PERSONAL: My life in Germany - is it so easy?

Hello, hello
/или може би трябва да ви кажа Guten tag?/

Oт доста време искам да напиша един такъв пост и тъй като напоследък все по-често ми се налага да се сблъскам с откровено завиждащото (*човече-въртящо-очи*): "Ти живееш в чужбина, екстра си!", имам да казвам малко неща :) Вероятно много от вас ще си кажат: "Тая па, кво се прави, животът й песен. Не работи, по цял ден пише в блога си и си купува козметика, а пък ще ни говори дали е лесно". Вероятно ще предизвикам дискусия, която накрая ще завърши с изтриване на този пост, защото някак нещата стават грозни, когато се повдигнат злободневните теми и, когато някой се опита да сподели своето мнение по тях, започват нападките  и обидите... Но въпреки това ще напиша тези редове, заради мен самата! Имам нужда да ми олекне.

Няколко думи за before me
До преди година и половина имах солидна, много добре платена работа в София (за незнаещите осем години от съзнателния ми живот преминаха като журналист и най-накрая ме оцениха - намерих си работа в един от най-големите столични вестници - "Преса"! Колеги, много ми липсвате, наистина!). Имах собствен апартамент, подреден с много любов.  Имах живот, изпълнен с разнообразие, приключения (о, да), много срещи, много познанства. Имах профил във Фейсбук с непрекъснато растяща бройка "приятели" - политици, с които работех (не се хваля и гордея особено с това), ПР-и, колеги-журналисти, близки приятели, семейство, случайни познати, отдавна невиждани или НИКОГА невиждани хора. Имах щастието да съм на 27 и да бъда независима, с минимум брой проблеми :) Като изключим стресът покрай работа, животът ми беше чудесен!
Което не значи, че не харесвам и сегашния си живот (НАПРОТИВ, ОБОЖАВАМ ГО, въпреки трудностите) и това ще разберете, когато стигнете до края на поста ;)

Какво се случи преди година и половина - ВЛЮБИХ СЕ! Ама така се влюбих, че се загубих, буквално. Тъкмо бях приключила една връзка, към която и до днес пазя топли чувства и безкрайно уважавам човека, с когото бях две години и направи страшно много за мен. Но просто понякога в живота пътищата се разделят.
Не очаквах да се влюбя толкова скоро след това, но съдбата не те пита какви са твоите очаквания, нали? А и какво лошо има във влюбването? Абсолютно нищо, докато не осъзнаеш, че човекът, с който искаш да си, се намира на 2000 км в западна посока и се прибира в България два пъти в годината, при това тогава е в Пловдив, откъдето е родом... Изгледите да се прибере за постоянно в България бяха около 1%. 3-4 месеца поддържахме връзка, базирана на Whatsapp и Skype. Пишехме си денонощно. Той ме посети един път (толкова му позволяваше работата), аз го посетих два пъти и усещах как все повече нещата се задълбават. Тогава дойде новината, че той се мести да работи в Люксембург и пред нас имаше само два изхода: да сложим край или да сложим начало! Хич, ама изобщо, дори за секунда не се замислих, когато той ми предложи да си потърсим заедно жилище тук, при това беше готов да вземе и кучето ми с нас, да ни издържа, да ни гледа и да сме едно семейство. Година и кусур след това НЕ СЪЖАЛЯВАМ, че дойдох.
Но така стигнахме до същността на поста. ЛЕСНО ЛИ Е?
Сами преценете, след като ви кажа пред какво съм изправена!
Не смятам себе си за неспособен човек, дори напротив  - работлива съм, схващам бързо, работата ме увлича, имам някои умения, които не са за пренебрегване. Точна съм, акуратна, изпълнителна, с желание да върша много и всичко, само да е разнообразно. Бях сигурна, че няма да ми отнеме много, за да си намеря работа, при това СВ-то ми не е толкова лошо... Ха! Нали знаете приказката 

Ако искаш да разсмееш Господ, направи си планове!
Казвах си - до 3-4 месеца ще си намеря някаква работа, защото: "Колко време му е нужно на човек да научи един език?!
Е, оказа се, че явно Господ мноооого се е смял на моите планове. Година и три месеца по-късно аз още нямам работа, а немският ми е на нивото на 4-годишно дете (facepalm) 

Kaкво не знаят за чужбина хората, които живеят в България?

Първо и най-важно: да живееш в чужбина, не е като да си на екскурзия!

Ако не си на екскурзия, чужбина е сурова!
Ако не си екскурзия, чужбина е скъпа!
Ако не си екскурзия, чужбина ти се подиграва!
Ако не си екскурзия, чужбина изисква!
Ако не си екскурзия, чужбина те притиска!
Ако не си екскурзия, чужбина НЕ Е РОЗОВА!!!

Постоянно слушам: "Животът в чужбина е прекрасен! Той е лесен, там има много пари и малко сметки".
Аз казвам "НЕ" на това!

Средната заплата в Германия е около 800 евро на месец, на пълен работен ден! Да, хубава заплата, ще кажете, 1600 лева за България са ехееееей!
НО!!!!!

Наемите в някои държави (в частност в Германия, където се намирам) започват от 500-600 евро! /без сметките/

/забележете едва 30% от германците са притежатели на собствени жилища, какво остава за чужденците ;) /

Токът на месец е около 50 евро (на всеки шест месеца сумата се преизчислява)
Газта - 120 евро
Водата - 100 евро!!

Само, защото имаш кабел за ТВ - 200 евро на година, данък!

Интернет - мин. 20 евро (и то за мин.скорост)
Храната - средно 400 евро за двама души с куче (без да броим излизанията)

Посещение при зъболекар: от 50 евро нагоре
Ветеринар: мин. 100 евро

И защото все пак сме жени:
Фризьор - 15 евро (само подстрижка, не дай си Боже да поискаш пълно обслужване, залиташ към мин. 100 евро, във Франция е дори по-скъпо)
Коламаска  - от 10 до 150 евро (в зависимост от частта на тялото)

Сега, разбирате ли защо имам полупрофесионални фризьорски умения и съм готова за козметичка? :D


Правите ли си сметката? :)

ПС: Да, разбира се, че има и далеч по-високи заплати, в случай, че дипломата ви за инженер, лекар или компютърен специалист, е безупречна, говорите hoch deutsch и имате завиден стаж! :)


Но да не говорим само цените (да НЕ бъдем меркантилни)
Да обърнем внимание на по-ценните неща:
1. В чужбина си сам (в най-добрия случай с половинката)
2. Приятелите и семейството са далеч 

/много ми е трудно на почти 30 години да създам нови близки и трайни приятелства, повярвайте ми/

3. Кореняците по-трудно възприемат новите хора

4. В неделя ВСИЧКО, дори аптеките, е затворено

5. На хората ОТ България се гледа с лошо око

Снимки: Интернет


Тук ще ви разкажа една истинска история. Случи ми се миналата година в курса по немски. Запознах се с един испанец, с когото се заговорихме за евентуална работа, бла-бла-бла. И аз му споделих, че вече на няколко места пускам СВ-та, но дори не ми се обаждат. Той ме погледна и каза:

"Спокойно, ще си намериш работа. Ти НЕ приличаш на българка"
Трябва да призная, че шокът от тази фраза още ме държи. Дотогава изобщо не предполагах, че представата на чужденците за нас е, че ние сме: "по-мургави, нахални, нагли и сме известни с това, че изстикваме социалната система на държавите, в които се местим".  С една дума: цигани...

Вижте, наясно съм, че в България положението не е розово, идеята ми не е да псувам по чужбина или по нашата си прекрасна родина, или нещо подобно. Само искам да ви обърна внимание, че независимо къде се намираш, трябва да се бориш с живота. И, за да победя системата, за променя всичко това, си налегнах парцалите.


Записах се да уча Мениджмънт в хотелиерството, защото се оказа, че журналистическата ми тапия не е достатъчна, за да пробия тук. Все пак се изисква доста повече от просто умението да пишеш и осемгодишния стаж.
От следващата седмица отново тръгвам на курс по немски и вече съм направила план какво искам и кога да постигна в Германия. Остава само да следвам плана и да успея. :)


Тук е мястото да благодаря на моя приятел, който с цената на много неща, успява да ни осигурява един добър живот и не страдаме от прекомерни лишения! Харесвам живота си тук до момента, в който наистина имам нужда от работа, защото седенето по цял ден вкъщи, просто не е за мен, а депресията ме убива!
Ужасно ми липсват вечерите с най-близките ми приятелки на по бутилка-2-3 вино, когато се заливаме от смях, говорейки си тотални глупости с часове, но това е животът. Трябва да го живеем, да се борим с него, да се развиваме и да достигаме нови върхове. 


Да, не ми е лесно да живее тук, но в крайна сметка какво са разстоянията в 21 век? 3-часов полет със самолет (купени няколко месеца по-рано, билетите до България са около 60 евро в двете посоки! Бог да поживи lowcost компаниите), 25 часа шофиране, моментално телепортиране, благодарение на интернет! 


Ако сте от хората, които живеят далеч от родината, евентуално ще разберете част от това, което пиша. Ако сте от хората, които живеят в България и искат да се махнат, вероятно ще ви е малко по-трудно да ме разберете. 

Повярвайте ми, преди да дойда тук и аз мислех, че е песен. Бях правила евротрип, като обиколих половин Европа за две седмици, след това излизах от България още няколко пъти и всеки път си казвах: "Еййй, ебаси якото! Как да не иска човек да живее извън родината си, която се тресе от скандали, корупция и е пренаселена с малцинства, които застрашават сигурността ти". Но, когато дойдох тук за постоянно, се сблъсках с реалността да живееш и да се опитваш да се развиваш в чужда страна. Малцинствата са не по-малко, е, да, по-страхливи са. Но престъпността в големите градове не отстъпва значително на тази в България. Министрите и тук се забърват в зверски скандали - наскоро уволниха вътрешния министър на Германия заради... детско порно! о.О И тук финансовата криза се усеща, и тук се крадат пари, и тук бедните хора мизерстват...

Вероятно много от вас наистина ще ме нападнат заради този пост. Възможно е и това да са хора, които живеят също в чужбина, но аз представям нещата така, както изглеждат в моите очи. И не съжалявам за думите си, защото искам да знаете само едно:

ТОВА, ЧЕ НЕ ЖИВЕЕМ В БЪЛГАРИЯ, НЕ НИ ПРАВИ НЕБЪЛГАРИ, НЕ НИ ПРАВИ ПО-СПОКОЙНИ И БЕЗМЕТЕЖНИ И НЕ БЕРЕМ ПАРИТЕ ОТ ДЪРВЕТАТА, НИТО ПАДАТ КАТО ТЕЖКИ ДЪЖДОВНИ КАПКИ :)

Аз избрах да живея в чужбина заради любовта! За миг не съм съжалила за решението си, каквото и да ми коства това. А, ако в младите си години, бях залегнала значително над езиците, вместо над устрема да правя "кариера" в България, положението ми вероятно щеше да е малко по-различно от сегашното :)

На всички, които са успели в чужбина и четат тези редове, пожелавам успехите да продължават и то съвсем искренно. Надявам се, някой ден да мога да се подредя до вас.

На тези, които завиждат, че живея в чужбина, МОЛЯ недейте! Надявам се, че след този пост, ще разберете какво ми е на мен ;)

На тези, които са решили, че чужбина е техният път към по-доброто бъдеще, дерзайте, но бъдете подготвени за това, което ви очаква! И не забравяйте родината си!

Благодаря ви за вниманието :)))
И се запишете в скромния ми
който се надявам наистина да оцените, защото макар и с евтини продукти, е изцяло направен с любов към вас :)
Германия, наистина има своите красиви и невероятни качества, едно от които е близостта до неземни кътчета, където да разпуска човек и се надявам, че в следващи Травъл истории ще мога да ви покажа тези места, без да има завист от това, че съм ги посетила.
Моля ви наистина, ако този тип постове е дразнещ за вас, да ми кажете, защото най-малкото искам да предизвиквам негативни емоции :)
Благодаря ви! :)
post signature

Коментари

  1. Изключително ме трогна поста ти, защото повечето хора като чуят, че не живееш в Б-я, първото нещо, което си мислят е, че си много богат и ти е много лесно. Аз пътувам доста често, даже прекалено ( включително днес заминавам ) често и виждам мненията на хората изобщо.
    Поста ти е много персонален, личен, абе наистина си си изляла душата и това си личи, защото ме трогна и мен!
    Надява се повече хора разберат дълбокия смисъл на написаното от теб.
    Пожелавам ти само приятни мигове там и дано скоро да се похвалиш с работа!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вероятно ще съжалявам за наистина откритостта, която допуснах в този пост, но съм човек идеалист, добряк и наивник, който мечтае да промени и света и хората... Наистина всички си мислят, че щом си в чужбина имаш страшно много пари и това е, което натъжава. Защото хората се борят да оцеляват, независимо къде се намират :)
      Благодаря ти за милите думи! Пожелавам ти още много пътешествия, защото те обогатяват човек страшно много :) Лек път днес :)

      Изтриване
    2. Виждаш ли! Добряк си си! :)
      А по темата... Някак те разбирам. Но при мен се случи обратното... Той дойде. Виждам, че често му е трудно, но пуста му любов не пита къде живееш. За сметка на това сега съм орисана лете и зиме да "маам гащи" до Словакия и обратно. Когато родих, стоях там два месеца! А сега отпуските си трябва да прекарвам пак там. И чувството, че колкото и да съм сред хора, все си оставам сама не ме напуска...

      Изтриване
    3. Хахаха, ако трябва да съм откровенна, това го споменах съвсем подсъзнателно и май по-скоро във връзка с нашия разговор. Eй, ще ме вземеш да убедиш, че съм :D
      Наистина е трудно човек да се интегрира в друга страна, дори и да знае, че винаги има хора около него.
      Понякога си мисля, че ако мъжО беше германец (например), щеше да ми е една идея по-лесно, защото все пак щях да имам някаква среда. Сега обаче сме само аз, той, кучето и рибите хахахах А последните две не говорят много много :D :D :D Липсват ми винаги многото хора около мен :) Но такъв е животът :)

      Изтриване
    4. Аз пък и ти завиждам малко :) Знаеш ли как искам никой от никъде да не ме дърпа и да ИМАМ време... Искам времеееее!!!! Всичко е на периоди в живота. Сигурна съм, че след време ще си спомняш с усмивка и мъничко мъка за тези времена, добряче! :)

      Изтриване

  2. Браво, Мери! Страхотен пост. Искам да ти кажа,че да вземеш такова решение се изисква голяма смелост. Най -важното е, човек да слуша сърцето си и да му се доверява, а ти си направила точно това. Животът в чужбина никак не е лесен по ред причини, които ти вече си изброила, казвам го като човек, който е в подобна ситуация. Хората не винаги те гледат с добро око в повечето случай дори не знаят къде се намира България, но все пак ако си положително настроен към света и той ще стане положителен към теб. Въпреки всички трудности не е невъзможно да се докажеш и пробиеш, но трябва да положиш много повече усилия отколкото местните хора, защото колкото и добре да говориш езика и да се стараеш винаги си оставаш чужд човек. Отново те поздравявам за хубавия пост, а колкото до завиждащите хора съм сигурна, че не са чак толкова, за да се вглеждаш в тях . Искам да ти кажа също, че успявала да ме вдъхновиш не един или два пъти и да ме заредиш с добро настроение и положителни емоции. <3

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти много! <3 Забравих наистина да кажа, че не е невъзможно да успееш, но това, че трябва да положиш МНОГО повече усилия, отколкото местните е СТРАШНО ВЯРНО! :)
    Въпреки всичко гледам да съм позитивна и да гледам на живота с широко отворени очи, защото е един и нямам намерение да го губя в съзерцаване на лошото, негативното и проблемите, които имам :)
    Радвам се, че съм успяла да заредя и някой друг с позитивно настроение <3 Това значи много за мен! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Аз пък си мислех, че хората отдавна са разбрали, че емигрантския живот съвсем не е розов, а се оказва, че са останали още заблудени, което само по себе си говори за тях... Е, Мери, ти си облагодетелствана по няколко параграфа емигрантка. Какво да кажат пък цели семейства с по 1-2 деца, които принудени от немотия в Бг тръгват с последните си пари, без подсигурена работа и т.н.?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много си права, Хепи. Много! Щастливка съм, че наистина има кой да се грижи за мен, докато успея да се ориентирам какво се случва с мен и си го признавам! Знам, че има страшно много хора, на които им още по-нелеко и съжалявам, ако биха се засегнали от един пост, в който аз обяснявам колко е трудно... Въпреки че изглежда отстрани, че на мен ми е по-леко...

      Изтриване
    2. ПС: Имам предвид, че на хората, които не ме познават им изглежда лесно. Но и аз рядко ще се втурна да обяснявам какви проблеми имам точно в този момент, които никак не са леки. Просто не съм мрънкало :)))

      Изтриване
  5. Интересен пост!
    Наистина ли има хора, които завиждат за това, че някой живее в чужбина?!
    Със странни човеци общуваш Бери, това в кръга на шегата, наистина никой от познатите и приятелите ми живеещи в България, българи, не съм чула или усетила да завижда на друг за това, че живее живото си на друго място.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не става дума за близки хора, тези, които завиждат. Слава Богу, приятелите ми са невероятни хора. Най-пресният пример са наемателите ми в София, те дори не прикриват колко завиждат затова, че живея в чужбина...

      Изтриване
  6. Анонимен28/3/14 13:43

    Ох, не знам, в мен ли е грешката, не е ли, аз съм живяла само година и половина в чужбина, може би затова не съм го усетила напълно, но ужасно много ми липсва! Нямам опит с Германия, живяла съм на един от испанските острови, вероятно разликата в манталитета си казва думата и испанците предразполагат към друга среда и усещане. Аз заминах за там с приятел(просто приятел), с който скоро след пристигането поехме по различни пътища. В общи линии съм се справяла напълно сама, докато съм била там. Че е трудно - трудно е, не го отричам в никой случай. Че парите не падат от небето в замяна на никакъв труд - с това съм напълно съгласна, че не е така, мен също ме е дразнило това, че като чуе някой, че съм в чужбина, решава, че живота ми е песен и едва ли не нещо ми се дава даром, без да полагам усилия. Липсвали са ми приятелите и близките в БГ, липсвал ми е стария ми живот в Пловдив, където също съм била самостоятелна. Но, аз специално, в чужбина се чувствах повече на мястото си, отколкото в България. Може би е било до късмет, че все някак са успявали да ми се наредят нещаата, може би е до мястото, на което съм попаднала, може би е до хората, които съм срещнала. Ни най-малко не ми се прибираше, но обстоятелствата се стекоха така, че трябваше в един момент да избирам дали да съм самотна майка там или в България. Избрах България, уж за доброто на детето. Много често си мисля, че съм направила голяма грешка. Надявам се някой ден пак да заминем, често са ме обвинявали в липса на патриотизъм, но не чувствам България като моето място за живеене.

    Не пиша всичко това, за да ти кажа, че не си права. Всеки преминава през различни етапи в чужбина, попада в различни ситуации, преживява го по различен начин. Това, че аз съм се вписала така бързо в Испания, не значи, че другаде бих успяла по същия начин(аз в родния ми град вече 31 години се опитвам да се впиша безуспешно), не значи, че на теб трябва да ти се случи, както е било с мен. Искрено ти пожелавам нещата да се наредят така, че скоро да започнеш да усещаш това място като свой дом и негативите да са по-малко от позитивите. И не за да оправдаем очакванията на някой, който си мисли, че чужбина е рай за безделници, а просто за да се чувстваш ти по-добре. А завиждащи хора винаги ще има. Бъди все така позитивна и креативна, прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, разбира се, че при всеки е различно. Напълно е възможно и на мен прекалено много да ми липсва родината :) Хората са различни и действат по различен начин. Това е напълно разбираемо! Искрено се възхищавам на хората, които постигат нещо далеч от родината и се чувстват добре. Знам, че някой ден и аз ще съм така. Просто в момента имам прекалено много време да мисля :)))) Благодаря ти за този коментар. Той е другата гледна точка, от която и аз имам нужда :)

      Изтриване
  7. Мери ама знаеш ли,че те разбирам на 1000000%,още по хубавото е при теб,че ти си дошла при някой,а аз първия път,когато посетих Италия бях сама! Аз също съм заради любовта вече 10 год. тука и животът ми е бил много интересен,но и много скучен. При мен е малко по различно,защото имам вече дете и с него не мога да излизам по барове вечер,но и не ми липсва.
    Друго което ме учуди много 00_о как 800 евро заплати,имам роднини както аз така и мъжът ми в Германия и казват,че средната заплата е около 1500 евро,не знам с какво се занимава половинката ти,но това са заплати за работници примерно на 8 часов работен ден. В Италия 800 евро взимат само мацки под 25 год работещи на смени като продавачки,но средната заплата тук е поне 1100 евро на 8 часов р.ден. Наемите и сметките също са доста високи (ние плащаме около 200 евро на месец за ток,метан,вода,интернет и телефон). Отделно карти за телефона. Яденето ни е около 500/600 евро на месец с перилните препарати. И аз не работя от вече 3 год и ми свърши и майчинството. Наистина тук животът е по стресиран и забързан,но не се оплаквам,освен само за това,че ми липсват много вечери с приятелки за каквито спомена ти! Само,който не е бил в чужбина си мисли,че е лесно и на такива тясно скроени образи не обръщам внимание. Прекрасно е всичко,което си написала и съм 100% съгласна с теб! Желая ти да си намериш верният път и да вървиш само по него, ии бебе скороооо <3 Kiss

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Галка, средната заплата точно в сектора на услугите е толкова. Засега аз няма как да се пласирам на друго място :)
      Както написах и в поста, в някои професии, с добра диплома и прочее, заплатите са наистина добри. Моят приятел не работи в Германия. Заплата му стига, за да живеем нормално, без да се лишаваме от нищо, но и без да се ширим луксозно. Не искам да коментирам него, този пост е за мен, а не за него и се надявам, че хората няма да обръщат внимание на това, което е той! :)
      Благодаря ти, Галка, за хубавите думи :)

      Изтриване
  8. Много хубава публикация! Поздравявам те за откровеността! :))))

    ОтговорИзтриване
  9. Много добре написано, Мери!!! Колко добре те разбирам! Аз от 23-годишна съм в Холандия...не тръгнах по любов, а последвах мечтата си да стана учен и бях сама. А преди това си бях на мама и тате дъщеричката хаха. Всичко, което си написала за Германия важи и тук с пълна сила. И тук има прости хора чак свят да ти се завие, и тук си имат тяхната версия на Волен Сидеров (тамън миналата седмица каза, че ако го изберат, щял да намали броя на мароканците?!?!?!? как точно...не казва), и тук са готови да те прецакат ако не внимаваш (преди две седмици ел и газ доставичка ни направо ни обра с 2300 евро посред бял ден, съвсем законно..щот ние с половинката сме наивници)....Аз уж съм супер образована мастер кум лауде, доктор на науките, говоря свободно английски и много добре холандски...пък от 1,5 години съм без работа, забележи била съм "overqualified". Блогчето и гримовете ме излекуваха от депресията :)

    Стиксам ти палци да си намериш скоро работа, че седенето вкъщи до нищо положително не води! Съзадй си свой собствен свят, в който да си щастлива! Относно приятелствата с местни..трудно ще е..моите най-близки прятели тук всичките са чужденци. Но пък сме повече от приятели, като сплотено семейство по-скоро.

    Успех! Всичко рано или късно си идва на мястото! И продължавай да трупаш гримчета хахаха

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Мари, за това, което написа. Виждам, че не съм сама и, че думите ми не изглеждат като измислица.
      И знам, че всичко ще бъде наред. Просто някак да е иначе. Докато имаме покрив на главите си, мъже, които ни обичат и приятели (независимо от разстоянието), всичко е наред :)
      А с гримчетата съм се спряла малко :) Върнах се на любимата си бяла козметика хаахахах

      Изтриване
  10. Анонимен28/3/14 14:55

    Мери, прегръдки от мен! ♥

    ОтговорИзтриване
  11. Мери, ти си много силно и смело момиче според мен. Добре, че не съжаляваш че си отишла, защото не знам дали хората осъзнават, но е много трудно човек да намери любовта... Късметлийка си! А и с времето нещата ще се променят към по-добро.. както казва една моя позната "всичко минава и идва друго"... :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. хаха, Меги, всъщност имам себе си за безразсъдна и емоционална, в резултат на което взимам прибързани решения. Но това е едно от тези решения, за които никога няма да съжалявам.
      Иначе имам една любима история за "И това ще мине" :) Ако не я знаеш, ще ти разкажа :)

      Изтриване
    2. Не я знам, но искам да я знам :)

      Изтриване
    3. Историята всъщност има няколко различни вариации. Тази, която аз знам:
      Един мъж загубил работата, къщата, жена си. Бил невероятно депресиран и решил, че няма за какво да живее. Затова решил да се самоубие, като удави в морето, Отишъл на кея и тъкмо, когато решил да се хвърли, дрипав на вид старец-рибар, го спрял:
      - Какво правиш, момчето ми?
      - Не виждам смисъл в живота! - отвърнал му мъжът. И понечил да скочи пак.
      Тогава старецът го хванал с някаква необикновена сила и го издърпал обратно:
      - Разкажи ми историята си!
      Мъжът му разказал през сълзи какво му се случило, при което старецът само му подал раздърпаното си палто, защото мъжът дори това нямал върху себе си и мъдро му рекъл:
      - И това ще мине.
      След което станал и си тръгнал!
      Мъжът макар и учуден в крайна сметка решил да не се самоубива и тръгнал по пътя си. След една година вече имал собствен, печеливш бизнес, млада и красива съпруг, чист и спретнат дом. Един ден случайно видял вкъщи раздърпаното палто и се сетил за стареца. Грабнал палтото и отишъл до кея, където го срещнал миналия път. Старецът отново бил там.
      - Хей, старче, помниш ли ме - попитал с усмивка мъжът.
      - Разбира се, че те помня, момчето ми - отговорил старецът и се усмихнал с беззъбата си уста.
      - Дойдох да ти върна палтото и да ти благодаря. Ако не беше ти, сега щях да съм храна за рибите и никога нямаше да ми се случат всички тези неща - мъжът му разказал за жената, къщата, бизнеса и много пари, които има.
      Старецът само се усмихвал топло. След като го изслушал, отвърнал:
      - Преди да ми върнеш палтото, вероятно ще искаш да бръкнеш в десния му джоб - казал той.
      Учуден и любопитен, мъжът бръкнал и извадил бележка. Разгърнал я и прочел:
      - И това ще мине!

      Та в общи линии това е историята, която стои зад приказката:
      "Всичко минава! И доброто, и лошото... Затова, нека в трудни дни да не се отчайваме, а в моментите на радост и щастие да не се самозабравяме! Защото... "и това ще мине!"

      Изтриване
  12. Страхотна публикация!! Искам да ти кажа ЕВАЛА , защото си толкова смела и си решила да се бориш заради любовта си!! Ако има някой ,който те упреква трябва да е луд. В днешно време ,всички са толкова забързани и материално погълнати ,че забравят за любовта!! Наистина ти свалям шапка,че въпреки всички трудности не си се отказала. Не губи надежда и силно се надявам съвсем скоро нещата да се наредят супер за теб :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много се радвам, че си хванала една от основните тези в този пост <3 Аз знам, че намерих липсващата ми половинка, колкото и да тривиално или клиширано и нямам намерение за нищо на света да се предавам. Още по-клиширано, но не мога без него! Година и половина по-късно, чувствата ми се увеличават с всяка сутрин, когато го погледна до мен <3 Пожелавам на всеки ТАЗИ любов <3 Благодаря ти! <3

      Изтриване
    2. Абсолютно те разбирам ,защото и аз съм така. Нищо не е лесно в този живот,но определено трябва да се борим за нещата, които си заслужават :)) Пожелавам ви още много дълги години да сте все така щастливи !!

      Изтриване
  13. Здравей!
    От скоро чета блога ти и искам да ти споделя,че много ми хареса тази публикация. Дава наистина реална представа,за това което представлява Чужбина и,че не всичко е толкова розово колкото изглежда. Аз искам да изляза извън България,да работя и да поживея малко на друго място,но ми е напълно ясно,че няма да ми е никак лесно и затова още не съм се решила на голямата стъпка. Пожелавам ти успех и дано си намериш скоро работа,която ти харесва и те удовлетворява.
    Поздрави!
    Гери

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти за хубавите думи!
      Лично аз бих те насърчила, ако имаш дори минимално желание за това, да поживееш в чужбина. Дори и да се върнеш след това в България, това е изключителен опит, който може само ти помогне. Той е част от израстването ни като хора.
      Но, ако нямаш абсолютно никакво желание, то България е мястото, на което трябва да се развиваш. Аз си признавам, че и преди да срещна приятеля си, съм имала желание да отида в чужбина, да видя какво е да живееш там и знам, че с повече усилия мога да постигна нещо повече :)
      Пожелавам и на теб успех и бъди сигурна, че ще вземеш правилното решение, независимо какво е то :) Грешни ходове няма, всичко е опит :)))

      Изтриване
    2. Благодаря и аз за хубавите думи.Горе долу и аз съм в ситуация,където ще замина по любов,но да и аз искам да поживея малко,да видя различна култура и да си намеря сравнително добра работа,защото това в България на този етап изглежда невъзможно. :)
      Ще следя с интерес блога ти :)

      Изтриване
  14. Мери този пост ме разтърси( в добрият смисъл).Просто нямаш си и представа,че 90% от написаното важи с пълна сила и за мен.Разликите е образованието,държавата и родното място.Всичко друго като история припознах себе си.Аз също имах горе долу добре платена работа,скоро приключила 3,5 годишна връзка.Момчето,с което съм сега всъщност е моята детска любов.Ние винаги сме се търсили,но пътищата винаги ни разделяха,защото той или идваше в Холандия или пътуваше другаде.И пред мен стоеше същата дилема..край или начало..ние също поставихме началото...Нашата история е толкова далечна...след 8 години търсене и чакане най-сетне сме заедно!Относно живота,завистта и т.н..цитира с тези твои думи и мен.На мен ми липсват същите неща,същите моменти и същите хора.Чужбина дава,но взима двойно!Нищо не може да се сравни с това да си в родината си,при семейството си и близките си.Аз също много време стоях по цял ден вкъщи..и депресията и самотата направо можеше да ме убие...Разбирам всяка дума и всеки твой ред!!...До болка ми е познато всичко това..Чак ми се доплака...За жалост такъв е живота...Пожелавам ти успех!Дано скоро намериш работата,която търсиш!Нека тази нестихваща любов не угасва никога!Явно с теб имаме сходна съдба....ето защо толкова много харесвам блога и теб :) Усмихни се и горе главата! Целувки Таня :*

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Миличка, благодаря ти :) Тук трябва да си призная, че и моето момче срещнах доста преди да си помисля, че имам някакви чувства към него :) Но съдбата си знае работата и е важно, че в определен момент всичко се нарежда. Искрено вярвам в това, както и в това, че Доброто побеждава Злото :) Като в приказките <3

      Изтриване
  15. Ето ме и мен :-) Разбира се, няма как да остана безучастна!
    Аз смятам, че този толкова искрен и дълго таен пост, не трябва да бъде трит независимо какви коментари ще породи! В крайна сметка това си е твоето място и ще пишеш, за каквото искаш и за каквото имаш нужда. А и наистина доста хора не знаят каква е действителността за живота в чужбина и мислят, че е "песен".
    Поздравявам те за куража, който си имала да последваш любовта на живота си! Не знам дали хората осъзнават колко сила и каква любов е нужна, за да зарежеш целият си живот и всичко, което си градила толкова дълго време и с много нерви, за да последваш любимия! Дори не знам аз дали го осъзнавам, но със сигурност адски ти се възхищавам, задето си го направила. Вярвам в любовта, точно в тази любов, истинската, силната, която не се спира пред нищо и никой, за която и двамата се борят и обичат силно, която пазят с цената на всичко! Пожелавам на всички, които вярваме в нея да я открием и когато го направим да сме готови да я последваме накрай света!
    Не забравяй, че тук имаш много истински (виртуални) приятели, които те обичат, подрепят и споделят мъката ти (разбира се и аз съм в списъка). Знаем, че не ти е лесно и че ако имаше начин всички да живеем добре в родината си, може би доста по-малко хора биха емигрирали. За жалост нещата не стоят така.
    Винаги в наше лице (или може би трябва да говоря в единствено число, не знам, виждам, че сме много тези, които те обичаме и те чувстваме близка,затова ми се сртрува по удачно да сме "ние"), ще имаш верни приятелки, а не просто читателки, които е радват да четат искренните ти постове. Много е мило да споделяш такива лични неща с нас, и на мен лично не ми става приятно като знам колко време си таяла това в себе си! Един истински приятел няма как да се зарадва, когато разбере, че приятел се чувства по този начин. За мен това е малко тъжен пост, защото си представям колко е било трудно да го напишеш и колко се е натрупало в теб, за да го излееш пред нас.
    И все пак любовта дава сили за всичко и значи повече от всичко. Тя винаги ще бъде най- верният ти приятел. Изключително много се радвам, че си я открила и ти желая винаги да е така силна и истинска, защото тя ще ти дава сили за всички цели, които си си поставила и не се съмнявам, че ще успееш да изпълниш!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ей, разкошотио, прекрасна!!! Благодаря ти за всяка една думичка в този коментар. Вярваш или не, насълзих се, докато го четях! Човек просто не знае кога открива хора, които чувства толкова близки, все едно цял живот са били заедно :)
      А колкото до любовта - след общо 3 сериозни връзки, една от които 7 години, втората с годеж, третата с неизвестно бъдеще, от 4тия път я намерих, и сега знам: Тя ни чака за ъгъла. Просто трябва да стигнем там :) HUG

      Изтриване
    2. И сама ни намира, нали?

      Изтриване
  16. Така 1во ме мързеше да изчета всичките коментари така че ако се повтарвям ме извини, но само да кажа че 3те месеца и половина на бригада в Щатите разбрах че живота в чужбина далеч от най-най-близките ти хора изобщо не е лесен, а пък камо ли ако си за постоянно и трябва да се устроиш по много по-различен начин. замислих се че повечето хора си мислят че живота в чужбина е чуден и лек, пари бол, но всъщност живота си е еднакъв навсякъде и това че си някъе другаде не го - прави по лесен.
    Пожелавам ти скоро да успееш да си намериш работа, защото наистина висенето вкъщи е убийствено! (мечки) :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. (мечкииии), усмихнато и позитивно човече сладко :) Благодаря ти <3

      Изтриване
  17. Анонимен28/3/14 20:26

    Мога само да ти пожелая успех! Поздрави от Испания, където и аз не се вписвам много - езикът си е мега важен, а не става да им говоря на немски на исапнците ;) Но навсякъде си е така (е, добре де, сигурно в Замбия би било още по-трудно)...и дано повече хора, които не са в чужбина, прочетат твоя пост.

    ОтговорИзтриване
  18. В Замбия би било още по-убийствено откъм всичко :) Но пък е екзотика, която би се случила един път в живота :)
    Благодаря ти! Пожелавам и на теб да се вписваш все повече в обстановката и следваш мечтите си безотказно :)

    ОтговорИзтриване
  19. Никога не трий този пост! Това е най-истинският и хубав, стойностен пост, който съм чела напоследък... Разплака ме, буквално и наистина ме разплака. Макар да съм само на 20 години и от родния ми град да ме делят само два часа път с влак, знам какво е да стоиш по цял ден сама вкъщи и да те тресе депресия и мъка като треска. Не бих могла и да си представя какво би било да имаш 8 години кариера и когато най-сетне си извоювал мечтаната работа да ти се случи това, но знам, че моята първа работа, колкото и да беше трудна и тежка, беше част от моята мечта и исках да я върша, за да се издигна по-нагоре в готварството и сладкарството, докато изненадващо не ме уволниха. След напускането на университета и аз не мога да си намеря работа, нито да се примиря с това да работя "каквото и да е", за да изкарам "каквито и да е пари" или да уча "каквото и да е", вместо да следвам мечтите и желанията си поне малко... Не мога и да се примиря с липсата на приятели, след като се разделих със старите такива, нито с липсата на града, в който живях 18 години... Но и аз дойдох тук до голяма част заради любовта и не съжалявам, а опитвам да гледам напред. Може би затова поста ти ме разплака, защото най-сетне чух думите, чух гласа на някой, който се чувства точно като мен. Може би, защото ми олекна, че си намерила изхода...

    Прегръдки, надявам се силно някой ден да се срещнем и запознаем :) <3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Никога, ама никога не се отказвай от мечтите си!!! Аз също се надявам, че ще имаме възможността скоро да се запознаем наживо, а че ще стане, ще стане :)

      Изтриване
  20. Чак сега сядам да ти прочета поста... ТОВА, ЧЕ НЕ ЖИВЕЕМ В БЪЛГАРИЯ, НЕ НИ ПРАВИ НЕБЪЛГАРИ, НЕ НИ ПРАВИ ПО-СПОКОЙНИ И БЕЗМЕТЕЖНИ И НЕ БЕРЕМ ПАРИТЕ ОТ ДЪРВЕТАТА, НИТО ПАДАТ КАТО ТЕЖКИ ДЪЖДОВНИ КАПКИ :)
    Много точно казано! Аз живея от 2 години в чужбина и съм се сблъсквала вече с какво ли не, но най - ме жегна поведението на другите хора от СОБСТВЕНАТА ми страна, когато разберат, че живея в чужбина. Чух доста неприятни неща последните 2 пъти, когато се прибирах в България по повод живеенето ми в чужбина, и честно казано останах доста стъписана, огорчена и може би малко объркана. Защото голяма част от обществото съди тези, които се изнасят в чужбина в търсене на по - добър живот. Разправя им, че не са патриоти, че са предатели... Ами аз искам да ги питам тези т.н. патриоти какво правят с патриотизма си в България? Бият се на протестите и си правят татуси "Свобода или смърт"... Голямо изразяване на патриотизма, като в останалото време плюят чужбина и хора, които са се изнесли там. Аз лично за себе си мога да кажа, че чужбина ме направи човек, макар по труден начин - ме направи, накараме да прогледна и да видя неща, за които не си бях давала сметка. Даде ми опит, намерих приятели, намерих дори сродни души, намерих място на което се чувствам добре, не се срамувам от това, което съм понеже някой ще дойде от никъде и ще започне да ме обижда (както често може да наблюдаваме подобна тенденция в България). И тук няма ограничения на столичани и провинциалисти, и макар аз самата да съм от столицата, съм имала познати, които едва ли не са ме упреквали за това, понеже по някаква случайност съм от столицата. И какво виждам аз, тези които са от други градове упрекват хората, които са от столицата, а мнозинството упреква българите, които не виждат поле за изява в България.
    Но защо не могат да го възприемат? Аз това не разбирам, тук назапад е напълно нормално, като станат на по 18 да поживеят 2-3 години я в Австралия, я в САЩ... Нещо нормално е... Да не говоря как 'чужбината' те превъзпитава да бъдеш самостоятелен и да си изградиш навици, които повечето хора, които живеят с роднините си няма как да изградят, и най - лошото е, че дори не искат да бъдат самостоятелни, сякаш нямат желание да направят каквото и да било..

    П.П.: Съжалявам, ако на места поста ми не прави смисъл, но наистина когато става дума за тази тема има какво да кажа, и просто е тема, която нямам против да обсъждам...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Чудесна ти е мисълта и се радвам, че я сподели :) В крайна сметка просто трябва да бъдем себе си и да не се вълнуваме от тези, които могат само да ни навредят с негативизма си :)))

      Изтриване
  21. След всичките ти такива по-лични постове, някак те намирам за по-близка и смятам, че си прекрасен човек!
    Аз имам усещане за хората и съм сигурна в думите си, точно за това те поканих групата ни. <3
    Искам да ти пожелая много успехи в Германия и да си изпълниш всички планове и мечти, но най-вече пожелавам на теб
    и твоята половинка - много здраве и безкрайна любов! <3 (hugs)

    ОтговорИзтриване
  22. И аз съм тръгнала по подобен на твоя път. Тази година завършвам училище и с приятеля ми /заедно сме от почти четири години/, живот и здраве, заминаваме за Германия, за да търсим щастието там. Целия ти пост ми беше много интересен. Историята за "И това ще мине!" я обожавам, лятото един приятел се шегуваше с мен, че и щастието, и нещастието минават и се сменят много бързо. От тогава това ми е станало любимата фраза.
    Сега уча немски или по-скоро взаимно се мъчим с горкия език. :D Обаче пък съм решила, че ще го науча и нищо не може да ме накара да се откажа!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Пожелавам ти успех! И ако си го решила твърдо, просто не се отказай, въпреки трудностите, а те вероятно няма да са малко...Немският не е толкова труден, просто трябва време и упоритост :D

      Изтриване
  23. Мери, прекрасен пост, не го трий при никакво положение!
    Аз също те разбирам напълно, особено за частта какво мислят тукашните за българите. Аз живея от 10 години в Италия, в най-красивия, НО най-неприветливия град и ходи го обясни на приятелите ти колко са затворени и двулични хората тук, те си мислят само за красотата на Флоренция! Който пък от своя страна е адски провинциален и малък, нищо не се променя с години, дори се влошиха нещата....тъй като главното препитание са туристите, които вече много добре си правят сметката колко харчат, тук изпозатвориха сума ресторанти, заведения и магазини. Работа НЯМА.
    Твоя пост ме върна и в миналото, дойдох тук когато бях на 19, силна и вилна, да уча в Уни. Знаех езика, тъй като съм завършила езикова с итал. Много бързо се сблъсках с действителността и съжалявах много за този избор, който по-скоро беше взет от майка ми, не от мен самата. Исках да се върна в Бг, но не исках да разочаровам майка си...Взех куп грешни решения, просто защото исках и настоявах да свикна тук. След 5 години свикнах, не бях щастлива, но се почувствах по-добре. Малко по малко започнаха да се нареждат нещата...
    Сега живея заедно с приятеля ми италианец (намират се и свестни), с който сме заедно от 4,5 години, работя половин ден, което е адски недостатъчно ако плащаш наем, сметки и храна (разбирай, че пари за храна не остават), но поне наем вече не плащам, тъй като апартамента е негов. Работя и с една агенция, които ми се обаждат за Зара (my dream job) в периоди на разпродажби и когато имат нужда от допълнителни хора по празници и т.н. Продължавам да се надявам, че нещата ще се оправят и наредят! Но си имам и резервен план, ако нещата с приятеля ми свършат зле си взимам багажа и се прибирам, край. Не искам да съм недооценена, не искам да съм ми се плаща по-малко, защото съм чужденка, не искам да ме взимат за по-долна категория човек, защото съм българка.
    Честно казано не бих посъветвала никого да замине от БГ, или поне бих им изброила всички тези неща, които си написала и бих добавила още много!
    Аз май много се отклоних... Направила си смела стъпка и се надявам нещата да се наредят за теб, за вас!!! Давай смело по програмата и знай, че не си сама! А завистта е нещо, от което страдат само ограничените хора!..

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако не си взел сам решението да се махнеш от родината, определено е още по-трудно... Чета те и ти се възхищавам, че изобщо си останала и си се борила. Без значение кого щях да разочаровам, нямаше да съм толкова силна. Ако бях тук сама, нямаше да оцелея и това отношение съм невероятна щастливка, защото мъжът до мен е най-невероятният EVER! Не знам как и с какво го заслужих, но мога само да съм благодарна :)
      Дано и на теб нещата да ти се подредят, така че да спреш да съжаляваш, че си отишла там. :) И ти пожелавам мноооого любов! ♥

      Изтриване
  24. Ох, от толкова време се каня да напиша коментар, защото първо го четох от телефона в автобуса и не ми беше удобно :D Anyway, исках да ти кажа, че си напълно права и ти благодаря, че си го изписала това, за да придобият реална представа хората. Знам, че е странно , но понякога сбствената ми майка е като кон с капаци и си въобразява, че в Лондон дъжда е по-чист, тревата по-зелена, а слънцето (нищо, че го НЯМА) пече постоянно... Какво остава за другите хора.
    Сестра ми също живее в Германия и не говори особено добре немски, работата й е на английски. Не е невъзможно. Пожелавам ти много успех, а и щом имаш упора, ще се пребориш с всичко!
    xxx

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, това за майка ти, ми е много познато :) Факт е, че хората просто не знаят, докато не излязат.
      Иначе знам, че не е невъзможно и знам, че с повече усилия ще постигна това, което искам <3 Благодаря ти! :)

      Изтриване
  25. Здрасти Мери, не знам дали ме помниш бях по-активна миналото лято.. ноо се преместих за да уча и всичко социално остана на заден план. Нещата които каза в този пост резонират толкова много и с положението в Англия и като с цял с това да живееш далеч от дома. Много мразя как като кажа на хора в България че уча в Лондон и те вече приемат, че от мен се рони ненормално богатство или нещо. То де да се ронеше :DD А пък това да си сам на нямам и 20 в един от най-космополитните градове е най-странното усещане. Англия ми дава много увереност щото почваш да праиш нещата сам ама точно и това е проблема. Като няма кой да те вземе като си се загубил или да ти даде лекарства..
    Извинявай за отклонението де, може да е трудно ама ако знаеш, а ти доколкото разбирам, знаеш че е правилният избор то ще се справиш каквото и да стане!
    Много късен коментар, днес видях този пост, но трябваше да коментирам защото тази тема е изключително актуална за живота ми в момента.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

back to top