INTERVIEW WITH BLOGGER | Mannie from MannieRox


Здравейте, красоти прекрасни :)
Мислех да ви спестя спама днес, но много ми се искаше да обявя завръщането на една любима ваша рубрика (е, поне на някои от вас ^^), а именно Интервю с Блогър :) В предното местенце на блога, което се наложи да изтрия преди няколко дни поради причини, независещи от мен ( :( ), интервюирах няколко прекрасни родни блогърки, които и до днес чета с удоволствие. Идеята на завръщащата се рубрика сега е да ви представям нови (но и стари), интересни, вдъхновящи за мен български блогъри, а защо не и влогъри, като този път ще обръщам повече внимание на личностите като такива и интервюта ще бъдат тясно съобразени с тях. Т.е. въпросите изобщо нямат да бъдат еднакви :)
Стартирам с една от най-вдъхновяващите ме блогърки, едно прекрасно същество, което нямам търпение отново да нагушкам - Мани от MannieRox



От мен за Мани:

Мани е едно уникално творение на природата. Тя е сладка, тя е позитивна, винаги усмихната, тя е над нещата. Вдъхновява чрез умението си да отстоява позициите си, да защитава мнението си и никога да не пада по гръб. Впечатлява с естествените си познания за психологията на човека и същевременно в нейната компания се чувстваш пълноценен, а забавлението е гарантирано. Блогът на Мани е символ на нейната ярка и единствена особа - обича черното и това си личи, умее да пише интересно, завладяващо и интригуващо. Определя себе си като интроверт, но може да бъде прекрасен приятел, добър слушател и незаменим съветник :) И, за да не й порастнат ушите излишно, спирам с хвалебствията. Само ще ви кажа, че ако още не сте харесали блога й, след това интервю ще го направите задължително. Вярвайте ми ;)


Q: Предвид факта, че ти си първата, която от много време насам ме попита за тази рубрика, реших да я подновя именно с едно интервю с теб :) Първият ми въпрос ще е доста тривиален, но няма как да избягам от него. Защо и как се реши да започнеш блога си и защо точно лайфстайл?
Mannie: Първо – много се радвам, че рубриката се връща отново, надявам се и на други твои читатели да им харесва, колкото на мен.
А за въпроса с блога... честно казано не мога да се сетя за конкретна причина за започването му, всичко беше преди повече от 6-7 години. Предполагам новоизлюпеният ми интерес към блоговете и желанието да пиша са ме потикнали. „Лайфстайл” определението дойде на доста късен етап .. просто защото може би трябваше да се нарече някак. По-скоро Мани-стайл :P

Q: Трябва да си призная, а не и един път на теб самата съм го казвала – ти си вдъхновение. Като личност, като блогър, като човек със собствено мнение, което умееш да отстояваш. Трудно ли е да си Мани? :)
Mannie: Хайде да не почваме да се хвалим, че да не отворя уста и аз :DИначе е готино да си Мани, предполагам никога не е било много лесно, но се справям. Опитвам се да пиша за доста лични неща, които по принцип не се споделят много публично, за трудностите които съм имала/имам просто, за да покажа на хората, че ничий живот не е идеален и всички носим товар. За мен е важно блога ми да има значение не само за мен, но и за някой друг.

Q: Ох, трудно е да се прави интеревю, когато искаш да попиташ толкова много, но мразиш клишетата. На третия въпрос направо забих :) Добре, нека да видим. Ако трябва да избереш само едно от изброените, кое ще е: червено червило, черна кожена гривна или удобни маратонки?
Mannie: 
Ммм.. удобни маратонки! Може да съм всякак неглиже, ако ме видите по улицата 90% от времето съм без грим и не ..нагласена. Маратонките се свалят по повод само, хаха

Q: Сега малко по-сериозно, блогът ти е адски разнообразен, но я него явно се откроява страстта ти към психологията, към научните теории за хората. Как се запали толкова? Откъде тръгна всичко?
Mannie: Предполагам идва от там, че по природа съм анализатор. Често раздробявам неща до най-малките им съставни части, за да разбера как работят. Не смятам, че е от любопитство, за да видя какво има там, а просто от .. научен интерес, хаха. Нещата, които откривам за хората ме удивляват. Невероятно е колко различни и едновременно еднакви сме всички, а доста често материалните неща ме отегчават, затова се обръщам към неща като психологията. Непоправим идеалист съм.

Q: Мислила ли си някога да се занимаваш сериозно с психология? (въз основа на личните ни разговори, смятам, че знам отговора, но нека да открехнем завесата за моите и твоите читатели)
Mannie: „Психология” беше на първо място в желанията ми за кандидат-студентските кампании едно време. За добро или лошо не ме приеха, предполагам, че ако ме бяха приели, животът ми щеше да е доста различен.. не знам. Определено не искам да ставам психолог, защото не мога да се накарам да се интересувам от проблемите на хора, които не ме интересуват, хахаха

Q: Кое е най-girly нещото, което притежаваш? (без значение дали козметика или нещо друго)
Mannie: Май на този въпрос прекарах най-дълго време в мислене. Нямам къси поли, високи токове, глосове за устни, чанти с къса дръжка, извивачка за мигли... Пинцета брои ли се, бхаха?

Q:   Какво е мнението ти за все по-навлизащите чуждици в българския език? Смяташ ли, че използването на английски думи в речника на тийнеджърите, го обогатяват или по-скоро е заплаха за бъдещото развитие на българския език?
Mannie: Смятам го за нещо нормално. Всъщност доста други езици също са се американизирали, не само българския. В момента комуникацията не е това, което е била преди дори .. 5 години. Смятам, че нито е заплаха, нито богатство.. по-скоро средство. Можеш ли да спреш гората да се разлиства все пак?



Q: Къде и как се виждаш на 30 години?
Mannie: Някъде на север. Това е. Стига ми :P

Q: Три основни недостатъка, които могат да те откажат от комуникацията с даден човек?
Mannie: 
Рядко мога да ‘изключа’ някой тотално, но определено не ми харесва прекаленото докосване в началните фази на запознанството, гушка – окей, но не и да се държим за ръце! :D Също така нечистоплътните хора ме плашат. Eek!

Q: В България струва ми се блогърството (поне в определени сфери) е доста неразвито, слабо популярно и хората като цяло не свързват блогърите с хора, от които могат да научат нещо. Мислиш ли, че блогърството има бъдеще у нас?
Mannie: Преди няколко дни се удавих в български кулинарни блогове (страхотни!), никога не бях подозирала, че има толкова много. Според мен блогърството става все популярно при нас и ако качествено се развива и съдържанието на блоговете, според мен доста хора ще разберат, че блоговете са един страхотен ресурс на информация и различни гледни точки по милиони теми. Имаме много кадърни блогъри тук, надявам се стават все повече.

Q: Трябва ли да причислим блогърите към категорията „публични личности“ и кое е по-добре: блогърът да е анонимен или да знаеш кой седи за един блог?
Mannie: Особено в по-развитите страни блогърите са си публични личности. Милиони хора се докосват до тяхната .. продукция всеки ден, както и филмовите звезди, писателите и т.н. Според мен винаги е по-добре да знаеш, кой стои зад един блог, но тук вече става въпрос за лични предпочитания и рестрикции. Трябва да има граница на споделянето на лично съдържание в интернет, определено. Аз лично чета блогове главно заради хората, които стоят зад тях, защото ги смятам за интересни и вълнуващи личности, чието мнение ме интересува.

Q: Наскоро сбъдна една от мечтите си – да посетиш Исландия. Трябва призная, че едва след твоите постове (който не ги е видял, цък ТУК, ТУК и ТУК), Исландия влезе в списъка на dream-дестинациите ми. Сигурна съм, че не само на мен! Какво беше първото усещане, което премина през теб, стъпвайки на тази прекрасна земя?
Mannie: Беше ми трудно да асимилирам какво се случва. В първите моменти настъпи паника, защото имахме проблем с рент-а-кара и стояхме на летището два часа, докато някой ни вземе и като цяло колелото ме завъртя от прекалено рано. Когато вече всичко се поуспокои вече знаех, че съм вкъщи и се чувствах много спокойна. Знам, че постоянно повтарям как Исландия е ‘вкъщи’, но просто така се чувствах – у дома.

Q:  Кое е следващото място в списъка?
Mannie: Пак там брои ли се, хаха?

Q: Какво можем да очакваме от теб в бъдеще, по отношение на блогването?
Mannie: 
Честно казано и аз не знам. Аз съм от тези хора, които не гледат прекалено надалеч в бъдещето и планирам нещата постепенно. Надявам се да мога да развия рубриката си ‘гост на блога’, която е много подобна на твоята. Също така да вкарвам все повече разнообразие в постовете.

БЛИЦ /попълни многоточията/

1. Ако трябва да се опишеш с една дума, тя ще е... „пица” (не питай)
2. Предпочиташ да ....съм, вместо... да не бях.
3. Обичаш, но и мразиш ... рутината.
4. Стремиш се към ... познание.
5. Колкото и да опитвам ...да отговоря на този въпрос, не се получава.
6. Живея, ...както ми харесва.
7. Пътувам, за да ...стана по-добър човек.
8. Една от най-големите ми мечти е да ...живея в Исландия за постоянно.
9. Искам да мога ...да напиша нещо смислено тук, но не мога.
10. Търся ...хубаво зеленчуково смути в София, но не намирам.

Мисля, че просто няма какво повече да добавя, освен, че с интерес четох отговорите на Мани :) Надявам се и вие :) Не забравяйте да посетите нейното прекрасно кътче в търсене на наистина един по-различен блог, който вълнува :) И очаквайте следващата интересна личност, която ще отговаря на моите питанки :)

Колкото до моя блог - искам да ви предупредя, че ежедневния спам, на който сте подложения в последно време, ще бъде преустановен. След малко размисли и страсти в собствената ми главица, взех решение да намаля значително броя на постовете в блога за сметката, разбира се на качеството :) Надявам се оттук насетне постовете да бъдат с много по-добро качество - като текст, снимки и изобщо като всичко. Вие го заслужавате :) А и знам, че постоянното писане всеки ден дразни и доказва теорията на много хора, че съм жена без работа ахахаха Което не е далеч от истината, но все пак :) 

Пожелавам ви вълнуващ ден, пълен с много усмивки и положителни емоции. Аз ще посветя моя ден на рожденичката Кари 

♥LOVE, Berry♥