? | Personal

Здравейте, момичета!
Малко тривиално, но пък аз съм тривиална, далеч неуникална и просто ми е гот, та затова: Честит рожден ден на мен! Оп, не. Чакайте! Честит ЮБИЛЕЙ на мен :D
На 2000 км от приятели и семейство, но пък очаквайки най-ценното, ето че днес навършвам 30 години. 30... wow! :D
Този пост няма да е носталгичен от типа "Леле-остарях" или "Станах-на-30-депресирах-се!" Този пост ще е забавен или поне ще се постарая. :) Ще направя кратък очерк на краткия ми житейски път в 30 точки!


Истината е, че попаднах на една много симпатична статия в jenite.bg за 30-те неща, които трябва да направим преди 30. Добре, де - видях я в профила на Fashion is my passion, style is my life (ако не сте check-нали страничката на Петя, веднага го направете :) ). Зачетох се и на ум започнах да отмятам постигнатото и не и ми хрумна идеята да споделя и с вас тези мои мисли. Какъв по-готин пост за рожден ден, а?

Който стигне до финала, получава и виртуална, силно шоколадова почерпка :Р

1. Да се научи да предизвиква.
Хммм... Ако да предизвиквам себе си, то определено съм се справила с целта. Редовно се предизвиквам, друг е въпросът с каква успеваемост приключват тези мои предизвикателства. Сега пред мен предстои всъщност най-голямото такова - да бъда добра майка. Мисля, че това ще е и най-важното ми предизвикателство, а след 20 години, ще ви кажа дали съм успяла :D

2. Да си намери хоби.
Винаги съм го казвала и днес го твърдя, блогът е моето хоби. Към него прибавям и козметиката и пазаруването хахахах Не, сериозно - блогът си остава моето хоби, което в действителност успява да ме разтоварва от проблемите. Това, че съм скучаеща домакиня поради така стеклите се обстоятелства, в никакъв случай не значи, че имам проблеми. Но пък те са си само мои и нямам намерение да ви занимавам с тях :)

3. Да се научи да танцува.
Тук е спорно хахаха Бих казала, че умея да танцувам, но в никакъв случай не мога да се меря с повечето хора. Да не говорим с професионалните танцьори, но ако ме поканите на танц, няма да се изложа :)

4. Да тренира чувството си за хумор.
Еххх, това беше сложно, но днес мога да се похваля - успях! Все още не схващам докрай чувството за хумор на разни хора, не си падам и по черния такъв, но покрай мъжа ми се научих да усещам нещата правилно.

5. Да говори пред публика.
Не мога да кажа, че съм се научила, но съм го правила. Особено предизвикателство е да преподаваш български език на 30 ударени от ранния пубертет седмокласници. А още по-предизвикателно е да обясняваш какво е искал да изрази Иван Вазов с творчеството си на група дванайсетокласници, чиято по-важна задача от това да те слушат, е да се замерват с хартийки и да те питат кога си свободна за среща.
Но определено ме кали и смятам, че спокойно мога да застана пред публика. В краен случай, ще си ги представям голи върху тоалетната чиния! :)

6. Да се научи да слуша.
Оххх, мноооого трудно за човек, който страда от логорея хахаха НО и това направих :) Твърдя, че мога да бъда добър слушател и смятам, че най-близките ми ще го потвърдят.

7. Да си води дневник.
Ей тук се издънвам по всички параграфи. За 30-те си години вероятно около 30 пъти съм започвала да водя дневник. Последният път беше февруари тази година, когато разбрах, че съм бременна... За последно писах на 6-и февруари :D

8. Да се научи да готви.
Не съм Джейми Оливър, но смея да твърдя, че манджите ми са вкусни и питателни, а фактът, че мъжа ми качи над 15 килограма, откакто сме заедно, смятам за напълно показателен за готварските ми умения :)
ПС: Не, не готвя мазно. Ако мога да не слагам грам мазнина, най-добре ми е :)

9. Да се научи да спестява.
Това и на 50 няма да го постигна. Дали от зодията, дали от характера или защото изкушенията дебнат от всякъде, но... пръстите ми са широко разтворени, а количеството пари, което изтича оттам, досега би ми позволило да направя околосветско пътешествие.
Но пък - един път живеем. Нося си новите дрехи и си харча парите. Добре ми е и нямам скрупули :)

10. Да научи чужд език.
Тук слагам... половин отметка. Нито английският, нито немският са ми перфектни, но в момента работя упорито в тази посока. Тъй като от есента ще съм отново студентка, а английският ще ми е супер необходим, залягам над граматиката с хъс.

11. Да живее извън дома.
Пълна отметка! Живея самостоятелно от близо 10 години. Добре де, мааалко по-малко, но при първа възможност се изнесох от вкъщи и поех живота в собствените си ръце. Учена съм на самостоятелност от малка и смятам да науча и моето дете на същото.

12. Да пътува много.
В последните три-четири години, пътуването се превърна в неизбежна част от живота ми, най-малко заради факта, че живея в чужбина. Но това е една малка сбъдната мечта, а фактът, че Париж, Амстердам и Брюксел са ми на по 3-4 часа път с кола, превръща пътуването в наистина приятно съботно-неделно занимание.

13. Да работи.
Работя от 19-годишна, от момента, в който приключих с гимназията. Мога да се похваля (макар и да не знам дали е за хвалба) с осемгодишен стаж в журналистиката. И то в уж сериозната такава. Не работя от две години и половина, т.е. откакто се преместих в Германия. Щях да започвам работа сега, но след последното ми прибиране в България, обстоятелствата така се стекоха, че още поне година-две ще си домакинствам.

14. Да си избере кауза.
Моята кауза са животните. Да, знам, че има и много хора в беда, но животните в беда са толкова по-изоставени от всичко, че заслужават също внимание. Мечтата ми е да имам собствен приют за животинки. Но тъй като финансово не мога да си позволя подобно нещо, се опитвам да помагам с каквото мога. На първо място - прибрах куче от улицата, на второ място - дарявам редовно, когато мога средства за  приюти, на трето място - заедно с моя бивша колежка, успяхме да спасим Училището за кучета-водачи на слепи хора преди три години. Смятам последното за една от големите си гордости в живота :)

15. Да се научи да снима.
Не, категорично НЕ мога да снимам. Но го правя с желание и дори, ако на един човек му харесат снимките, то аз съм щастлива. Смятам, че до живот ще се уча на това да улавям подходящия кадър, да избегвам сенките и да композирам снимките. Но пък поне ми е забавно :) И повярвайте ми - който следи блога от самото му начало преди 4 години (малееее, 4 години!), може да види разликата ;)

16. Да заобича спорта и движението.
Още една точка, която не мога да отметна хахаха Пробвала съм какви ли не спортове. Не е за мен това. Дори домашният кростренажор се употребява като много скъпа закачалка. Единственото ми движение са разходките с Кари и обиколките по магазините. Тези движения обичам хахаха В последно време много ми се кара колело, но, за жалост, растящият тумбак и несигурността ми върху две гуми, прави невъзможно изпълняването на това ми желание. Засега!

17. Да се научи да търси обратна връзка.
Мисля, че за check-ването на тази точка, голяма заслуга има блогът. Благодарение на него се научих на това да искам и да получавам обратна връзка, дори в offline измерение на живота си. Благодарна съм!

18. Да си намери ментор.
Пффф... нямам модел на подражание и нямам ментор. Не мисля, че и искам да имам. За мен да имам духовен наставник в живота, някой, който да ми казва какво и как да правя... е загуба на идентичност. Предпочитам да действам сама, да се спъвам, да падам, да греша, но и да се уча. Човек се учи най-добре от собствените си грешки :)

19. Да си открие стила.
Още се лутам... Трудно ми е, защото искам да съчетая комфорта на спортните дрехи с елегантността на официалните. Не мога да постигна баланса, който за много хора е лесен като да плуваш... но аз и късно се научих да плувам :)
Друг проблем е, че никога не мисля, когато пазарувам дрехи. Грабвам каквото ми хареса, рядко го пробвам и накрая се оказва, че просто не мога да комбинирам избраните елементи. Май имам нужда от уроци по стил! Empurple? Лори? HELP! :)))))

20. Да се научи да шофира.
Не съм шампион от Формула 1, но смятам себе си за добър шофьор. Добрата новина е, че и другите ме смятат за такъв, но в никакъв случай не притежавам онази наблюдателност, която има мъжа ми, например. Въпреки това стажът ми по европейските магистрали (шофьорският, ей! Да не си помислите друго :D), oпределено ме научи на много неща.

21. Да е ОК с хаоса, но и да знае що е то agenda.
Това го можех... в минало време. Бях известен работохолик сред познатите си, преди да изляза в пенсионерско домакинстване на крехка 28-годишна възраст хаха Живеех в хаос, но имах и всекидневен план за действие. Сега съм загубила този тренинг, но и разбрах, че дълго време съм се нуждаела от тази двегодишна почивка, която направих. Сега умирам да работя, но ще почакам :)

22. Да се влюби.
Това е било винаги смисълът на живота за мен. Влюбвала съм се всичко на всичко 4 пъти. Твърдя, че последният е Любовта на живота ми и след още 30 години отново ще го кажа. Голяма отметка на номер 22.

23. Да бъде с разбито сърце.
Огромна отметка и тук. Шест месеца ми бяха необходими, за да си стъпя на краката и за да спре да боли... А боля... много боля.

24. Да бъде сама.
Винаги, абсолютно винаги съм била ОК с това да съм сама. Не съм сигурна обаче дали сега бих била. Не искам никога повече да оставам сама.

25. Да се научи да се грижи за приятелите си.
Имам буквално 4 супер близки приятелки и за тях съм готова на всичко. Ей, сега да ми кажат, имам нужда от теб, паля джапанките и отлитам за България! Приятелите са най-ценното нещо на света и дори и малко на брой, заслужават всичките ти усилия!

26. Да запомни, че ако иска да се развива, трябва да излезе от зоната си на комфорт.
Още нещо, на което май тепърва ще се уча :) Трудно ми е да изляза от тази зона, макар да знам, че това е нещото, което трябва да направя. Да пукна черупката на обръжаващата ме среда и да премина на друго ниво... Трудно ще ми е, но съм решила да опитам :)

27. Да се научи да поема отговорност за съдбата си.
Първата отговорност, която поех в този живот, беше Кари. Оттам насетне тя наистина ме научи Що е това отговорност? Определено смятам, че мога да отметна и тази точка :)

28. Да си направи план.
Еми не мога да правя планове. Мъжът ми ме кара постоянно, но единственият план, който мога да направя е списъкът за пазаруване в магазина. И винаги, абсолютно винаги, купувам в пъти повече от това, което съм предвидила. Добре, че имам плановик до себе си. Това малко уравновесява нещата.

29. Да зареже всичко и да започне от начало.
Направих го преди две години и половина (повтарям се вече, май, а? #sorrynotsorry) Зарязах семейство, приятели, дом, работа. Преместих се на 2000 км и никога не съм била по-доволна от свое решение! В един момент животът просто спира и усещаш, че трябва да го побутнеш напред, за да потръгне отново. Беще смело, беше дръзко и беше неочаквано за човек, свикнал с комфорта на това, което има. Но беше най-правилното нещо в живота ми! :)

30. Да гледа "Why 30 is not the new 20".
Амиии, не съм го гледала. Но ще :) Евентуално :))))


И таааака! Равносметката: 21 от 30 :D Ами не е толкова зле, май :) Добрата новина е, че животът е пред мен и имам шанс да го изградя такъв, какъвто искам да бъде. Колко ще е успешно и това предизвикателство, ще покаже само времето. Важни са обаче няколко неща:
  • Никога да не спираме да мислим положително
  • Никога да не се отказваме
  • Да можем да казваме "НЕ"
  • Да забравим думичката "трябва"
  • Да преследваме мечтите си, колкото и време да отнеме сбъдването им

A вие, на колко точки сложихте отметка? :)
SOURCE
PS: Хапнете по нещичко силно шоколадово в моя чест! Аз се надявам да си получа огромната шоколадова торта, защото... умирам за шоколад :D