Why should we organize our time and should we?!


Здравеееейте :)
Има-няма още 15тина дни до края на анкетата (най-долу в блога), в която ви питам какви постове ви се четат в блога и искам да ви кажа, че всеки отговор, който събере по 10% от вашите гласове, ще се появява все по-рядко в блога под формата на пост. Дали се изразих правилно?! :D
Мисълта ми е, че ще наблегна на постовете, за които ви се чете повече, а тези, за които все пак има гласове, но те са под 10%, ще се виждат по-рядко в блога :) Ето, мисля, че сега успяхте да ме разберете :))))

И докато все още имам възможността да ви досаждам с разни глупави постове, мисля да ви покажа, че ме бива и в по-личните такива, каквито доста чета напоследък в други блогове и някак започвам да предпочитам пред изцяло бюти писанията... :/ Wааааait a minute!!! Aз, бюти блогърката ли го казах?! Дайте ми хапчетата, явно имам температура хахахах
Все пак ще се пробвам да изпитам нервите ви да прочетете една идея по-сериозни размисли, които ме вълнуват напоследък :) Let's gooo!

I have a confession to make! Трудно ми е да го призная, но нали казват, че с признаването на един проблем, реално започва неговото разрешаване! Е, аз имам проблем! Дезорганизирана съм, НЕмотивирана съм, МЪРЗЕЛИВАААААА СЪМ!
Ето, казах го! Пффиииу!
Била съм и съм мързел в целия си съзнателен живот, но дори не подозирах колко е силен този мързел, докато не реших да последвам любовта на живота си и да се преместя в страна, чийто език не знам, без образование, което да ми гарантира някаква работа и така се озовах в ролята на Hausfrau (с други думи казано - домакиня), за която роля дори една любезна германка от банката ме увери, че реално е най-важната професия!
Да де, ама не! Аз съм работохолик! Когато работя и имам какво да работя, то определено работя толкова, че пушек се вдига и мога само да призова колегите ми от разни медии, в които работих осем години, да потвърдят това, защото го казвам с чиста съвест! Дайте ми работа и няма да останете разочаровани. Тогава забравям и мързел, и липса на мотивация и всичко! Потапям се и работя, докато постигна удовлетворение за себе си, което е, разбира се, свързано с успешното изпълнение на поставените задачи :)
В случай, че не разбирате почерка ми, което е често срещано явление :D: "Хората говорят за убиване на времето, докато то бавно убива тях", Dion Boucicault

Да, обаче преди година и вече 4 месеца, това се промени. Взех си дъъълга и всъщност адски необходима за мен почивка, защото стресът бавно, но сигурно, погубваше здравето ми (документирано от няколко доктора). "Почивката" на едно ново за мен място ми дойде повече от прекрасно. Хормоните ми влязоха с норма, разни микроаденоми, които ме тормозеха, просто изчезнаха, желязото се завърна в кръвта ми, а с това и донякъде цветът на кожата ми, изчезнаха ужасните сиви кръгове и вялата кожа. Изобщо почувствах се щастлива, отпочинала и супер добре чувстваща се в кожата си!
И всичко това продължи дооооста време! Докато преди 2-3 месеца не си установих, че почивката започва да се отразява отново пагубно най-вече на психиката ми. Аз, че съм луда, съм луда, но това вече прехвърляше границите на нормалната лудост и отиваше в едно друго измерение, в което живеех, за да пусна скайп и да се чуя с най-добрата ми приятелка, да разбера някоя друга клюка, живеех, за да включа Фейсбук и да видя дали някой не се е сетил за мен, забутаната в дълбоката немска провинция самотница, говореща с кучето и рибите :D И, когато само преди няколко дни депресията взе всякакъв връх, че се затворих у дома в гледане на "Секса и града" по цял ден, за да се почувствам добре и сред приятелки, взех решение!!! Време беше да започна да планирам времето си, което е ужасссссно много! 

Ето, че стигнахме до същността на поста, обещавам да съм кратка :)
Защо трябва да планираме/oрганизираме времето си и трябва ли?

Това е въпрос, който си задавам от доста време и, на който за себе си намерих най-верният отговор, а именно:
Грабвай тефтера СЕГА и започвай да записваш плановете си НЕ само за днес, но и за седмицата, за месеца, за годината! Направи план, виж го черно (т.е. мастилено синьо) на бяло и започни да го изпълняваш. Постави си цели! Постигни ги! 

Защо? Това е въпрос, който много хора, които се уповават на случайността като мен, ще зададат. Да, и аз бях от хората, които си казваха: "Защо да правя нещо, за да реша проблемите си, като те след няколко дни/седмици/месеци ще се решат сами?", "Защо трябва да започна да се храня здравословно, като така или иначе може да ме бутне кола, вместо да доживея до 100, хранейки се с корени и сушени плодове" (just an example!) Вярвах в случайността и това, че решенията сами ме намират. До преди месец-два вярвах и това, че немският сам ще ми се набие в главата! Защо пък трябва да отделям 4-5 часа от ценното си време за ровене в интернет, за да шпрехам грубо звучащи думи?! (Надявам се, усещате иронията и дори сарказмът, който влагам в тези думи)
Но да се върна на въпроса:

ЗАЩО РЕШИХ ДА ПЛАНИРАМ ВРЕМЕТО СИ и защо смятам, че това е правилно?
  • Защото, когато подредиш мислите си на хартия, освобождаваш мозъка си от тегло, което ти пречи да действаш рационално!
  • Защото, "планирането е половината от работата" (Използвам цитат от страхотната Happy Pond, надявам се да не се сърди! Но това е най-точната причина ЗАЩО трябва СЕГА и ВЕДНАГА да отворите тефтера и да запишете останалите си задължения за деня!
  • Защото, когато видя написано това, което трябва да свърша, сама си заповядвам да го направя и в крайна сметка го правя!
  • Защото, когато свършиш предначертаното, се чувстваш толкова удовлетворен/а, щастлив/а, в мир със себе си!
  • Защото, когато планираш можеш да мечтаеш! 
  • Защото, когато планираш, не губиш излишно време
  • Защото, когато планираш, се мотивираш!
  • Защото, когато планираш, не се депресираш!
"Time was God's first creation", Walter Lang

Факт! От няколко дни насам се чувствам повече човек! Повече жена! Повече живо същество! Затова и реших да напиша този пост, с който евентуално да се опитам да мотивирам и други от вас, на които им се случва от време на време да не намират смисъл в съществуването си, и за които "живеенето" е далечна химера :)
Все пак се надявам да няма такива, а наистина да enjoy-вате всичко, което се случва около вас, защото дори усмивката на непознат, забързан за работа, си заслужава, за да се почувствате живи!
И, ако този пост ви идва too much, моля не се колебайте да ми напишете в коментарите да спра да бръщолевя глупости, и да се върна към ревютата на козметични продукти, от които между впрочем няма да се оттървете толкова лесно :D


Pssst! Не забравяйте пролетния ми розов

GIVEAWAY 
post signature