PERSONAL | Letter to me vol. 1


Мило мое блогче, здравей :)

Здравейте и вие, прекрасни, които сигурно се чудите кои бесове са ме подгонили отново :)
хахаха
Не, не са ме подгонили, те отдавна са ме обладали :D





Обяснение: Нали знаете, че лесно ми става скучно и лесно ми омръзват разни неща, та реших да започна още една рубрика, която носи гръмкото заглавие "Letter to me" или на български Писмо до мен :) Идеята на този тип постове е 

1. След десет години да седна да ги прочета и да си кажа: "Ама ти верно си превъртяла от седене затворена вкъщи" и да се усмихна с лека носталгия за това време, което ще си отиде.
2. Все пак да направя някаква равносметка на живота си по това време, защото тук в тези писма ще съм искрена с вас, моите верни читатели :)
3. Все пак да ви разсмивам с малко глупости, излезли изпод пръстите ми под "остроумната" диктовка на сивото ми вещество. (днешният пост няма да ви разсмее, но следващите обещавам)




В тези писма, които всъщност пиша по подобие на любимата ми детска книжка (след историите на Ерих Кестнер) - Патиланско царство, ми се иска да споделям малко лични неща с вас. Не е като не споделям и в останалите си постове, но не знам дали сте забелязали, но откакто смених къщурката на блога, все по-рядко включвам личните си преживявания в постовете или ако го правя е по-скоро лаконично. Дълго се колебаех дали изобщо да започна да пиша нещо подобно, но трябва да призная, че подобни постове са доста четяеми... и вас, и от мен :)



Темата, която днес ще споделя, е доста сериозна. Надявам се една от малкото сериозни, за които ще пиша. Всъщност няма може би нищо позитивно в нея, но за мен е важна и искам да я напиша тук, за да си препрочитам този пост и да не забравям. 

Прочетох по-рано нещо, което много силно ме накара да се замисля. И то не е дали да си купя поредното червило или поредния парцал. Не е и това къде да отида на лятна почивка. Рядко, прекалено рядко, хората се сещаме за това, че ние сме си самодостатъчни, защото имаме покрив над главата си, топла храна, хляб и някой, който ни обича. Да, всеки от нас има по един такъв човек. 

Обаче! Знаете ли колко много са тези, които не само нямат покрив над главата си, нямат топла храна и хляб. Още по-малко кой да ги обича! Освен всичко това са и сексуално насилвани, психически тормозени, физически пребивани... 

След като прочетох въпросния пост, го споделих в профила си във Фейсбук, но едва трима човека го "лайкнаха", и около 200 просто го видяха в News feed-a си и вероятно изобщо не са го прочели. И ми стана неприятно за това, че когато кача снимка на поредното си червило, то събира десетки лайкове, а една такава сериозна тема се пренебрегва. Е, не ме разбирайте погрешно - обичам лайковете ви, обичам да пиша за козметика и да си говорим за козметика, все пак блогът започна оттам. Но ми се искаше със същата страст, със същия ентусиазъм да обърнем внимание на това, че други жени, много други жени, са системно малтретирани. 
Ето фактите:


  • Всяка втора жена в света е жертва на насилие от страна на партньора си
  • Всяка пета е подложена или заплашена със сексуален тормоз
  • 50% от момичета, насилвани сексуално са под 15 години...
  • 70% от жените в световен мащаб са били подложени на тормоз или насилие един път в живота си....


НО! Тук искам да кажа, че това не важи само и единствено за страните от третия свят! Това важи дори и за България (всяка 4-та жена в България е насилвана от мъжа си).

Ще споделя нещо, което знаят броени хора, но което мисля, че е важно и макар да ми трепери под лъжичката, че го споделям, трябва! Защото може би ще накарам повече от вас да се замислят по темата.


В тийнгодините си срещнах едно момче. Влюбих се ужасно много! Бяхме заедно 7 години и мислех, че това е човекът за мен. Силно обаче съм грешала. Не знам какво и кога му стана. Така и никога не разбрах, но го усещах. Към петата година, уж на майтап ми удряше леки шамарчета. Борихме се, хилихме се, но понякога усещах доза злоба в него. На майтап му казах, че ако продължава така лекично и закачливо да ми посяга, след време, това ще прерастне в нещо повече. Той се смееше и ми казваше, че това никога няма да се случи....

Случи се само година по-късно. Започна да ме тормози първо психически (дълго време). Ако закъснявах от работа с 5 минути, не ми вярваше, че е имало задръствания. Нямах ФБ профил, защото той не ми даваше. С най-добрата ми приятелка се виждахме два пъти в годината, нямах приятели мъже, защото всеки беше потенциален любовник (това според младежа)...Самият той вече имаше една изневяра зад гърба си - той изневери на мен. Бях вече на 20-21... Приемах нещата една идея по-сериозно.

Един ден ми удари шамар!

Ама хич не на майтап... Отвърнах му и без да искам му счупих ръката, защото отблъсквайки я, тя се удари много силно в стената. Това може би го озлоби... Само седмица след това ме посини за първи път. В следващата една година, стана редовна практика... Губят ми се моменти от тази връзка. Сякаш всичко това е било в някакъв друг живот.
След известно време ми писна да се надявам, че той ще се промени. Пермаментният грим не ми беше по вкуса. 

Силната любов към него се превърна в зловещ страх!


Когато най-накрая събрах смелост да му заявя, че повече не мога да търпя потисничеството му, той превъртя тотално. Заявих му, че имам нужда от малко време сама, поисках 20 дни да не се виждаме и чуваме. Той започна да ме преследва. Намираше ме навсякъде, накрая ме заключи в тях. Успях да се измъкна някак. 


Ужасът дойде няколко дни по-късно, когато ме причака след един стаж (преподавах български език на седмокласници)... Преби ме пред децата... Понечих да бягам, той ме настигна, съблече ми роклята по средата на улицата, а хората... хората минаваха и отминаваха и макар да гледаха ужасени, никой не ми помогна с нищо! С нищичко. Успях да се обадя най-добрата ми приятелка, някак успях да й кажа къде съм. Тя дойде за 10 минути и предотврати нещо наистина много голямо.... 

След време той ме намери отново, в новата ми работа... На ново място, което дори не знаеше къде се намира. Как ме намери си остава загадка за мен... Даде ми писмо и букет (беше рождения ми ден). Още пазя писмото някъде... Плаках много докато го четях, защото го беше писал човекът, в когото се влюбих. Нито той, нито аз някога разбрахме какво го накара да ми причини всичко това. До преди години си пишехме смс-и за рождените дни... Само от куртоазия. Нямам намерение никога повече да имам нещо общо с него. Но и до ден-днешен името му е сред скайп-контактите ми, защото ме е страх! Страх ме е, че може да превърти отново, ако го изтрия...

Защо ви разказах всичко това?! 
Защото искам да ви докосна с моята история. Искам да ви накарам да се замислите, че жената, която минава покрай вас, вероятно не е щастлива. Много е възможно тя да е била малтретирана. Много е възможно тя да е била пребивана... Много е възможно тя никога да не се освободи от тази драма... Моята ще ме преследва до края на живота ми... Макар, че този човек по-късно бе наказан по възможно най-жестокия начин... Дори аз плаках за това, което му се случи, защото не беше честно. В крайна сметка днес той има нова приятелка и много се надявам, че той наистина е върнал старото си Аз и тя никога няма да преживее това, което аз. Все пак сме на близо 30 години.

Молбата ми е:
не подминавайте сериозните теми! Недейте да обръщате гръб, ако видите на улицата мъж да удря жена! Тази жена е способна да посегне на живота си след това... Не, аз бях по-силна, дори не ми мина през ума. Но това е, защото имам най-невероятните приятели на света, и ако нещо ми се случи знам, че ще дойдат за 5-10 минути и ще бъдат до мен!

Бъдете и вие там! Там, където сте нужни и не обръщайте гръб на това, което виждате - добро или лошо! Усмихнете се на доброто и накажете лошото! Но не оставайте безучастни. Моля ви!

Да, знам, че никога не можем да променим света, като с магическа пръчица, но можем да положим усилия, нали? :)


За финал - извинявам се за този пост, който сигурно и майка ми ще прочете, а тя не е много наясно за това, което се случи тогава :) Извинявайте, ако съм ви досадила или натоварила. Просто исках да ви обърна внимание, за да не сте безучастни! Днес аз съм добре, днес аз се усмихвам и гледам на това катона период от живота ми, който ме научи на много! Но и ми отне много! След още малко време вероятно трудно ще се сещам за това. Но и това бе причината да го напиша - за да НЕ ГО ЗАБРАВЯ НИКОГА! И когато се наложи, да мога да помогна на същото това младо момиче, което приятелят й удря шамари пред деца и съблича насред улицата! 

post signature

Коментари

  1. Мери,поздравления за смелостта!Много малко хора в България могат открито да говорят за това,което са преживели от чувство на страх до голяма степен.Лично според мен е много важно да се обръща внимание на тези сериозни теми,но не мога все още да разбера защо хората ги подминават и дори ако им докоснат сърцата,се опитват да маскират това.Мога с гордост да заява,че випускът ми,който завършваме тази година,благодарение на 4 момичета се запозна с едно ужасяващо , рядко заболяване...Ако ви е интересно,потърсете за пеперудените деца.Вижте какви съдби има...От личен опит знам само какво е да те малтретират психически - преживях го като малка в началното училище,без да съм търсила провокация или нещо от този род....Вече близо 8 години след това никой не се е опитвал да ми налага психически тормоз,но все още помня всичко и винаги когато разбера,че някой друг е бил в моята ситуация се чувствам все едно аз съм там,че аз го преживявам в същия момент...Много ще се радвам на другите ти писма :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Чела съм, Габи.... Много съм чела. Тормозът е може би по-лошото и от физическото насилие. При мен беше и двете... И до сега психически съм малко лабилна, ама аз май и преди това си бях хахахаха
      В крайна сметка наистина се надявам, че хората ще започнат да обръщат повече внимание на тези неща!

      Изтриване
  2. Идват ми само клишета,но няма нужда от тях :) Аз нямам дори представа какво е да си малтретиран..надявам се и никога да не разбера.Респект към всички които са имали сили да превъзмогнат такъв тормоз и нека повече хора да имат смелост да подадат ръка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дано никога наистина не разбереш! Не го желая на никого :)

      Изтриване
  3. Наистина браво за смелостта,наистина си една силна жена.Нали знаеш "всяко зло за добро"...от постовете ти знам,че си много щастлива със сегашния ти приятел и ти пожелавам и за напред да продължава това!
    Това е една наистина сериозна тема,случва се на толкова много жени..много е плашещо.Досега не съм попадала на такава сцена,но определено ако аз не мога да направя нещо бих потърсила помощ..не мога да повярвам наистина хората колко безучастни може да са..

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Руми. Пожелавам на всеки това, което аз имам в момента <3
      За останалото - надявам се, че повече хора ще потърсят помощ! :)

      Изтриване
  4. Поздравления за смелостта и една огромна прегръдка от мен! Възхищавам ти се. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, сладка! (hug) В крайна сметка обаче този пост не е за мен! Той е за всички момичета, които и в момента понасят това... Иска ми се хората, които го виждат случайно, да не остават безучастни!

      Изтриване
  5. Ох,така го описа,че и мен ме заболя..
    Въпреки това знам,че това те е направило много по-силна и е оформило прекрасния човек,който си сега. :) <3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Милата (hug). Не ми беше това целта... Целта ми беше да обърна внимание на това, че дори не знаете дали жената до вас не страда от нещо такова... Както казах и в предния коментар - този пост не е за моята съдба, тя ми е далечна към днешна дата... Този пост е, за да знаем и да помним. Да обръщаме повече внимание и да не подминаваме ;)

      Изтриване
    2. Да,разбирам те напълно. Определено тези неща не бива да бъдат пренебрегвани и не бива да им се гледа като на нещо,което не може да се промени със сигурност.

      Изтриване
  6. Дано никога повече не ти се случва нещо подобно! И на всички останали!

    ОтговорИзтриване
  7. Това, което прочетох беше толкова истинско, наистина ме трогна! А ти си толкова силна и вдъхновяваща, пожелавам ти никога повече да не ти се налага да се справяш с нещо такова, независимо дали става въпрос за теб, близък или напълно непознат...Голяма прегръдка и от мен <3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дано на никого не се случва, сладка :) Гуш! <3

      Изтриване
  8. Голяма прегръдка от мен, Мери!
    Ти си силно момиче, браво за смелостта!
    За тези неща трябва да се говори, много жалко, че често жертвите се срамуват,освен, че се страхуват, вместо да застанат с високо вдигната глава и да посочат виновника!

    ОтговорИзтриване
  9. Мери, толкова истински пост не бях чела отдавна ... Поздравявам те за това, че намери сили да пишеш!

    ОтговорИзтриване
  10. Мери, толкова истински пост не бях чела отдавна ... Поздравявам те за това, че намери сили да пишеш!

    ОтговорИзтриване
  11. Ти си много силна, Мери! И ние наистина трябва да помагаме на другите, не да ги подминаваме. Браво за този пост!

    ОтговорИзтриване
  12. Изисква се голяма смелост да напишеш нещо такова и аз те поздравявам за това! Не се трогвам лесно, но ти успя да достигнеш една дълбока част от сърцето ми с този пост.

    ОтговорИзтриване
  13. Мери, просто си невероятна. Не мога да опиша с думи как ми подейства този пост и искрено ти се възхищавам. Пращам ти хиляди целувки.

    ОтговорИзтриване
  14. Мери, наистина те поздравявам за смелостта. Когато днес сутринта видях статистиката във facebook-a ти бях потресeна и доста се замислих по- този въпрос. За жалост в България институциите не помагат на жените попаднали в такива ситуации.Най - вече не им помагат да се оправят психически, защото синките и болката от ударите ще отминат, но психическото и емоционално състояние трудно минават без подкрепа. Радвам се, че сподели тази част от твоя живот, защото съм сигурна, че с това ще помогнеш на много момичета, който са в подобно положение. Важно е да не подминаваме тези така важни теми като насилието над жени, деца и животни, защото никой не е застрахован и утре ще се наложи на теб да ти се помогне. <3

    ОтговорИзтриване
  15. Oх, толкова много коментари! Благодаря ви, просто сте прекрасни и се радвам, че сте вникнали в смисъла на казаното. И се радвам, че имам толкова интелигентни читатели и колежки блогърки. Извинявам се, че не отговарям лично на всяка, ама отнема половин час да зареди страницата! Прегръщам ви всички!
    Криси, Миленка - целувки!

    ОтговорИзтриване
  16. Много прегръдки и целувки от мен Мери :* <3

    ОтговорИзтриване
  17. Мери, и аз като всички ще изкажа моето въжищение, за това колко си смела и моята най-искрена подкрепа :) И дано да има все повече хора, които да се намесят, когато видят насилието на улицата пред себе си! Целувки и бъди все толкова позитивна (защото въпреки несгодите, ти си тоолкова позитивен човек!)!

    ОтговорИзтриване
  18. Мери... Напълно те разбирам!!! Винаги съм твърдяла, че тормоза над жени е нещо, което никога не бих допуснала и толерирала. Оказа се, че не е точно така. Аз също приключих 3 и половина годишна връзка, преди вече почти два месеца, защото бях физически и психически тормозена!
    НЕ ТРЯБВА ДА ПОДМИНАВАМЕ ТЕЗИ НЕЩА!!! ТОВА Е ПРОБЛЕМ, С КОЙТО НИКОЙ, НИКОГА, НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СБЛЪСКВА!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ето, ти си доказателството, че никога не знаем какво се случва на човек, когото срещаш случайно... Браво за смелостта и затова, че си избягала! (hug)

      Изтриване
  19. Анонимен18/4/14 23:42

    Нищо няма да напиша, защото в такива моменти губя образ и звук. Просто искам да знаеш, че съм го прочела. Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Теичка (hug). Извинявам се, ако съм те накарала да се почувстваш зле. Не това ми е целта! :*

      Изтриване
    2. Анонимен19/4/14 00:05

      Не, Мер, просто никога не намирам подходящите думи колкото и дълбоко да ме е докоснала подобна история. За това често излизам студена и незаинтересувана, защото иначе мога да пиша и говоря за глупости, но когато трябва да кажа нещо смислено ... простои не успявам!
      Всеки от нас има по някаква хм ... недобра история. Може би някой ден ще напиша и моята. Макар, че някои от момичетата, с които сме по-близки, я знаят. Не, че е някаква особена тайна, но ме е страх, че ще "залепне" за мен и за това избягвам да я споделям. Животът понякога просто ни се подиграва по най-неочакван начин :-) /усмивката е доста крива и леко кисела/

      Изтриване
    3. Teичка, понякога "Просто искам да знам, че съм го прочела" значи наистина много повече отколкото каквито и да е думи! Означава, че човекът, който го е написал, наистина е прочел и има отношение към въпроса!
      За подигравката на живота съм напълно съгласна! Но и другото е вярно - всичко се връща, дори и да не го искаме. Защото аз никога не поисках нищо лошо да се случи на това момче, но му се случи нещо ужасно :( Дано е намерил сили след това и да е осъзнал какво е сторил някога.... ГУШ!

      Изтриване
  20. Здравей, аз никога не коментирам постове, но този ме предизвика да го направя, защото и аз съм преживяла такъв психически тормоз в една връзка, приключила преди повече от 10 години. Поздравления за смелостта да споделиш! Вярвам, че има много жени, които в момента, когато четат поста преживяват същото като нас и затова се обръщам към тях: Момичета, НИКОГА НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ ДА СЕ БОРИТЕ ЗА ЩАСТИЕТО СИ И ВЯРВАЙТЕ , ЧЕ ЖИВОТЪТ Е ПО-ХУБАВ СЛЕД КАТО ПРИКЛюЧИТЕ ТАЗА ВРЪЗКА И НЕ ВЯРВАЙТЕ НА ДУМИТЕ, ЧЕ ВИ ОБИЧА, ЗАЩОТО, АКО НЯКОЙ ВИ ОБИЧА, НИКОГА НЯМА ДА ВИ ПРИЧИНЯВА ТОВА!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей и благодаря за този коментар! Особено последното е толкова вярно!!!
      Радвам се, че си намерила сили и си напуснала тази връзка. Надявам се, че сега животът ти е наистина много по-хубав! Ти си пример за такива момичета, които нямат смелостта да се махнат! Благодаря ти още един път за този коментар! :)

      Изтриване
    2. Гуш! (мече)
      Една моя приятелка беше подложена на психически тормоз от приятеля си. Имаше моменти, когато изпадаше в нервни кризи, стигна даже до болница. Ужасно преживяване беше.. :х Но това я превърна в по-силна жена. В много по-силна!

      Изтриване
  21. Настръхнах.....Аз просто незнам какво да кажа...трия и пиша вече 5 минути..Просто едно голямо ГУШ от мен!За пореден път се убеждавам,че жената притежава такава сила и воля,че може да се справи с всичко :)

    ОтговорИзтриване
  22. Много си силна, Мери! Понякога трябва да преживеем много трудни моменти, за да разберем, че сме силни и сме способни да се справим с всичко, което застава на пътя ни. Най-тъжното не е, че такива неща се случват постоянно, а че има жени, които ги търпят с години, понякога цял живот...

    ОтговорИзтриване
  23. Мери, четях,настръхвах и си спомнях.Все едно аз съм го писала. Вече имам прекрасен съпруг и две дечица, но до болка ми е познато това човека до теб да се промени, да те ограничава, посяга и да не можеш да се откопчих от тази задушаваща връзка. Наистина трябва да си силен човек за да продължиш напред и да съумееш да се раздваш на живота. Надявам се да има повече добри хора, които да не позволяват такива неща да се случват пред очите им и просто да те подминават.
    П.С. Блога ти е прекрасен и обичам да чета нещата които пишеш с чаша кафе.Радвам се че обръщаш и внимание на по-сериозни теми.

    ОтговорИзтриване
  24. Христос Воскресе, Мери!
    Съжалявам за това, което си преживяла. Ти си много силна и е прекрасно, че имаш такива верни приятели до себе си. Пожелавам ти да не им се налага повече да те спасяват от подобни случки и моменти, и да са до теб за да споделят радостите ти!

    ОтговорИзтриване
  25. Мери разплака ме в 8 сутринта :) Толкова истински редове може да напише само добър и силен човек,каквато разбирам за пореден път,че си <3 Трябва да се говори за тези неща и да се дава гласност и никога не бива да позволяваме да ни се случват подобни неща! Поздравления за смелоста и те прегръщам силно <3

    ОтговорИзтриване
  26. Здравей!
    Моята баба цял живот е живяла с такъв тормоз, включвам душене, парене с онова нещо (забравих думата), с което се разбъркват въглените и дървата в едновремешните печки и т.н.... Омъжила се е на 18г. и от тогава щастливите й дни са били страшно малко... В онези времена е било може би срамно да се оглася всичко това. Аз помня малко, но това което помня няма да забравя никога! Сега зная, че такива неща не трябва да се таят и трябва с всички сили да се бяга от подобна опасност. Никога не съм разбирала жените, които въпреки всичко казват, че обичат техния насилник. Тичайте далеч, момичета!
    Поклон и пред твоята смелост!

    ОтговорИзтриване
  27. Мери, толкова си искрена, толкова хора те обичат, макар и никога да не са те срещали, а сега съм сигурна, че си дала сили на поне едно момиче, което те чете. Благодаря ти, чесгряваш деня ни ;*

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти за прекрасните думи :) Но малко ме обърка с мъжко име и написаното в женски род :)

      Изтриване
  28. Ако четете този коментар, искам да благодаря на всички за прекрасните думи и още един път да напиша: СПОДЕЛИХ тази историята НЕ заради мен, не за да търся симпатии, подкрепа или състрадание. Защото вероятно ще има хора, които и това ще си помислят... Написах и споделих, защото се надявам, че други момичета, които в момента са подложени на всичко това, ще прочетат тези редове и ще видят, че след лошото идва доброто и ще се решат на крачката да избягат! Никой не заслужава да бъде тормозен, насилван и репресиран. Това се е смятало за нормално в едно друго време (макар за мен и тогава да е било извратено). Момичета, живейте! Животът може да бъде наистина невероятно красив, щастлив и усмихнат! Просто съберете смелост да преминете през не по-малко неприятният етап на раздяла, на отхвърляне, който вероятно ще озлоби човека до вас още повече, но повярвайте ми - ЗАСЛУЖАВА СИ!!!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

back to top