Letter to me Vol. 2 | I'm Peter Pan


Здравейте, момичета :)
Идеята за този пост ми дойде спонтанно преди няколко дни и го оставих да залежава, докато реша дали да ви го поднеса. В крайна сметка, реших да го направя заради наистина посланието, което ми се иска да предам с него.
Всички знаете кой е Питър Пан, нали? Момчето, което може да лети и никога не пораства, живеещо в собственото си never-ending детство. Е..., приятно ми е! Аз съм Питър! Само, че в женски вариант.

(source)
Реших да напиша този пост, след като получих една конструктивна забележка за блога ми, който бе направена наистина с добро чувство и ни най-малко не ме засегна, но ме накара да се замисля :) Благодарение на Мани и нейния пост за типологията на Майерс Бригс, пък установих нещо, което отдавна сякаш съм потискала. Според въпросната типология аз съм ENFP, което ще рече:

  • Eкстроверт => обичам да се занимавам с много неща и всичко това на куп, на всичкото отгоре и ми се отдава (нещо като Наполеон, че и на ръст го докарвам)
  • (N)Интуативност => мисля повече за бъдещето, отколкото да се взирам в миналото, дори то ми се струва адски нереалнои далеч от мен, сякаш никога не е било
  • (F)чувстване => аз съм чувствителна, емоционална, действам импулсивно и според първата мисъл в главата или по-скоро след първата тръпка на сърцето; мисля с него, не толкова с главата
  • (P)Възприятие => изглеждам, но и водя по-спонтанен начин на живот, постоянно отлагам решения, оттам често се сблъсквам с невъзможността на по-късен етап да достигна до истинското решаване на проблемите; правя всичко в последната минута, вечно си мисля, че имам време.
И докато с Мани обсъждахме резултатите ми от този тест, тя спомена нещо, което е основната причина за този пост: Хората ENFP са вдъхновители, ентуасизирани, "като си навият нещо на пръста, че им харесва, подскачат около него, като дечица". Последното е цитат на Мани. И тогава ми проблесна!
Аз наистина съм дете, нося си детската душа, покрита с наивитет, обладана от желанието да вижда само доброто хората и от нежеланието да порастне. И не искам да порастна. Никога. Най-вероятно няма да го направя.
Аз съм човек, който се нуждае от безрезервна любов, неизменна подкрепа, постоянна грижа и сигурност. Имам нужда някой да бди над мен и да ме напътства или подкрепя в лудите ми решения и бягството през света, който гледам с детските си очи :)
(source)

Минусите на моята Питър-Панска душа се свеждат до факта, че хората ме нараняват постоянно. А това води до затваряне в черупката ми. Наивността и чистотата, с която гледам на света, вярата в доброто винаги се оказват основната причина някой да се подиграе с мен, да ме заблуди и излъже. И днес, на почти 30 години, аз разбрах къде ми е грешката.
Едно от новогодишните ми обещания беше именно това - да спра с наивността, да обърна гръб на хората и да се съмнявам в доброто, с което те ме посрещат. Смятам, че седем месеца по-късно се справям доста прилично с това. Ограничих контактите си до хората, които са се доказали пред мен. Останалите - те са вече в миналото, защото раните, които ми оставиха, бяха по-дълбоки, отколкото очаквах, че ще бъдат. Отне ми доста време да се изправя от това тежко падане (да, говоря за конкретни лица, които вероятно се досещат кои са, защото знам, че въпреки всичко, все още влизат тук ;) )
(source)

Но, знаете ли, дори и след това - АЗ НЕ ИСКАМ ДА ПОРАСТНА. Защото да порастна, означава да загубя чистотата и добротата, означава да стана друг човек, който няма да ми хареса. Не харесвам възрастните. Не харесвам сериозността и тревогата, с която те гледат на света. Не харесвам сивотата в погледа и намръщените лица, които срещам по улиците.
Да, всички имаме проблеми, но защо трябва да се оставяме да ни обладаят, защо трябва да се оставим на тях да ни водят в живота. Та, той е един. Нека да му се усмихнем, да посрещнем новия ден (независимо дали със слънце или дъжд) с радост, че сме отворили очи. Нека не позволяваме на онова, което мислим, че е важно  - пари, власт и показно благоденствие, да объркват мислите и чувствата ни. Парите са важни, но пари се изкарват.
Важното е едно - да сме здравички и усмихнати. Щастието, което ние разпръскваме, усмихвайки се, е способно да направи света едно наистина по-добро място.
Именно заради това си мисля, че колкото по-дълго време съхраним детското у себе си, толкова по-дълго, можем да съхраним емоциите си. Да съхраним позитивното и да го предадем на хората и да се опитаме да променим света :)

Искам да помоля всеки един от вас, който чете тези редове, моля ви - погледнете се в огледалото и се усмихнете! Но го направете искрено! Замислете се за най-прекрасния спомен, който ви кара да се усмихвате. Усмихнете се пак! Виждате ли разликата?! Вие греете!
А сега, спрете компютъра, вземете си усмивката, шарената чанта и прекрасното настроение и ги изведете на разходка. Дарявайте с усмивка дори непознатите, ако искат и за луди да ви приемат! Ефектът е просто удивителен!

Носете си усмивката, момичета и момчета (ако има такива), бъдете добри и пръскайте позитивизъм.
А, аз! Е, аз просто не искам да порастна. И ще си остана това детенце, което пише каквото му хрумне, което се забавлява и което се усмихва! И, ако успея да ви усмихна, значи съм постигнала целта си! :)

Ваш Питър Пан! :)

♥ LOVE, Berry