PERSONAL: My life in Germany - is it so easy?

Hello, hello
/или може би трябва да ви кажа Guten tag?/

Oт доста време искам да напиша един такъв пост и тъй като напоследък все по-често ми се налага да се сблъскам с откровено завиждащото (*човече-въртящо-очи*): "Ти живееш в чужбина, екстра си!", имам да казвам малко неща :) Вероятно много от вас ще си кажат: "Тая па, кво се прави, животът й песен. Не работи, по цял ден пише в блога си и си купува козметика, а пък ще ни говори дали е лесно". Вероятно ще предизвикам дискусия, която накрая ще завърши с изтриване на този пост, защото някак нещата стават грозни, когато се повдигнат злободневните теми и, когато някой се опита да сподели своето мнение по тях, започват нападките  и обидите... Но въпреки това ще напиша тези редове, заради мен самата! Имам нужда да ми олекне.

Няколко думи за before me
До преди година и половина имах солидна, много добре платена работа в София (за незнаещите осем години от съзнателния ми живот преминаха като журналист и най-накрая ме оцениха - намерих си работа в един от най-големите столични вестници - "Преса"! Колеги, много ми липсвате, наистина!). Имах собствен апартамент, подреден с много любов.  Имах живот, изпълнен с разнообразие, приключения (о, да), много срещи, много познанства. Имах профил във Фейсбук с непрекъснато растяща бройка "приятели" - политици, с които работех (не се хваля и гордея особено с това), ПР-и, колеги-журналисти, близки приятели, семейство, случайни познати, отдавна невиждани или НИКОГА невиждани хора. Имах щастието да съм на 27 и да бъда независима, с минимум брой проблеми :) Като изключим стресът покрай работа, животът ми беше чудесен!
Което не значи, че не харесвам и сегашния си живот (НАПРОТИВ, ОБОЖАВАМ ГО, въпреки трудностите) и това ще разберете, когато стигнете до края на поста ;)

Какво се случи преди година и половина - ВЛЮБИХ СЕ! Ама така се влюбих, че се загубих, буквално. Тъкмо бях приключила една връзка, към която и до днес пазя топли чувства и безкрайно уважавам човека, с когото бях две години и направи страшно много за мен. Но просто понякога в живота пътищата се разделят.
Не очаквах да се влюбя толкова скоро след това, но съдбата не те пита какви са твоите очаквания, нали? А и какво лошо има във влюбването? Абсолютно нищо, докато не осъзнаеш, че човекът, с който искаш да си, се намира на 2000 км в западна посока и се прибира в България два пъти в годината, при това тогава е в Пловдив, откъдето е родом... Изгледите да се прибере за постоянно в България бяха около 1%. 3-4 месеца поддържахме връзка, базирана на Whatsapp и Skype. Пишехме си денонощно. Той ме посети един път (толкова му позволяваше работата), аз го посетих два пъти и усещах как все повече нещата се задълбават. Тогава дойде новината, че той се мести да работи в Люксембург и пред нас имаше само два изхода: да сложим край или да сложим начало! Хич, ама изобщо, дори за секунда не се замислих, когато той ми предложи да си потърсим заедно жилище тук, при това беше готов да вземе и кучето ми с нас, да ни издържа, да ни гледа и да сме едно семейство. Година и кусур след това НЕ СЪЖАЛЯВАМ, че дойдох.
Но така стигнахме до същността на поста. ЛЕСНО ЛИ Е?
Сами преценете, след като ви кажа пред какво съм изправена!
Не смятам себе си за неспособен човек, дори напротив  - работлива съм, схващам бързо, работата ме увлича, имам някои умения, които не са за пренебрегване. Точна съм, акуратна, изпълнителна, с желание да върша много и всичко, само да е разнообразно. Бях сигурна, че няма да ми отнеме много, за да си намеря работа, при това СВ-то ми не е толкова лошо... Ха! Нали знаете приказката 

Ако искаш да разсмееш Господ, направи си планове!
Казвах си - до 3-4 месеца ще си намеря някаква работа, защото: "Колко време му е нужно на човек да научи един език?!
Е, оказа се, че явно Господ мноооого се е смял на моите планове. Година и три месеца по-късно аз още нямам работа, а немският ми е на нивото на 4-годишно дете (facepalm) 

Kaкво не знаят за чужбина хората, които живеят в България?

Първо и най-важно: да живееш в чужбина, не е като да си на екскурзия!

Ако не си на екскурзия, чужбина е сурова!
Ако не си екскурзия, чужбина е скъпа!
Ако не си екскурзия, чужбина ти се подиграва!
Ако не си екскурзия, чужбина изисква!
Ако не си екскурзия, чужбина те притиска!
Ако не си екскурзия, чужбина НЕ Е РОЗОВА!!!

Постоянно слушам: "Животът в чужбина е прекрасен! Той е лесен, там има много пари и малко сметки".
Аз казвам "НЕ" на това!

Средната заплата в Германия е около 800 евро на месец, на пълен работен ден! Да, хубава заплата, ще кажете, 1600 лева за България са ехееееей!
НО!!!!!

Наемите в някои държави (в частност в Германия, където се намирам) започват от 500-600 евро! /без сметките/

/забележете едва 30% от германците са притежатели на собствени жилища, какво остава за чужденците ;) /

Токът на месец е около 50 евро (на всеки шест месеца сумата се преизчислява)
Газта - 120 евро
Водата - 100 евро!!

Само, защото имаш кабел за ТВ - 200 евро на година, данък!

Интернет - мин. 20 евро (и то за мин.скорост)
Храната - средно 400 евро за двама души с куче (без да броим излизанията)

Посещение при зъболекар: от 50 евро нагоре
Ветеринар: мин. 100 евро

И защото все пак сме жени:
Фризьор - 15 евро (само подстрижка, не дай си Боже да поискаш пълно обслужване, залиташ към мин. 100 евро, във Франция е дори по-скъпо)
Коламаска  - от 10 до 150 евро (в зависимост от частта на тялото)

Сега, разбирате ли защо имам полупрофесионални фризьорски умения и съм готова за козметичка? :D


Правите ли си сметката? :)

ПС: Да, разбира се, че има и далеч по-високи заплати, в случай, че дипломата ви за инженер, лекар или компютърен специалист, е безупречна, говорите hoch deutsch и имате завиден стаж! :)


Но да не говорим само цените (да НЕ бъдем меркантилни)
Да обърнем внимание на по-ценните неща:
1. В чужбина си сам (в най-добрия случай с половинката)
2. Приятелите и семейството са далеч 

/много ми е трудно на почти 30 години да създам нови близки и трайни приятелства, повярвайте ми/

3. Кореняците по-трудно възприемат новите хора

4. В неделя ВСИЧКО, дори аптеките, е затворено

5. На хората ОТ България се гледа с лошо око

Снимки: Интернет


Тук ще ви разкажа една истинска история. Случи ми се миналата година в курса по немски. Запознах се с един испанец, с когото се заговорихме за евентуална работа, бла-бла-бла. И аз му споделих, че вече на няколко места пускам СВ-та, но дори не ми се обаждат. Той ме погледна и каза:

"Спокойно, ще си намериш работа. Ти НЕ приличаш на българка"
Трябва да призная, че шокът от тази фраза още ме държи. Дотогава изобщо не предполагах, че представата на чужденците за нас е, че ние сме: "по-мургави, нахални, нагли и сме известни с това, че изстикваме социалната система на държавите, в които се местим".  С една дума: цигани...

Вижте, наясно съм, че в България положението не е розово, идеята ми не е да псувам по чужбина или по нашата си прекрасна родина, или нещо подобно. Само искам да ви обърна внимание, че независимо къде се намираш, трябва да се бориш с живота. И, за да победя системата, за променя всичко това, си налегнах парцалите.


Записах се да уча Мениджмънт в хотелиерството, защото се оказа, че журналистическата ми тапия не е достатъчна, за да пробия тук. Все пак се изисква доста повече от просто умението да пишеш и осемгодишния стаж.
От следващата седмица отново тръгвам на курс по немски и вече съм направила план какво искам и кога да постигна в Германия. Остава само да следвам плана и да успея. :)


Тук е мястото да благодаря на моя приятел, който с цената на много неща, успява да ни осигурява един добър живот и не страдаме от прекомерни лишения! Харесвам живота си тук до момента, в който наистина имам нужда от работа, защото седенето по цял ден вкъщи, просто не е за мен, а депресията ме убива!
Ужасно ми липсват вечерите с най-близките ми приятелки на по бутилка-2-3 вино, когато се заливаме от смях, говорейки си тотални глупости с часове, но това е животът. Трябва да го живеем, да се борим с него, да се развиваме и да достигаме нови върхове. 


Да, не ми е лесно да живее тук, но в крайна сметка какво са разстоянията в 21 век? 3-часов полет със самолет (купени няколко месеца по-рано, билетите до България са около 60 евро в двете посоки! Бог да поживи lowcost компаниите), 25 часа шофиране, моментално телепортиране, благодарение на интернет! 


Ако сте от хората, които живеят далеч от родината, евентуално ще разберете част от това, което пиша. Ако сте от хората, които живеят в България и искат да се махнат, вероятно ще ви е малко по-трудно да ме разберете. 

Повярвайте ми, преди да дойда тук и аз мислех, че е песен. Бях правила евротрип, като обиколих половин Европа за две седмици, след това излизах от България още няколко пъти и всеки път си казвах: "Еййй, ебаси якото! Как да не иска човек да живее извън родината си, която се тресе от скандали, корупция и е пренаселена с малцинства, които застрашават сигурността ти". Но, когато дойдох тук за постоянно, се сблъсках с реалността да живееш и да се опитваш да се развиваш в чужда страна. Малцинствата са не по-малко, е, да, по-страхливи са. Но престъпността в големите градове не отстъпва значително на тази в България. Министрите и тук се забърват в зверски скандали - наскоро уволниха вътрешния министър на Германия заради... детско порно! о.О И тук финансовата криза се усеща, и тук се крадат пари, и тук бедните хора мизерстват...

Вероятно много от вас наистина ще ме нападнат заради този пост. Възможно е и това да са хора, които живеят също в чужбина, но аз представям нещата така, както изглеждат в моите очи. И не съжалявам за думите си, защото искам да знаете само едно:

ТОВА, ЧЕ НЕ ЖИВЕЕМ В БЪЛГАРИЯ, НЕ НИ ПРАВИ НЕБЪЛГАРИ, НЕ НИ ПРАВИ ПО-СПОКОЙНИ И БЕЗМЕТЕЖНИ И НЕ БЕРЕМ ПАРИТЕ ОТ ДЪРВЕТАТА, НИТО ПАДАТ КАТО ТЕЖКИ ДЪЖДОВНИ КАПКИ :)

Аз избрах да живея в чужбина заради любовта! За миг не съм съжалила за решението си, каквото и да ми коства това. А, ако в младите си години, бях залегнала значително над езиците, вместо над устрема да правя "кариера" в България, положението ми вероятно щеше да е малко по-различно от сегашното :)

На всички, които са успели в чужбина и четат тези редове, пожелавам успехите да продължават и то съвсем искренно. Надявам се, някой ден да мога да се подредя до вас.

На тези, които завиждат, че живея в чужбина, МОЛЯ недейте! Надявам се, че след този пост, ще разберете какво ми е на мен ;)

На тези, които са решили, че чужбина е техният път към по-доброто бъдеще, дерзайте, но бъдете подготвени за това, което ви очаква! И не забравяйте родината си!

Благодаря ви за вниманието :)))
И се запишете в скромния ми
който се надявам наистина да оцените, защото макар и с евтини продукти, е изцяло направен с любов към вас :)
Германия, наистина има своите красиви и невероятни качества, едно от които е близостта до неземни кътчета, където да разпуска човек и се надявам, че в следващи Травъл истории ще мога да ви покажа тези места, без да има завист от това, че съм ги посетила.
Моля ви наистина, ако този тип постове е дразнещ за вас, да ми кажете, защото най-малкото искам да предизвиквам негативни емоции :)
Благодаря ви! :)
post signature