Letter to me | vol. 3

Здравейте, прекрасни същества :)
Позволявам си да пусна втори пост днес (доказвам си една теория, която споделих по-рано в ФБ), който всъщност е израз на дълго таени мисли в не толкова прекрасната ми главица, свързани с интернет комуникацията и нейното влияние върху хората. Изобщо имам да казвам няколко неща, отдавна загнездили се в мен. Предварително предупреждавам, че този пост е личен, който едва ли накрая ще ви усмихне, но се надявам, ако все пак го прочетете... да се замислите :)



Знаете ли, три пъти започвам този пост и три пъти не знам как да го започна, защото накрая ще си остана неразбрана. И причината за това е.... интернет! Ще започна от по-далеч.

До преди почти две години използвах интернет за няколко основни неща - за да спамя през личния си ФБ профил, просто защото бях пристрастена (едва наскоро преодолях това и то не напълно) или, за да пиша в блога си от време на време, в никакъв случай толкова редовно, колкото го правя в последните две години.
Разбира се, ползвах го и за работа, но повече за убиване на време, защото работата ми беше свързана с лична комуникация.
Днес нещата стоят по друг начин. Днес 99% от комуникацията ми е в интернет, по скайп или чрез Фб. В останалия 1% комуникирам на живо с кучето, което отказва да проговори или с приятеля ми :)


И ако преди две години нямах проблем с писането на какво ли не в интернет-пространството, разбирай социалните мрежи, то сега имам голям проблем и мисля по 1000 пъти всяка една дума. Защо? Защото съм на хиляди километри от хората, с които комуникирам и те не винаги могат да ме разберат.
А 80% от тях, са хора, които съм срещнала в социалните мрежи през тези две години и които НИКОГА не са ме виждали на живо, за да ме опознаят до степен, че да прочетат написаното между редовете...
А това, което виждат през ФБ, блога, Инстаграм и прочее места, в които се изявявам, им създава едно съвсем различно впечатление за мен като личност.
Някои си мислят, че съм надута, злобна и завистлива. Други си мислят, че съм прекалено позитивна, с живот, който се носи по пътека от рози - щастливият емигрант, който не познава грижите на тежкото всекидневие.

Но, знаете ли, нито едните, нито другите са прави. Мнооого ми се иска да съм човекът, който се събужда с розовите очила и с усмивката на лицето си, а ежедневието му протича като красив сън. Но уви, не е така. Будя се с грижите и тревогите, които съпътстват много други хора. Денят ми минава в неуспешни опити да си намеря работа и да остана позитивна, вечерите ми са някакъв пустинен ад, от който сме спасява само прегръдката на любимия и някой забавен филм. И след това в 22 часа, с книжка под мишница, като някоя баба (а дори нямам 30!!!), казвам "Лека нощ", само за да завъртя колелото на еднообразния си живот, 9 часа по-късно.
♯ А колкото до злобата и завистта - боли ме, когато хора, които си мислех, че ме познават, мислят така за мен...


Коя съм аз?
Всъщност аз съм човек, който рядко мисли преди да си отвори устата, от която избълва един куп думи, заради които по-късно съжалява. Аз съм човек, който се опитва да се усмихва на хората, за да получава усмивки. БЯХ човек, който се стараеше да се хареса на всички, докато в един момент, не разбрах, че това ИЗОБЩО не ми е нужно. Oпитвах се да бъда приятел с всички, но не ми се получи и накрая разбрах - нямам нужда от фалшиви приятели...
Аз съм наивен човек, който вярва в безрезерната добрата на хората, докато не се опари от тази "доброта". Аз съм добър човек, който се опитва да в бъде от помощ, дори когато не може (дали заради разстоянието или невежеството ми), но прави, защото чувства това като твой дълг - и от отсреща, хората решават, че е натегач...

И за всичко това е виновна - комуникацията в интернет. Защото чрез нея ние всички виждаме щастливите мигове на тези, които не познаваме в живота, виждаме само от усмихнатите снимки, които те ни показват.

♯ Но не виждаме тъжните очи на хората зад тези снимки, които всеки ден се борят за по-добрия си живот,
в който много неща се случват - желани или не.
И винаги това адски ме е дразнило - да си съставиш мнение за човека отсреща, само по това, което той пише или ти показва. А, повярвайте ми, то е 1/100 от това, което той преживява истински. Ами, разбира се, че е така - кой човек ще пусне в профила си снимка от погребението на близък или ще покаже подпухналите си от рев очи?!?! Разбира се, че ще покажем усмивките си пред света, разбира се, че ще се покажем в прекрасната си сватбена рокля, вместо в черната одежда, символ на скръбта ни. Разбира се, че

♯ ще се погрижим да ви усмихнем, а не да ви разплачем. 

Разбира се, че няма да ви говорим за финансовите си проблеми и поредния скандал с любимото същество? Защо? Ами защото не е в порядките на социалните мрежи. Социалните мрежи ни изкарват вечно щастливи, вечно усмихнати с розовите очила, който не сваляме докато спим. Ние сме гримирани, ние сме с перфектна фризура (е, на мен рядко ми се случва), ние сме едва ли не перфектни... И защо?

Защото обществото това очаква. 

И понякога е нужно просто да поспрем за малко, да се огледаме и да се замислим. И тогава ще разберем - ние всички сме хора, живи, човешки същества, изтъкани от емоции и чувства, които не винаги ни представят в правилната светлина.

♯ Всички ние правим грешки. 

Всички ние страдаме по свой начин. Всички ние се надяваме на по-добър живот.
А той може да бъде по-добър,... когато осъзнаем, че хората от социалните мрежи не са хората от реалния живот! Те са далеч по-развити личности, в които емоциите бушуват от едната до другата крайност и който са също толкова уязвими, колкото си Ти, който четеш тези редове, колкото съм Аз, която ги пиша, колкото са близките ти, които обичаш безрезервно. И когато всеки от нас разбере това и спре да си прави грозни и грешни изводи за останалите, тогава вече светът ще е едно по-добро място :)


ПС: А в крайна сметка - вероятно аз самата прекарвам мнооооого време в размисъл за неща, които всъщност тотално не са такива, каквито ми изглеждат, а? Затова спирам компютъра, таблета и телефона и отивам да търся това, което хората, наричат живот ;)
PS2: Предварително се извинявам, че няма да отговоря на нито един коментар под този пост. Така би било най-добре. Който ме разбрал, ме е разбрал :) 
Няма да влизам в полемики, защото това само вреди на всички :)
ПС3: Всички снимки са взимани от произволни сайтове, най-вече Pinterest.

stay POSITIVE