Your Questions - My Answers | Vol. 1

Здравейте, прекрасни 
Днешният пост е първи от една нова рубрика в блога и много се радвам, че зададохте толкова интересни питанки :) Беше истинско удоволствие да отговарям на тях! Без повече празни приказки, приятно четене :)
(Source)



1. Kога ще продължиш книгата си? Gabriela Scotfield
Ох, не искам да разочаровам никого, но ще помоля за още малко търпение. Ще издам само, че книгата е завършена. Но нищо повече не мога да кажа. Наистина моля за търпение. Още малко :)

2. На мен ми е интересно да разкажеш за живота на кучето си в чужбина, а и как се грижиш за него като цяло? Filka Dimitrova
Хахаха, признавам, че не очаквах такъв въпрос. Особено втората част звучи като от служител на Зоо полицията, готов да ми отнеме кученцето, ако не се грижа добре за него :))))
Истината е, че Кари си заслужава дори цяла рубрика с нейните безкрайни приключения - от срещи с бойни лебеди и още по-бойни сърни, през играта с кравите и гонитбата на диви зайци.
Трябва да призная, че в началото бях притеснена за нея - как ще й се отрази 24 часа път с кола, най-вече. Тя самата е доста любопитна и обича нови места, така че затова как ще приеме новото място, не се притеснявах излишно. Пътят, слава Богу, й се отрази ок, спеше през цялото време, дори на границите не разбираха, че има куче в колата, докато не им кажехме. Единственият недостатък на живота й в чужбина е липсата на приятели. Тя е много социално куче, обожава хора и други животни, но тук кучетата според мен са дрогирани - ходят до собствениците си, без да мръднат на милиметър от тях, гледат в една точка и играта с тях е невъзможна. Затова сме се оборудвали с цял кашон с играчки и Кари използва мен и приятеля ни за игра. Носи ни топката, когато й се играе, обича да ни хапе по краката, след което старателно да ги измива :) Положителната страна на живота й тук е, че най-накрая се научи на дисциплина. Но види ли друго животно, директно тича при него и доста пъти съм яла немски псувни. На обществени места е винаги с повод, но тук около нас са само ливади и предимно търчи и се рови в тревата, която е по-голяма от нея. Обича да гони сърни, понякога бяга от тях, зайци и крави. Макар и любопитна, е голямо шубе и оттам идват най-смешните ситуации :))))

Сутрин се разхождаме около час, и правим дълги обиколки. Вечер или обикаляме селото в спокойна разходка или играем, като гоним ябълки. Гледам да е различно всеки път. Събота и неделя правим преходи или ходим на реката, наскоро Кари се научи да плува и е голям смях :) Тя е принцесата вкъщи. Има си собствена "стая" - едно кътче под стълбата, където има голямо легло с мека възглавница и одеало, както и купи винаги пълни с прясна вода и храна :) И спирам засега дотук, защото ще стане километричен пост :)))

3. Къде отидоха интервютата с блогъри? Мannie VanGhoul
Миии, никъде не са отишли. В стария блог са си ахахахаххах
/ПС: Във връзка с този въпрос, очаквайте изненада скоро/

4. За или против брака си? Galina Bleta
Toзи въпрос много ми хареса, но и доста се затрудних поради факта, че не знам точно как да опиша позицията си. А тя е раздвоена. Нито съм крайно "против", нито съм крайно "за"! Истината е, че го смятам за нещо хубаво, без да е задължително за една връзка. С моя приятел сме заедно от две години и много пъти сме говорили за това.
Да, аз искам да се видя в бяла рокля, да, имам точна представа как ще изглежда сватбата ми и, да, искам да мога да нарека приятеля ми - моя съпруг. НО! не смятам, че това е строго необходимо за двама души, които гледат в една посока. И когато се обичат и за всичко друго им съвпадат мненията и вижданията, то ако единият не е готов за тази стъпка, смятам, че е редно другият да се съобрази :) Една хартийка не променя много! Макар понякога да става причина за проблеми. Дете съм на разведени родители и много трудно преживях това. До ден-днешен страдам от тази факт и не бих искала да причиня това на децата си някой ден :)
Така, че накратко - "за" брака съм, без да смятам, че е неизбежна необходимост :)

5. Изпитваше ли страх да последваш мъжа до себе си? Още в началото ли беше твърдо решена и сигурна? Ralica Drumeva
Когато вече знаех какво следва във връзката ни - тогава вече бях 100% сигурна, че това искам и не съм изпитвала грам страх. Никога не съм съжалила и за секунда за решението си. НО, трябва да призная, че имах страх в самото начало на връзката ни, когато още не бях сигурна в чувствата си. Говоря за един период от време, който прекарахме само в писане на смс-и и чатене, без да се видим месеци наред. И ме беше страх, че при срещата ни, нещата няма да са толкова красиви. Първата ни среща обаче не оправда този мой страх и от тогава насам, нещата са все по-красиви с всеки изминал ден :)

6. "За" или "против" оперативните корекции? Какво би променила в себе си? Ralica Drumeva
"За" съм, когато става дума за корекции в следствие на, не дай си Боже, катастрофа, друг инцидент, проблеми, възникнали заради здравословен проблем. Слагането на огромни гърди само, защото видиш ли, нямаш, не го разбирам. Съжалявам! Аз самата нямам почти никакъв бюст, но и през ум не ми е минавало да си слагам силикон. Не харесвам изкуствеността, която се създава от подобни операции. Но, от друга страна, когато е крайно необходимо, тогава го оправдавам! В крайна сметка, всеки си има глава на раменете и сам решава кое е най-добро за него/нея :)
Какво бих променила в себе си? По отношение на физическите ми дадености - винаги съм искала да съм поне 5 см по-висока, но не бих си строшила краката, за да им сложа допълнителни удължители. Така, че не бих променила нищо, поне не външно :). Бих променила обаче вътрешно и процесът е вече започнат :)

7. Какво цениш най-много у човека? Би ли започнала контакт, дори и един прост разговор с човек, който е занемарил външния си вид, би ли опитала да го опознаеш или ти е важна първо обвивката? Daniela Ilieva
Ценя най-много добрината у един човек, а тя си личи дори през обвивката. Не съм от хората, които ще комуникират с някой само заради хубавия му външен вид. Дори, напротив, по-склонна съм да не заговоря човек, който е прекалено блестящ, отколкото някой, който е "занемарил външния си вид". Опитвам се винаги да опознавам хората, с които контактувам, доколкото те самите ми позволят това. Понякога просто не си пасваме от няколко приказки, но то е двустранен процес. Но никога, никога не бих обърнала гръб на някого, който изглежда зле. Хората имат проблеми и те могат да са причина за много неща, включително за занемарен външен вид. Това не е причина да отблъснеш някого.
Но ми се е случвало, включително и продължава да ми се случва, хората дори да не ми отговарят на въпроси, само защото съм с мръсна коса, неоскубани вежди и съм имала "нещастието" да не си почистя обувките. Не, аз не съм от тези хора! :)

8. Какво те вдъхновява да правиш всичко това и да го споделяш с хората? Albena Dakova
Хм, какво ме вдъхновява? Вдъхновението всъщност живее в мен. Обичам да пиша, с това си изкарвах хляба в продължение на осем години. Бях журналист в България. Писането ме влече от малка. Този блог започна първоначално с идеята да бъде женски сайт. След като видях, че доникъде няма да стигна без реклама, за която нямах средства, се отказах да пиша, за да печеля пари :) Започнах да пиша, защото ми се пише. Първите ми постове бяха за земетресението в Перник, което посрещнах на 16-тия етаж в Люлин 1, най-близкия до Перник квартал. След което ме изпратиха от вестника в 4 сутринта в Перник и там прекарах деня. Пишех за спасеното от мен и моя колежка във вестника, в който работех ("Преса") училище за кучета-водачи на слепи хора. Успяхме да намерим средства за училището ден, преди да затвори врати и това е едно от нещата, с които най-много се гордея в живота си! Пишех за нещата, които живо ме бяха развълнували.
Бавно и полека, читателите на блога ми се увеличаваха, а с това с тематиката. В един момент обаче зациклих. Тогава намерих българските бюти блогове и някак неусетно и доста тромаво започнах да пиша за козметика. С лоши снимки и още по-лоши познания (не, че днес е мнооого по-различно аххаха). Това се превърна и в основна моя страст, като хоби, с което да разтоварвам от напрегнатата работа на един политически репортер. Блогът започна да трупа читатели и последователи, много от които са с мен от самото начало и трябва да призная, че никога не съм вярвала, че някога ще имам близо 2000 фена във ФБ, нищо, че те не са показателни. Но блогът има между 500 и 1000 уникални посещения на ден и това е, което ме радва! В един момент, когато се преместих в Германия, писането на сериозни теми (каквито бяха във вестника) започна да ми липсва и така се оформи разнообразието от теми в този блог. Обещала съм си да се откъсна от политиката, което в началото беше трудно, но ето че една година вече съм далеч от всичко това и това е единствената тема, която няма да видите тук.
Днес ме вдъхновяват прекрасните коментари на прекрасните ми читатели. Вдъхновява ме всеки нов лайк в блог. Вдъхновява ме всяка усмивка, която успея да предизвикам. Иска ми се, да усмихна повече хора и това е целта ми с този блог. Защото се нуждаем от позитивизъм в едно време, което убива със сивостта си :///

Стана малко дълъг и вероятно протяжен пост, но се надявам да ви е бил интересен. Постове от рубриката Your questions - my answers ще има на всеки две седмици, като предварително ще пускам статус във ФБ, където ще може да ми задавате питанки :)
Благодаря ви за тези въпроси и се надявам, че не съм ви разочаровала с някои от отговорите хахаха/
PS: Oт днес има нова система за коментари в блога, заради причина, която ви обясних вчера :) Моля, ако имате някакви проблеми с коментирането (въпреки, че трябва да бъде много по-лесно), моля да ми пишете на мейла, който ще намерите в полето вдясно :) Благодаря ви :)

♥  LOVE, Berry